Уилоу, тя се загледа в дълбоките води на фиорда и се замисли как, дори ако успееше да избяга от тези викинги, би преминала фиорда. Сама не можеше да се справи с управлението на кораба, а и не знаеше да плува.
На сушата имаше два коня и мъжете се метнаха на тях. Вече бяха привързали Брена върху Уилоу и потеглиха на юг. Отвеждаха я още по-далеч от Гарик.
Гарик. Какво щеше да направи той, като разбере, че я няма? Тъй като и Уилоу нямаше да бъде там, можеше да си помисли, че е избягала. Можеше и да отхвърли тази мисъл, защото му беше дала думата си.
Щеше да я търси, но дали би преминал фиорда? Нощта се спускаше тъмна и непрогледна, нямаше звезди, но двамата мъже уверено яздеха напред. След близо час спряха пред една къща. Свалиха я от коня и я въведоха вътре.
Беше тъмно и миришеше на застоял пушек. Мъжете запалиха огън и Брена се огледа: малка маса с две пейки отстрани и, няколко съда за готвене, това беше всичко. По стените и пода имаше опънати кожи, които придаваха малко уют на това място. Имаше и четири красиво изрисувани стъклени чинии, а на вратата висяха две брадви с кехлибарени дръжки. В дъното на стаята имаше чаши, вази, чинии, купи, върху всички тях бяха изрисувани езически сцени.
Брена съсредоточи вниманието си върху двамата мъже. Арно събличаше кожите, в които се беше увил, докато Седрик се беше вгледал в Брена. Тя усети как кръвта й изстива.
— Може би няма да си тръгна веднага — каза той, като продължаваше да наблюдава Брена.
Арно го погледна и се намръщи.
— Би могъл да отложиш това за друг път.
— Знам. Адосинда каза, че тази робиня е красива, но тя е по-хубава, отколкото предполагах.
— Седрик.
— Добре! — гневно отвърна той. — Ще се върна на празненството на баща ми, но утре сутрин ще бъда тук и първо ще бъде моя. Запомни това!
Арно поклати глава.
— Имам лоши предчувствия заради това, което направихме.
Седрик се разсмя.
— Не мога да повярвам на ушите си.
— Мисли си каквото искаш, но тя принадлежи на друг мъж и аз мисля, че той няма да спре, докато не си я върне обратно.
— Какво искаш да кажеш?
— Сигурен съм, че ще се пролее кръв.
— Ако толкова добре можеш да предскажеш какво ще се случи, кажи ми как ще я открие? Какво излиза, че имам страхливец за приятел?
— Само защото си ми приятел, няма да обърна внимание на думите ти, Седрик.
Седрик се насочи към вратата и преди да излезе, хвърли последен поглед на Брена, поглед, който я накара да потръпне.
— Внимавай с нея, Арно — каза той и напусна къщата.
Когато той излезе, Брена погледна с надежда Арно, но той въобще не се интересуваше от нея. Част от смелостта й се възвърна. Беше успяла да се справи донякъде с Гарик, защо да не се пребори и с този мъж?
Камата й все още беше в нея. Не бяха й обърнали внимание, може би са предположили, че дръжката, която блестеше на колана й, е украшение.
Арно приготви някакво ядене, след това постели няколко кожи до огъня и й посочи, че може да легне там. После излезе навън, за да се погрижи за конете.
Брена бавно се придвижи до мястото, предоставено й за спане.
Мислеше за утрешния ден и не знаеше как ще приключи. Миризмата от супата беше много примамлива. Цял ден не беше яла.
Тя легна, но въжето се впиваше в китките й. Помисли си да го среже, но се отказа, защото така би се лишила от оръжието си, преди да го е използвала за каквото възнамеряваше, затова го сложи под кожите, откъдето лесно би могла да го извади, и когато Арно се върна, беше заспала.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Седрик не се появи на следващия ден, нито на другия. Нямаше го цяла седмица. Издръжливостта й беше поставена на изпитание. Не допускаше, че Гарик би могъл да я открие, защото още първия ден заваля сняг и продължи цели три дена. Никога не би се досетил, че са я взели с кораб. Би проклинал снега, че е покрил следите й, но никога не би я открил.
Проклет да е тоя сняг! Проклети да са Арно и Седрик. Проклета да бъде жената, за която говореха. Не би могла да бъде Корделия, защото тя не знаеше техния език. И тогава пред очите й изникна сцената с Морна. Само тя би могла да действа по този начин. Но освен нея и имаше много мъже, които й имаха зъб — Баярд, Горм и дори Хю, всеки един от тях би могъл да изпрати жена, която да се уговори с Арно и Седрик.
На втория ден Арно махна въжето от ръцете й и същата нощ Брена се опита да избяга, но той беше поставил капан пред вратата и я хвана. Тя го проклинаше на собствения си език и се бореше с него, но без успех.
Заради това той я завързваше през нощите, но поне през деня беше свободна.
След като мина една седмица, Арно също стана неспокоен. Това й вдъхна кураж. Може би със Седрик се беше случило нещо и той никога нямаше да дойде. Арно вече беше показал, че не иска Брена край себе си. Може би щеше да я пусне.
Изминаха девет дена, откакто я бяха затворили в тази къща, и Брена реши да заговори на Арно на неговия език. Той приготвяше хляб, когато го приближи.
— Изглежда, че приятелчето ти е забравило за нас — започна тя, изненадвайки го, че говори езика му. — Колко време ще ме държиш тук?
— Много добре говориш моя език.
— Също като теб — отвърна тя.
— Бяха ми казали, че от не много време си тук. Трябва да си имала много добър учител, за да го научиш така добре за толкова кратко време. Твоят господар ли те учи?
— Той ме научи на много неща. И едно от тях е, че по тези земи не може да се вземе нещо, което да не се заплати след това…
Предупреждението й подейства така на Арно, че той се почувства, сякаш Гарик вече бе при тях.
— Младият Хаардрад никога няма да разбере, че си тук.
— Ще научи след време. Той много добре познава областта и ще провери всеки сантиметър. И когато не ме намери никъде из владенията си, ще обърне поглед към земите ви.
— Преди това ще се откаже.
— Така ли мислиш? Но има нещо, което ти не знаеш, и то е, че аз и Гарик се обичаме и той няма да спре, преди да ме е открил.
Арно я загледа по начин, който я накара да се почувства неудобно.
— Може и да е така, но нищо не зависи от мен. Аз само те държа тук за друг човек.
— Ти помогна за моето залавяне, след това ми попречи да избягам, значи си толкова замесен, колкото е и твоят приятел.
— Престани да говориш. Повече ми харесваше, когато си мълчеше.
— Знаеш, че говоря истината. Гарик няма да ви прости, ако не ме освободиш сега.
— Сам не мога да реша. Така че запази убедителните си думи за Седрик. Сега ти си негова.
— Ще умра, но няма да бъда негова. — След това с по-нисък глас продължи: — Седрик не е тук, така че можеш да ме пуснеш, преди да се е върнал.
— Той е мой приятел, единственият, който имам. Може да не съм съгласен с това, което прави, но не мога да го излъжа.
