свързва с миналото.
— Както ти направи?
— Да. Това е единственият начин, Брена. Ако ние постоянно мислим за миналото, само ще страдаме. Всъщност животът ми тук не е чак толкова лош, така че аз нямам от какво да се оплаквам. Елоиз ми е добра приятелка. Тя не се обижда, когато Анселм ме посещава, така че имам и мъж, който е много внимателен с мен.
— Престани! Не искам да слушам повече.
— Бъди разумна, Брена. Гарик те харесва, това всички го виждат. Само да пожелаеш, би живяла по съвсем различен начин.
— Като му бъда наложница?
— Знам, че той не може да ти предложи женитба, но би могла да му бъдеш като съпруга. Подаръците, които ти е направил, са доказателство за това. Тук важи правилото, че при липса на законни деца незаконните получават наследството. Възможно е Гарик никога да не се ожени и ти да останеш единствената му любов. Бъдещето ти с него би било сигурно. Децата ти ще са незаконни, но ще имат своето място тук.
— Гордостта ми не би позволила да живея по този начин. Единственото, на което бих се съгласила, е да се оженя за него.
— Но тук е забранено на свободен мъж да се жени за робиня.
— Знам — каза Брена.
Тя погледна Гарик и се усмихна. Беше казала думите на глас. Да, с радост би се оженила за Гарик, Тази мисъл я изпълни с топлина, обичаше го и не искаше да отрича това. Тя се засмя и прегърна леля си.
— Обичам го, досега не бях го съзнавала, но вече съм сигурна. Ако той има такива чувства към мен, за каквито говорите ти и Елоиз, значи ще се ожени за мен. Това е единственият начин, по който бих живяла с него.
— Брена, ти си истинска дъщеря на Ангъс, толкова си упорита. Ако наистина обичаш Гарик, нямаше да се инатиш и би била щастлива със сегашното си положение.
— Не, лельо, или ще бъде така, както аз искам, или въобще нищо няма да стане — каза Брена и стана. — Къде е Дела?
— Тя се оплака, че не е добре, и си легна.
— Знае ли, че съм тук?
— Разбира се, всички знаем.
— Ще говорим по-късно, лельо. Надявам се, че тогава ще мислиш като мен, а не като тези диваци.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Хю се присъедини към Гарик и двамата напълниха чашите си от голямата каца с медовина, която беше сложена по средата на стаята. Мъже, маскирани като животни, танцуваха из стаята и се движеха между гостите, като ги правеха съпричастни на игрите им.
Гарик се промъкна между другите, изсипа цяла кофа сняг върху главата на Хю и с изненада видя, че брат му се смее на това.
Накрая и Гарик се разсмя.
— Очаквах да се нахвърлиш върху ми с меча, защото знам, че никога не си харесвал обичаите около празника на зимното слънцестоене.
— И виждам, че те разочаровах — отговори му Хю.
— Не, не съм в настроение да се сражавам.
— Нито аз. Значи и двамата сме се променили.
Гарик се наведе към брат си и внимателно го огледа.
— Аз си мислех, че съм в добро настроение, но ти явно си в още по-добро. Изглеждаш като човек, който току-що е зърнал Валхала.
Хю се ухили.
— Най-накрая ще имам дете.
Гарик беше безкрайно изненадан. Той потупа брат си по гърба.
— Това е чудесна новина, братко.
Гарик вдигна чашата си.
— Нека детето бъде момче и да има силата на чичо си.
Хю се заля от смях.
— За това ще се погрижа аз.
— Жена ти сигурно е много щастлива — каза Гарик. — Толкова дълго чакахте.
— Не, тя е бясна, защото винаги е обвинявала мен за това, че нямаме деца, а ето, че тя все още не може да забременее.
Част от радостта на Гарик се стопи и той попита:
— Сигурен ли си, че е от теб?
— Да, така както ти държиш онази дива лисица само за себе си, така и аз държах тази единствено за мен.
При напомнянето за Брена Гарик се намръщи. Той се обвини, че й беше позволил да носи кама, защото се уплаши да не я използва срещу сестра си. Веднага се огледа наоколо, за да я открие, но нея я нямаше в стаята. Със сигурност беше при Корделия.
Гарик бързо се изправи.
— Извини ме, братко, но трябва да намеря Брена, преди празникът на баща ни да бъде развален. Тя има невероятната способност да създава неприятности.
— Седни, Гарик. Ще й трябва много време на твоята лисичка, за да развали празника на татко. Искам да обсъдя с теб пътуването ти тази пролет.
— Не може ли да отложим разговора за по-късно? — нетърпеливо го прекъсна Гарик.
— Ако заминеш сега, Морна ще бъде убедена, че се страхуваш от нея.
— Морна?
Хю се обърна към вратата. Поглеждайки също нататък, Гарик видя Перин, който изглеждаше объркан, а до него бе застанала Морна. Тя беше красива както винаги. Русите й коси контрастираха със зелената копринена рокля. Очите им се срещнаха, но погледът на Гарик беше студен като стомана.
Брат му беше прав: точно сега той не можеше да напусне. Отново насочи вниманието си към Хю и се помоли Брена да не направи нещо, за което всички биха съжалявали.
В небето се червенееше мъгла, която рязко се открояваше на чисто белия пейзаж. Зловещ цвят, червеният — цвят на кръвта и яростта.
Няколко секунди Брена се взираше в небето, а в главата й се въртяха спомени от това как се бе унижила самата тя заради приказките на сестра си. Тя едва се контролираше, когато отвори вратата на помещението, където живееха жените.
— Кой е? — с отегчен глас попита Корделия. — Хю, ти ли си?
Зачака отговор, но никой не й отвърна.
— Ти ли си, Лини?
— Не, аз съм, Дела.
Корделия се изправи пребледняла.
— Брена… аз…
— Ти какво? — остро попита Брена и дойде по-близо. — Съжаляваш, така ли?
Брена беше застанала точно пред Корделия, а в очите й се четеше ярост.
— Защо ме излъга какво се случва, когато мъжът и жената са заедно?
— Защото това заслужаваше.
— Защо, какво толкова съм ти направила, че да се отнесеш по този начин с мен? Бих искала да разбера истината, Дела, преди да отмъстя.
Корделия се опита да се оправдае.
— Дънстан те желаеше, но ти дори не го забелязваше.
