мен, когато по-късно изискам правата си над теб?
— Няма да направя това, Гарик.
— Обещаваш ли ми?
— Обещавам.
Той се наведе към нея и се засмя.
— Значи наистина си се променила.
— Но не по начина, за който си мислиш. Няма да използвам оръжието, но все още няма да ти е лесно с мен.
Той се направи на засегнат и с прозиращ в думите му, хумор каза:
— Не е честно да ме даряваш с толкова кратки лъжливи моменти, в които да се чувствам победител.
— А кой ти е казвал, че жените са честни?
Гарик изсумтя и нарочно се обърна към Хю, който се хвалеше пред другите, че ще спечели на конните състезания, които щяха да се проведат на следващия ден. Брена не ги слушаше. Тя се чувстваше много добре. За първи път двамата с Гарик си говореха без гневни нотки. Сега, когато мислеше за това, не й изглеждаше толкова странно, че се е влюбила в този викинг. Той притежаваше всичко, от което тя се възхищаваше — кураж, смелост, сила, красота. Знаеше, че и той я иска. Дори другите бяха забелязали това. Единственото, което й се струваше невъзможно, бе да му каже, че тя също го желае. „Гарик, бъди сигурен, че ще те накарам да започнеш да ми вярваш“ — мислеше си Брена.
Тя стана и си напълни чашата с медовина. В този момент погледът й срещна този на Анселм, който стоеше на чело на масата. Бързо се извърна и не видя сърдечната усмивка, която й изпрати. Видя Перин и отговори на сдържания му поздрав. До него седеше необикновено красива жена, облечена в тъмнозелена коприна. Тя наистина би била красавица, ако не беше студената злоба, която се четеше в очите й. Брена се зачуди как е възможно да предизвиква такива чувства у непознати. Но веднага след това осъзна, че тя познава тази жена, или поне че е слушала достатъчно, за нея. Това беше Морна, не би могло да бъде никоя друга. Значи това беше жената, която беше ранила Гарик толкова дълбоко, че той все още не вярваше на никоя жена. Тя бе виновна и за много от трудностите, които Брена бе преживяла. Това беше човек без никакви скрупули и с невероятна безочливост. Очевидно бе, че отново искаше Гарик за себе си. Защо иначе ще гледа Брена с толкова омраза? Сега тя беше богата и искаше само него. Нима наистина Морна си мислеше, че миналото е без значение? Тази блондинка никога вече нямаше да притежава Гарик, не и докато Брена е жива.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Празникът продължаваше и дори ставаше все по-шумен. Гарик и Хю започнаха да спорят за нещо, но Анселм ги укроти. След това Хю и Феърфакс имаха някакво недоразумение, но отново Анселм беше този, който потуши напрежението между тях. Но някои препирни завършиха с проливане на кръв и дори един мъж, който Брена, за щастие, не познаваше, намери смъртта си в едно състезание, започнало като проверка на силата. Беше ужасно такива неща да се случват и още повече победителят да бъде възхваляван.
Брена се чудеше по какъв начин тези хора показват култа си към силата. Ако не притежаваше сила, мъжът беше срам за семейството си. Много от присъстващите разказаха различни случки и Анселм повтори разказа за нейното залавяне. Той не пропусна да изтъкне куража и смелостта й и Брена видя, че Морна не повярва на казаното.
По-късно, когато повечето от присъстващите бяха пияни, Морна убеди брат си да я изпрати и застана до вратата да го чака, докато той отиде за пелерината й. Тогава Брена каза на Перин:
— Мисля, че празненството не ти се понрави, Перин.
Той я погледна учудено.
— Знаех, че сестра ми не е канена, но тъй като тя настоя, аз я доведох.
— Кажи ми, Перин, тя отново ли има планове за Гарик?
— Да. Това огорчава ли те?
— Само, ако Гарик реши да скочи отново в огъня, който вече веднъж го е опарил.
— Нека да вярваме, че няма да направи тази грешка.
Брена се засмя.
— Ти май не си съгласен да им бъдеш посредник?
— Морна ми е сестра. Но няма да й простя това, което причини на най-добрия ми приятел.
— Ти не се сбогува с домакина си, Перин. Върви и му благодари за гостоприемството, а аз ще занеса пелерината на сестра ти.
По лицето на Перин премина безпокойство.
— Не, Брена, сестра ми и без това е недоволна от вниманието, с което Гарик се отнася към теб. Точно сега ще бъде много щастлива, ако успее да ти припомни, че не си свободен човек.
— Може ли да дойда с теб до вратата? Тогава ще можеш да си сигурен, че няма да се случи нищо лошо.
Не му се искаше, но с усмивката, която му отправи, Брена го спечели и той се съгласи. Морна се беше, изнервила от чакане и нетърпеливо се обърна към брат си.
— Не мога да повярвам, че ме принуди да чакам толкова дълго, за да говориш с някаква робиня — просъска тя през зъби. — Как можа да направиш това, Перин?
— Не си чакала толкова дълго, Морна — уморено отвърна той.
— Ако беше говорил с някой друг, не бих имала нищо против — възмутено продължи тя, — но да ме принуждаваш да те чакам заради нея! Не ти ли е достатъчно, когато гостуваш на Гарик?
Перин се изчерви.
— Не е това, което си мислиш, Морна. Гарик не дава това момиче на никой друг. Тя е само негова.
Като каза това, той изпита облекчение. Морна още повече се ядоса и погледна Брена с презрение.
— Сложи ми пелерината!
Тъй като Брена я погледна с неразбиране, Морна се обърна към брат си.
— Ти знаеш нейния език, кажи й какво искам от нея.
— Отиваш прекалено далеч, Морна. Тя не е твоя робиня, за да й заповядваш.
— Тя е робиня; а сега й преведи!
— Какво иска сестра ти? — невинно попита Брена и Перин въздъхна.
— Один, помогни ми! Тя иска да й сложиш пелерината. Просто иска да излее гнева си върху теб.
Брена се усмихна.
— Няма нищо, Перин. Само й кажи, че отказвам.
Перин подаде връхната дреха на сестра си и й каза:
— Брена отказва да изпълни заповедта ти, Морна. А сега да си тръгваме. — И той напусна залата.
Морна беше извън себе си от ярост и се обърна към Брена:
— Ще заповядам да те бият с камшик.
— Това няма да стане — отвърна Брена, изненадвайки Морна, че говореше на нейния език. — Гарик няма да разреши. А и преди да си казала нещо такова, аз ще ти отрежа главата като на пиле. Ти не беше желана гостенка на това празненство. Тук няма нито един, който да тръгне да търси убиеца ти.
— Не би посмяла да ме докоснеш!
— Можеш да се убедиш. Извикай за камшик.
Морна се поколеба.
— Ще съжаляваш за думите си в деня, в който стана съпруга на Гарик.
— Този ден никога няма да дойде.
— Не бъди толкова сигурна! — каза Морна и излезе от залата.
Брена прехапа устни. Ами ако предсказанието на Морна се сбъдне и Гарик я вземе за съпруга, която да го дари със законни наследници, а Брена му остане като наложница? Потръпна при тази мисъл. Не, това нямаше, да се случи. Ако нямаше надежда да стане съпруга на Гарик, тя нямаше никаква надежда. Но беше сигурна в едно: Гарик имаше чувства към нея.
Когато се обърна, видя, че той е съвсем близо до нея и се помоли да не я е чул, че говори с Морна,
