— Също и да обичаш?
— У мен вече няма чувства. Те умряха много отдавна. — Той взе ръката й в своята. — Но към теб чувствам някаква топлота, Брена, и не искам да я загубя. Не мога да ти дам нищо повече освен грижите и вниманието си.
— Но ти можеш да се промениш.
Той поклати отрицателно глава.
— Съжалявам, Брена.
— Също и аз, защото не ми даваш никаква надежда.
От болка и съжаление в очите й се появиха сълзи, но тя се обърна на другата страна, за да скрие от Гарик колко е нещастна.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Рано сутринта небето бе обсипано с безброй звезди. Една жена забърза надолу към фиорда, където две канута бяха завързани за брега.
Водата беше съвсем спокойна и както бе потънала в сянка, имаше цвят на мастило. Жената потрепера и се загърна още по-плътно в пелерината си. Бързо развърза едно от канутата и влезе в него. Течението веднага го пое и го понесе. Тя взе едно от греблата и в този миг осъзна, че вече няма време да променя решението си.
Планът, който си беше начертала през нощта, беше много опасен.
Трябваше да стигне другата страна на фиорда и да отиде в селището на клана Боргсен. Никой друг, освен кланът Боргсен, не би направил това, което тя искаше. Течението бързо я отнесе на другия бряг. Само веднъж беше стъпвала на него.
Много отдавна, когато двата клана бяха в добри отношения, беше идвала на сватба в къщата на Латам Боргсен. Тогава дъщеря му се женеше. Това беше голямо празненство, което трая около месец, и всички съседи бяха поканени. Зачуди се дали би могла да намери пътя до къщата. Толкова години бяха минали от тогава.
Жената стъпи на брега и забърза навътре в сушата. Толкова прост беше планът й, не би могла да се провали. Оставаше й около половин час път до селището на Боргсен. Точно в този момент насреща й изскочиха двама ездачи, които бързо яздеха към нея. Тя е отдръпна изплашено и те се разсмяха.
Единият слезе от коня, очевидно той беше по-младият.
— Жена, която толкова рано е на такова място, трябва да има среща с някой мъж. Няма да чакаш, защото вместо един, сега имаш двама на разположение.
Другият викинг все още беше на коня, а по изражението му се разбираше, че също иска да говори с жената.
— По-спокойно, Седрик. Как се казваш? — обърна се той към нея.
— Адосинда — излъга тя.
— Не съм чувал това име. А ти, Арно?
— Аз също. Откъде идваш?
За миг тя се поколеба.
— От другата страна на фиорда.
Изведнъж и двамата мъже станаха много сериозни.
— Ти си от клана на Хаардрад?
— Аз съм много далечна тяхна роднина.
— Ако наистина идваш оттам, трябва да знаеш, че не си добре дошла тук! — възкликна Арно.
— Това е заговор, Арно — заподозря по-младият викинг. — Не ти ли казах, че Хаардрад много дълго мълчаха. Ето, сега са ни изпратили жена, която да се промъкне в къщите ни и да ни избие, докато спим. Кой би се усъмнил в жена?
— Това не е вярно, кълна се! Никой не знае, че съм тук.
— Недей да лъжеш! Аз съм третият син на Латам. Хю Хаардрад уби най-големия ми брат. Ако усетя и най-малка измама, веднага ще умреш!
— Дойдох тук без оръжие — каза Ярмил и усети как, я обхваща страх.
— Защо тогава отиваш там, където знаеш, че не си желана гостенка?
— Нужна ми е помощта ви.
— Ами ако лъжеш?
— Не, не! Не познавам мъж, който би могъл да ми помогне, а моето намерение е да дам урок на Хаардрад и знам, че само един Боргсен би могъл да направи това.
— Думите ти не звучат убедително. Кой Хаардрад би сторил лошо на друг от същия род?
— Жена, която има причини да го направи.
— Чуваш ли я, Арно? Започвам да ставам любопитен.
— Това, което искам от вас, е много просто и ще ви платя добре за услугата. Хаардрад имат една нова робиня, красива е, с черна коса и сиви очи. Тя стои на пътя ми и аз не искам това да продължава.
— Искаш да я убием?
— Не ме интересува какво ще стане с нея, след като я хванете. Можете да я задържите колкото си искате, но знайте, че тя ще се опита да избяга. Можете и да я продадете, така ще изкарате пари от нея. Може и да я убиете.
— А Хаардрад как ще реагират?
— Гарик ще бъде отчаян, защото се интересува от момичето, и ако тя избяга, това ще го сломи.
— Да избяга?
— Трябва така да изглежда. Той ще я търси навсякъде, но накрая ще се откаже. Ако обаче разбере, че е била отвлечена, няма да спре, докато не я намери.
— Това ми звучи като капан — каза Арно. — Пресичаме фиорда и попадаме на Хаардрад, които ни очакват.
— Ако поне малко познаваш Хаардрад, ще знаеш, че те не се занимават с измами.
— Това е вярно — неохотно призна Седрик. — Хю уби брат ми в честна борба.
— Може и да е така, но ние трябва да съобщим на баща си за този план — скептично каза Арно. — Той добре познава врага и ще бъде глупаво да не кажем на Латам за това.
— Нима си мислиш, Арно, че сам не мога да реша какво да правя?
— Не, но смятам, че ще бъде хубаво да кажем на баща ти. По тези места от години не се е проливала кръв, а това, което ни предлага тази жена, може да предизвика кръвопролития.
— Но може и да ни направи по-богати — алчно каза Седрик.
— Ами тази робиня, как ще обясниш присъствието тук?
— Приятелю мой, сам си измисляш проблеми. Ще я държим в твоята ферма, докато решим какво да правим с нея. Толкова е просто.
Жената беше доволна да чуе, че алчността надделява над опасенията им.
— Не трябва да се пролее кръв. Трябва така да го направите, че да изглежда, сякаш тя сама е избягала. Ще получите една торба злато. Има и още нещо: ще сте причинили нещастие на един Хаардрад, а той няма да знае това. Ако сте съгласни, ще ви платя веднага и повече никога няма да ме видите. Какво ще кажете?
— Първо ни кажи какво точно да правим.
Жената се усмихна доволно, сигурна, че това, което искаше, скоро щеше да стане.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Брена се събуди от шума на галопиращи коне и когато се огледа, видя, че е сама. Разбра, че конното състезание е започнало. Бързо се облече и излезе. Студеният въздух й помогна напълно да се разсъни и тя се зачуди как е спала през цялото време, когато мъжете са подготвяли конете си. Споменът от предната нощ беше толкова болезнен за нея, че й изглеждаше невъзможно да остане повече на това място.
В тълпата, която се бе събрала да наблюдава състезанието, видя леля си и отиде при нея. Лини
