изглеждаше още по-ярка, изчака, докато останат съвсем сами.
— Къде е леля ти тази вечер?
— Лини реши да нахрани татко — отвърна Брена, докато загребваше с черпака от голямата купа.
— Не леля ти, ти би трябвало да правиш това — каза Корделия.
Брена сви рамене.
— Лини реши така.
— Как е баща ни?
— Ако беше отишла да го видиш, щеше да знаеш, че още не е добре.
— Ще се оправи — сухо каза Корделия. — Този старец ще ни надживее. Тази вечер не те очаквах да се появиш. Разбрах, че са убили глиган и в селото има празник. Бях сигурна, че заедно с Фергюс и Уиндъм ще бъдеш там с твоите приятели селяните.
— На Дънстан селото също му харесва — студено заяви Брена и спомняйки си как се изтърси от коня, ядосано каза: — Не искам дори да погледна това отвратително животно.
— Виж ти, много си раздразнителна тази вечер — заядливо произнесе Корделия. Тя нарочно пропусна забележката, отнасяща се до Дънстан. — Случайно ли днес Уилоу се върна много след теб? Или това се е случило, защото времето, когато твоят годеник ще се появи, много наближи?
— Внимавай, Корделия — каза Брена и погледът й потъмня. — Тази вечер не съм в настроение да търпя бръщолевенията ти.
Корделия я погледна с широко отворени очи и нищо не каза. Тя ужасно ревнуваше по-малката си сестра. В началото не беше така. Когато Корделия и майка й дойдоха за първи път да живеят в тази прекрасна къща преди осем години, Брена беше едно слабо дете на девет години. На Корделия беше нужен един месец, за да разбере че има сестра, а не брат, както си беше помислила.
От самото начало те не си допаднаха, защото нямаше нищо помежду им, което би могло да ги свърже по някакъв начин. Женствената Корделия, която дори на дванайсет изглеждаше закръглена, се отнасяше с подозрение към момчешкото държане на Брена. Корделия си мислеше, че Брена е глупачка, щом предпочита меча пред иглата и грижата към конете пред грижата за домакинството. И така, годините минаваха, без отношенията им да се променят.
И тогава Корделия срещна Дънстан — едър, мускулест мъж, който завладя сърцето й. Ожениха се и тя беше наистина щастлива. Но радостта им трая само една година. Всичко приключи в деня, когато Лини настоя Брена да облече женски дрехи заради някакъв специален случай и тогава Дънстан видя, че тя е истинска красавица. Проклетата Брена дори не се досещаше, че Дънстан я желае. Дори самият той не предполагаше, че жена му знае за това. Но от тази година любовта й към него угасна.
Ревността на Корделия беше примесена с омраза към Брена и Дънстан. Тя не би могла да се нахвърли открито на Брена, въпреки че неведнъж беше изпитвала желание да й издере очите.
Благодарение на баща си, Брена беше отличен боец и когато беше раздразнена, Корделия се плашеше до смърт. Тя беше убивала мъже, без да й мигне окото. Неведнъж беше доказвала, че е достойна дъщеря на баща си.
Но Корделия разбра, че всява страх в душата на Брена с единственото нещо, което сестра й все още не познаваше — тайната да бъдеш с мъж, затова изпитваше удоволствие да разкрива неприятните неща, а за удоволствията въобще не споменаваше. Тя дразнеше Брена при всеки възможен случай и се чувстваше добре само когато видеше ужасът да се промъква в сивите очи на заварената й сестра. Това беше единственото нещо, което удовлетворяваше Корделия. Ако можеше по някакъв начин да върне и на Дънстан…
Брена скоро щеше да замине и Корделия знаеше колко много този факт разстройва заварената й сестра. Тогава в цялата околност нямаше да има жена, която да се сравнява с красотата й и когато това се случеше, Дънстан щеше да бъде поставен под нейна власт.
Корделия премести чинията си и замислено погледна Брена.
— Знаеш ли, Брена, че корабът от север може да пристигне в близките дни? Лятото почти дойде. Ти готова ли си да посрещнеш бъдещия си съпруг?
— Никога няма да бъда готова за това — тъжно отвърна Брена и премести чинията си.
— Да, принцесата е хвърлена на лъвовете. Ужасно е, че нямаше право на мнение. Никога не съм си представяла, че лорд Ангъс може да постъпи така с теб. Аз поне имах право на избор.
— Знаеш защо той постъпи така — рязко каза Брена.
— Разбира се, че знам. За да спасиш всички нас — отвърна Корделия с глас, пълен със сарказъм. — Ти поне знаеш какво те чака. Ако аз бях знаела какво ме очаква, също като теб никога нямаше да поискам да се омъжа. Господи, какъв ужас изпитвам, като знам болката, която трябва да понасям всяка нощ!
Брена я изгледа с леденостуден поглед.
— Дела, днес в селото видях мъж и жена, които го правеха.
— Наистина, и как беше?
— Няма значение. Важното е, че това, което видях, не изглеждаше толкова отвратително, колкото ти си ми разправяла.
— Няма да знаеш какво е, докато сама не го изпиташ върху себе си — рязко каза Корделия. — Ще научиш, че трябва да задържаш болката в себе си, в противен случай съпругът ти ще те бие. Чудно ми е как повечето жени не си прерязват гърлата, знаейки агонията, която ги очаква всяка нощ.
— Достатъчно, Дела! Не искам да слушам повече.
— Трябва да си ми благодарна за това, че за теб първата брачна нощ не е тайна.
Корделия приключи с яденето и стана от масата, а устните й се изкривиха в злобна усмивка щом се скри от погледа на Брена.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Булгар, разположен на един от завоите на река Волга, беше голямо пристанище, намиращо се на място, където Изтокът се срещаше със Запада. Тук викингите, пристигнали със своите кораби, търгуваха с кервани, идващи от степите на Централна Азия, и арабски кораби от източните провинции. На изток от Булгар се разстилаше легендарният път на коприната.
В Булгар можеха да се открият най-различни представители на човешкия род — от крадци и убийци до свръхбогати търговци и крале. В началото на лятото Гарик Хаардрад закотви своите блестящи кораби и се впусна да увеличава богатствата си, които вече беше натрупал по време на своите пътувания. Търговията беше едно наистина чудесно занимание.
Най-неочаквано прекарал зимата с едно славянско племе, Гарик нямаше намерение да остава дълго в Булгар, защото искаше вече да се прибере у дома. Освен това трябваше да спре в Хедби, за да продаде двайсет роби, които Александър Стасов му беше дал, така че би трябвало да побърза, за да си отиде по- скоро. Това негово първо пътуване беше пълно с изненади, но също така беше и успешно.
След като напусна родните брегове преди една година с товар от кожи и роби, Гарик и екипажът му, състоящ се от девет души, отплаваха към Хедби — големия търговски център, разположен на брега на река Шлей. Продаде половината от робите си срещу разнообразни стоки, изработени от тамошните занаятчии. Купи гребени, фиби, зарове, направени от кост, а също и огърлици и медальони от кехлибар, донесен от земите край Балтийско море.
От Хедби те отплаваха за Бирка — търговски град, разположен на остров, намиращ се в езерото Малар, точно в сърцето на Швеция, срещу славянския град Юмни. В пристанището на Бирка имаше датски, славянски, викингски и скитски кораби. Тук Гарик размени рейнско стъкло и фригийски плат, който беше много ценен заради фината си изработка, срещу обсипани със скъпоценни камъни стремена и рейнско вино, по-голямата част от което остави за себе си.
След това Гарик и хората му отплаваха на север към финландския залив, пресякоха границата по Нева и продължиха до езерото Ладого. Олд Ладого беше разположен при устието на Волкор.
Тук те спряха, за да се снабдят с провизии. Беше средата на лятото, а им предстоеше много дълъг път.
Продължиха на изток към земите на западните славяни. Пресякоха езерото Онега и няколко не много големи реки и езера до езерото Белоя, докато най-накрая стигнаха река Волга.
