Потисната, с разбъркана коса и уморени очи, тя приближи Брена.
— Яни!
— Ти говориш с мен? — изненада се момичето. — Съмнявах се, че някога ще го направиш.
— Съжалявам — виновно каза Брена. — Не исках да изливам гнева си върху теб. Знам, че съм ти само в тежест.
Яни уморено каза:
— Не беше добре Ярмил да те завързва. Имаше право да се противиш. Изглежда, че ще трябва да продължа да се грижа за теб, дори и когато си свободна.
Брена се почувства много неудобно, тъй като момичето изглеждаше крайно изтощено.
— Щях да се оправям сама, ако не ми бяха забранили да напускам тази стая.
— Зная — опита се да се усмихне Яни. — Красавица като теб би накарала мъжете долу да се хванат за гушите. Може би вече си гладна. Ярмил те беше забравила, аз също, но преди малко се сетих за теб. — Заповядай — тя подаде подноса на Брена, — хапни това засега, довечера ще ти донеса от ястията.
— Можеш ли да останеш да си поговорим? Бих искала да ти благодаря за грижите, които полагаш за мен.
— Няма нужда. Беше ми заповядано, но и да не беше така, аз пак щях да го сторя. Нали сме от една народност.
— Тогава остани за малко.
— Не мога, Брена. Мога ли да те наричам Брена? — Когато Брена й кимна, тя продължи: — Долу има страшно много работа. Загубих почти цяла сутрин в гостната — намръщено каза тя. — Тези мъже не се интересуват от времето и правят каквото си искат.
Брена я погледна, като излизаше. Дали Лини, Корделия и останалите момичета изпълняваха същите задължения като това момиче? Дали щяха да накарат и нея да слугува?
— Не, никога! — високо каза тя и седна на пода до храната, почувствала внезапен глад. — Нека само да опитат!
Тя се нахвърли лакомо и мислено благодари на Яни, че се беше сетила за нея. В чинията имаше плешки от фазан, половин самун хляб, обилно намазан с масло, и купичка счукан лук.
Ястието беше чудесно и само пиенето не беше по вкуса й. Чаша мляко. Мляко! Нима Яни я смяташе за дете? Тя жадуваше за бира или поне вино.
Преди Брена да приключи с яденето, вратата отново се отвори и в стаята влезе Гарик. Беше облечен с красива туника и сини ленени панталони, обшити със сърма. Широк златен колан с голяма катарама, обсипана със сини камъни, опасваше кръста му. На гърдите му блестеше внушителен сребърен медальон.
Брена премести поглед върху голите му ръце. От мускулите, трептящи под загорялата кожа, се излъчваше сила и мъжественост. Тя си представи как тези ръце я обгръщат и сърцето й лудо се разтуптя. Но всичко бързо изчезна, когато си спомни за онова, което щеше да последва. Корделия неведнъж й беше описвала.
Накрая тя го погледна в очите и лицето й се покри с руменина, виждайки развеселения му поглед. Беше я наблюдавал, докато го беше оглеждала, и разбра, че е прочел мислите й.
— Какво искаш? — рязко попита тя, за да прикрие смущението си.
— Дойдох да видя как се чувстваш. Дали си успяла да свикнеш с обстановката.
— Не мисля да свиквам. Така че няма смисъл да ме питаш.
Независимо от държанието й Гарик се усмихна и разкри равни бели зъби, а на бузите му се появиха две дълбоки трапчинки.
— Радвам се, че си се вслушала в заповедите на Ярмил и си работила. Това ли си направила? — той посочи към стана.
Тя щеше да се разсмее, ако не го виждаше, че говори сериозно.
— Не, дори не бих го докоснала.
Викингът застана сериозен.
— Защо?
— Това е женска работа. — Тя продължи да се храни.
— Да не би да искаш да кажеш, че не си жена?
Тя го прониза с поглед, пълен с презрение.
— Разбира се, че съм жена, но никога не съм вършила женска работа.
— Предполагам, че това е под достойнството ти — саркастично каза той.
— Да — беше категоричният й отговор.
Гарик поклати глава.
— Казаха ми, че си щяла да бъдеш моя съпруга. Така ли щеше да дойдеш, без да знаеш как се управлява къща и как се води домакинство?
— Това мога да правя. От леля знам всичко за домакинската работа, но никога не съм я правила. А с това, дето съм щяла да ти бъда жена, вече е приключено. Никога не съм го искала и се съгласих само защото баща ми беше дал дума. Ние държим на дадената дума.
Той разбра какво имаше предвид тя:
— Нямам нищо общо с измамата. Обвиняваш ли ме?
— Не, аз знам кой точно е виновен и някой ден той ще си плати.
Гарик се засмя на заплахата й. Значи баща му беше прав, когато каза, че тя го мрази. От предизвикателното й държание той разбра, че може да вярва на всичко, което Анселм беше казвал за нея.
Гарик я огледа внимателно. Възможно ли е това крехко момиче да рани един силен мъж? Не, изглеждаше невъзможно. Нежното й тяло бе създадено да доставя удоволствия, не да воюва. Отново се почувства привлечен от нея и се ядоса на себе си. Наистина беше опасна, но не със заплахите си, а с чара си. Той не вярваше на жените и ги търсеше само при нужда. Не се занимаваше с тях и реши, че с тази ще постъпи по същия начин.
— Ако не ме обвиняваш за това, че си тук, защо отправяш яростта си към мен?
— Глупаво е да се задава такъв въпрос. Довеждат ме тук, след това ти идваш и казваш, че съм твоя собственост. Знай, че никой не може да каже това за мен. Никога няма да бъда нечия собственост.
— Значи се връщаме там, откъдето тръгнахме — въздъхна той. — Е, добре, скоро ще разбереш кой е господарят тук.
Тя се засмя, чувствайки силата си.
— Знам, че ти си господарят тук. Никога не съм се съмнявала в това.
Блясъкът в очите й го накара да се усмихне.
— До момента, в който продължаваш да мислиш по този начин, ще се разбираме. — След тези думи той напусна стаята.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Сепната в съня си от кошмар, Брена скочи напълно разбудена и се зачуди дали вече е утро или все още е нощ. Тя спеше върху набързо приготвено от кожите легло. Шумът от долу я накара да се пита как е възможно тези викинги да са пили толкова много и все още да продължават.
Празнотата, която почувства в стомаха си, я принуди да стане.
Нима трябваше да умре, докато се сетеха за нея. Да вървят по дяволите, тя сама ще си намери храна. Яд и решителност просветнаха в очите й и без да се колебае, тя напусна стаята. Не беше толкова глупава да рискува да слезе по вътрешните стълби. Вместо това отново използва външните и се озова от другата страна на къщата, откъдето се носеше приятен аромат.
Брена нервно надникна вътре. Имаше две жени: едната — стара, другата — на средна възраст и двете въртяха цяло прасе на шиш. Зад тях Яни извади два хляба от дълъг железен поднос и ги сложи в голям панер върху масата, Ярмил не се виждаше наоколо и Брена внимателно влезе в дългата тясна стая.
Очите на Яни се разшириха от учудване.
— Брена! О, аз отново те бях забравила. Толкова съм заета! Откакто Ярмил ме е събудила, не съм
