— Твоят приятел ще причини смъртта ти! — предупреди го Брена.
— Не бъди толкова сигурна в това, което казваш, защото Гарик няма да те търси тук. И ако някога го направи, то ще е минало достатъчно време и ти отдавна ще си била продадена някъде надалеч. Трябва да знаеш, че аз съм честен спрямо Седрик и неговото семейство. Васал съм на бащата на Седрик, Латам Боргсен. Това, за което ме молиш, по-сигурно би причинило смъртта ми, отколкото, ако твоят господар дойде тук.
— Тогава ме заведи при твоя господар. Разбирам, че той не би одобрил това, което сте направили двамата със сина му.
— Стига приказки.
— Моля те.
Арно излезе от стаята, оставяйки я изтощена от безполезната борба, която бе водила, и съкрушена от изхода й. Когато се върна, тя отново бе потънала в мълчание и той не се опита да я заприказва. Някъде по обяд дойде Седрик.
Начинът, по който я гледаше, не остави никакви съмнения у Брена за намеренията му. Желанието му беше толкова очевидно, че дори Арно се отказа да го пита защо се е забавил.
Седрик махна пелерината си и по голите му ръце се откроиха мускули, които недвусмислено говореха за сила. Брена знаеше с какво трябва да се справя и беше сигурна, че ако й се отдаде възможност, би убила този човек, без ни най-малко да съжалява за това.
— Създаваше ли ти проблеми моята красавица?
— Не до днес.
— Така ли?
— Тя говори нашия език.
— Наистина ли?
Брена се премести по-близо до леглото, където се намираше едничката й надежда.
— Освен това тя знае имената ни, така че ако някога Гарик я намери, ще му каже всичко. Казвах ти да не се забъркваме в тази каша.
— Разтревожен си, а няма от какво да се притесняваш. Той никога няма да я намери.
— Ще я продадеш ли скоро?
— Не, не мисля. Ако някога Хаардрад я потърси тук, ще го убием. Толкова е просто.
— Нима си вярваш на това, което казваш, Седрик?
— Стига приказки. Достатъчно време загубих да изпълнявам различни поръчки на баща ми. Единственото, за което мислех, беше тя и няма да се бавя повече.
Изведнъж той се разсмя.
— Ще стоиш и ще гледаш, Арно, или ще отидеш да покажеш уважението си към баща ми?
Арно погледна първо Седрик, после Брена и виждайки в очите й молбата й за помощ, бързо се обърна а другата страна и избяга от стаята, като затръшна вратата след себе си.
Брена не бе очаквала нещо по-различно, защото Арно беше човек, разкъсван между предаността към приятеля си и това, което чувстваше в сърцето си. Накрая избра приятелството и остави Брена да се справя сама с положението си.
Какво трябваше да направи: да напусне това място, обагрена с кръвта на този мъж, или да бъде победена от него и така завинаги да загуби любовта на Гарик? Защото Гарик не беше по-различен от останалите мъже и не би се съгласил да дели с други това, което е негово.
Седрик бавно се приближи.
— Хайде, красавице моя. Ти разбираш моя език и прекрасно знаеш какво искам от теб.
Тя нищо не отговори, но вместо нея говореха очите й. Тъмносиви очи, в които се четеше отвращение и омраза.
— Какво, нима ще се биеш с мен? Нямам нищо против, ако искаш да минеш за девственица.
Брена не можеше да се сдържа повече.
— Ако само ме докоснеш, няма да оживееш, за да съжаляваш после за това!
Той се засмя.
— Няма да съжалявам за нищо. Ти наистина ли вярваш, че в този момент твоят господар ще влети през тази врата и ще те отърве? Това няма да стане и нищо не може да ме спре да те имам.
Брена нарочно не каза нищо. Нека той си мисли, че тя е безпомощна. Това беше единственото, което би й помогнало сега.
Седрик бавно започна да сваля оръжията от себе си. Тя си помисли колко ли хора е убил и в този момент той я изненада, хващайки я на място, откъдето не можеше да стигне камата. Разпори роклята й до кръста и започна да сваля колана й, а тя отчаяно се бореше, но не беше силна колкото него. Той я удари и тя почти загуби съзнание, коланът й се отвори и роклята й се разкъса на две. Болката беше толкова непоносима, че тя припадна и вече не чувстваше нищо.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
Гарик беше в стаята на Брена, а в ръка държеше свещ. Той с яд загледа в огнището това, което бе останало от златния пръстен. Ето как се отплащаше тя за щедростта му. Вече не можеше да сдържа яда си. Защо трябваше да се прави пред другите, че нищо не се е случило? Беше толкова бесен, че ако я откриеше, щеше да я убие. Но много малко се надяваше на това, този път беше организирала бягството си много добре.
Никога вече не би повярвал на жена. Брена му беше дала думата си, той й имаше вяра. Глупак! Реши, че ще изгори всичко, което му напомняше за Брена.
Отиде в голямата стая, където Мойда тъкмо слагаше яденето му на масата.
— Къде е Ерин?
Тя нервно подскочи и се отдалечи от пътя му.
— Ще дойде. Той вече не е толкова млад и не може да върви така бързо.
— Один, Тор, помогнете ми! Нима вече никой от робите ми не ми се подчинява?
Обръщението му към боговете изплаши Мойда дори повече отколкото я беше стреснал гневът му и тя избяга от стаята, сякаш всички божества щяха да я погълнат. На излизане от къщата попадна на Ерин, който видя, че е пребледняла, а очите й са изпълнени с ужас.
— Няма защо да изливаш гнева си върху бедната жена — осмели се Ерин да укори Гарик.
Това още повече го ядоса.
— Престъпваш правата си и ще бъде добре да си припомниш кой е господарят тук.
— Знам на кого служа с любов и преданост.
Гарик потисна раздразнението си и отново попита това, което го вълнуваше най-много сега:
— Още веднъж ми кажи какво си спомняш за деня, в който Брена е заминала.
— Отново да повтарям? Гарик, казал съм ти всичко.
В този момент при тях влезе Перин, но изражението на лицето му говореше, че не носи обнадеждаващи новини. Гарик само го погледна и отново се обърна към Ерин.
— Нека още веднъж чуя тази история, Ерин.
— Не знаех, че момичето се е върнало, нито че ти си идвал и после отново си заминал. Проклинам се, че тогава бях болен и съм пропуснал всичко.
— Въпреки това кажи ми как мина денят.
— Не очаквах някой да има нужда от мен и отидох при Рейна да ми помогне с нейните лекове. Тя ме сложи да легна и бог ми е свидетел, че се вдигнах много бързо на крака. По-късно се върнах в конюшните и чух кучето да вие като на умряло. Бурята все още не беше започнала, затова го чух. Намерих го само в къщата, но забелязах, че в огнището имаше огън. Тъй като знаех, че жените не влизаха в къщата, аз веднага изпратих Коран да ти каже какво съм открил. В конюшните липсваха твоят кон и на Брена, затова предположих, че двамата сте на празненството. А преди ти и Коран дойдете, започна бурята и скри всички следи.
Гарик прехапа устни, спомняйки си как беше проклинал тази буря, която толкова им попречи да открият Брена. Бяха минали не малко дни, откакто напразно я търсеше.
