— Не говори така, Гарик! — изплака тя.
— Махай се, Морна.
— Всичко е заради оная чужденка. Каква магия ти е направила, че мислиш само за нея?
— Няма магия! За мен тя е мъртва, както и ти. На никоя от вас няма да простя.
— Ти…
Той я прекъсна, като удари с всичка сила коня й, и животното препусна през двора, а той се обърна и влезе в къщата. Някога беше обичал тази жена, сега му изглеждаше невероятно. Беше се полъгал от красотата й и от възможността да се ожени за най-желаната жена в околността. Но не това беше любовта. Когато я загуби, не друго, а гордостта му пострада. Беше бесен, че е предпочела друг. Тя беше алчна. Брена искаше свободата си. Беше използвала лъжи, измами. Тя също като Морна се кълнеше в любовта си и произнасяше думи, в които нямаше капка истина. Добре тогава, Брена можеше спокойно да се наслаждава на свободата си, да се завърне в земите си и да напусне живота му.
Гарик влезе в стаята и се опита да потисне гнева си, преди да отиде при майка си. Но като видя сестрата на Брена, толкова доволна и щастлива от новия си живот, той още повече се ядоса. Защо Брена беше единствената, която не можа да свикне?
— Къде е Хю? — студено запита Гарик.
Елоиз не вдигна поглед от работата си.
— Най-малкият ми син е тук, но обноските му не отговарят на това, на което толкова съм се старала да го науча.
Гарик почувства, че трябва да се извини, наведе се и целуна майка си по челото.
— Не е трудно да се забрави, когато никой друг викинг не показва чувствата си към майката по този начин.
— Но ти си наполовина християнин, Гарик, и аз те възпитах по различен начин.
Тя сложи настрана шева и го загледа, а в очите й имаше странен блясък.
— Търсиш брат си? Той е на пасището с добитъка.
— Кога замина?
— Преди да падне този сняг.
— Значи ще закъснее — раздразнено каза Гарик. — Той имаше стоки, които беше казал, че иска да продам. Споменавал ли ти е нещо за това?
— Не, Хю ме помоли да ти кажа да го изчакаш. Той иска да дойде с теб на север и да хване бяла мечка, преди ти да тръгнеш на изток.
— Вече е късно да се тръгва на север.
— Много си нетърпелив да заминеш, Гарик. Прекрасно знаеш, че дори само една кожа на бяла мечка си заслужава. Заради печалбата ли се тревожиш, или има нещо друго?
— Ако замина в средата на лятото, няма да се върна тази зима.
— Няма смисъл този път да ходиш толкова далеч колкото преди, Гарик. Хедби е достатъчно голям търговски център.
— Булгар е по-добър. Ще остана само дотогава, докато оправя кораба си.
Той се запъти да излиза, но внезапно спря и огледа стаята.
— Тя си тръгна — каза Елоиз.
Той я погледна.
— За кого говориш?
— За тази, която току-що потърси с поглед. Тя избяга оттук със сълзи на очи. Защо плаче, когато те види?
— Тя не плаче. Тя се закле, че никога не плаче.
— Защо това те разстройва?
— Защото всичко, в което се е клела, е било лъжа!
— Ти мислиш така. Аз със сигурност знам, че всичко, което Брена ти е казала, е вярно.
— Така ли? Нека тогава ти кажа нещо. Тя се закле, че е убила Седрик Боргсен, а аз го видях със собствените си очи.
— Как си го видял? Нима си минал фиорда?
— Да, защото трябваше да зная дали тя казва истината. И окончателно се убедих, че тя е лъжкиня.
— Тя просто допускаше, че го е убила. Това е всичко.
— Ти си много добра, майко, а тя не заслужава твоето доверие.
— Скоро тя ще си тръгне и на мен ще ми е мъчно за нея.
— За мен няма да е загуба, защото никога не е била моя.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Следващите седмици по нищо не се различаваха от предишните, дните минаваха по същия начин с изключение на това, че Брена чувстваше повече енергия в себе си. Тя се опитваше да не мисли за промените, които ставаха с тялото й, и не искаше да си спомня последната си среща с Гарик, когато го видя заедно с Морна. С нетърпение очакваше новини за здравето на Анселм. Слънцето бързо стопи последния сняг, така че корабът скоро би могъл да отплава. Пролетта си отиде, а все още никой не бе дошъл да й каже, че трябва да се приготвя.
Не можеше повече да чака. Освен това беше закъсняла с плащането, така че трябваше да отиде до къщата на Анселм, и може би там отново щеше да срещне Гарик. Кожите, който им дължеше, щяха да послужат за извинение, че напуска уединението си, но, от друга страна, това означаваше да разкрие пред всички положението си. Тя реши да рискува, защото искаше да разбере причината, поради която никой не идваше при нея.
Лятото беше дошло с цялата си пъстрота и щедрост. Пролетта беше прекрасна, но лятото истински омайваше, слънцето грееше с цялата си сила, а из въздуха се носеха опияняващи аромати.
До деня, в който тръгна за дома на Анселм, топлото време беше добре дошло, но тогава на нея й се стори, че е като в горяща пещ. Чудеше се дали да продължава, или да се върне в къщичката си. Но докато спореше със себе си, се намери в двора на Анселм и един слуга се погрижи за коня й.
Въздъхна с облекчение, когато влезе в гостната и завари там само леля си.
— Брена! Толкова се радвам, че те виждам.
— Аз също съм щастлива да те видя. Надявах се, че сега, когато времето се оправи, ще дойдеш да ме посетиш някой ден.
— Прости ми, мила, но тук имаше толкова много работа. Садихме новата реколта, след това правихме пролетно почистване и какви ли не други дреболии не излизаха междувременно.
— Ти си работила на полето?
— Да, всички помагаха. Анселм има много земя. Освен това повечето от викингите се занимават с обработване на земята, нещо, което и ти вече сигурно знаеш.
— Да, или са търговци, като Гарик — прибави Брена с нисък глас.
Лини бързо смени темата.
— Виждам, че си донесла кожите за Анселм. Дори повече, отколкото е нужно. Ти също си имала с какво да се занимаваш.
Брена поклати утвърдително глава и сложи на земята големия куп с кожи. От нея обилно течеше пот, но тя не сваляше наметалото си. Не би доверила на никого тайната си, дори и на леля си.
— Само за да донесеш кожите ли си дошла? Няма ли да останеш за малко?
— Няма да оставам, лельо. Искам само да разбера дали Анселм смята скоро да отпътуваме. Ти можеш ли да ми кажеш нещо?
Лини се намръщи.
— Нищо не знам, Брена.
— Да не би все още да е болен?
— Не, той бързо се оправи, но в момента не е тук.
— Как да разбирам думите ти? Да не би да искаш да кажеш, че е тръгнал без мен?
— Корабът му е тук, но той отплава заедно с Гарик и Хю на север, на лов за бели мечки.
