Сърца в пламъци

ми се, че саксонецът ще си тръгне и без наша помощ. Слава на Тор, толкова е забавен. Нека ни повесели още малко. Да видим как ще го направи. Върви, дете, излизай оттук. Сигурен съм, че той ще те последва.

След този инцидент не беше много вероятно пак да й разрешат да ги види и те го знаеха. Отер я прегърна, преди да я пусне да си тръгне, а след това я побутна към вратата. Тя тръгна към нея, съпроводена от прощални думи и пошляпвания по задника, също както у дома. Луди ли бяха всички, та им беше смешно? Трябваше да бъдат разочаровани.

По-късно, когато те щяха да се смеят на случилото се, тя щеше да се разправя с Ройс и имаше всички причини да вярва, че разправията нямаше да е от приятните. Не трябваше да стои тук и да чака гневът му да се изсипе върху й. Ройс й беше казал да си тръгва. Тя си тръгна. Можеше да стигне до замъка и сама.

ГЛАВА 33

— Чудя се дали ще ме види, ако се скрия под масата?

Еда остро изгледа Кристен.

— Що за въпрос, момиче?

— Странен — сопна й се Кристен и се тръшна на един стол.

След напрежението, от което сърцето й почти бе спряло да бие, сега имаше право и на малко раздразнителност, но не то бе причината за лошото й настроение. Не й харесваше да я обвиняват за нещо, което не бе извършила, така че щеше да посрещне яростта на Ройс във възможно най-подходящото настроение. Би предпочела да я избегне. Направо си мечтаеше за местенце, където би могла да се скрие за малко, само докато Ройс се поуспокои. Но такова нямаше, не и в този замък.

— Сама ли се върна? — прекъсна мислите й Еда. — Къде е лорд Ройс?

Кристен махна с ръка.

— Случи се една малка неприятност при затворниците. Ще дойде всеки момент.

Така и стана. Очите му я пронизаха още с влизането в залата, но явно Ройс още не беше готов за разправата с нея, защото погледът му само я стрелна и той се отправи не към нея, а към празния си стол на масата.

Така значи, щеше да се върне към забавленията, яденето и пиенето, сякаш не се бе разминал току-що със смъртта. Странно, защо ли това още повече я подразни?

— Пак ли ще спя с теб, Еда?

— Знаеш, че не. Сама видя, че лорд Авърил и семейството му си тръгнаха днес.

— Видях, но предпочитам да спя с теб.

— Така ли? Нали снощи мрънкаше за мекото си легло.

— Не съм мрънкала! — озъби й се Кристен.

— Да бе. Какво те е вкиснало така?

Не си струваше да отговаря.

— Защо Ройс ме последва, Еда. Не се забавих толкова много.

Еда сви рамене.

— Видя Юланд, който се върна и тръгна наоколо да разправя нещо. Беше много възбуден. Милорд изпрати Едреа да разбере какво толкова го е развълнувало. Глупакът му с глупак бил поразен, че викингите те посрещнали като отдавна изгубена сестра и разправяше, че сигурно няма да имаш и едно здраво кокалче след прегръдките на всичките онези гиганти.

— Това го е накарало да ме последва?!

— Не, продължи с вечерята си. Но аз го наблюдавах. — На това място Еда захихика. — Не сваляше очи от вратата. Чакаше те да се върнеш. Накрая сигурно е решил, че наистина си се забавила.

Кристен предположи, че Ройс не иска да показва гнева си пред краля. Но почти не се съмняваше, че по-късно самата тя ще го изпита на гърба си. За разлика от опита й за бягство Ройс нямаше да остави този инцидент ненаказан.

Тя погледна към нея, но не успя да го зърне, тъй като Алдън седеше пред него и й пречеше. Алфред седеше от другата страна на Ройс и от мястото си тя не можеше да види и него.

Едреа седна до Кристен. Остави на масата дървен поднос, на който бяха останали само трохите от питите.

— Да знаеш, твоят хляб им хареса — каза й Едреа. — Милорд дори попита кой го е приготвил.

— Каза ли му?

— Не, уплаших се, че половината от лордовете ще почнат да плюят от страх да не ги отровиш.

Тъмните очи на Едреа блеснаха. Беше се пошегувала. Кристен не можеше да повярва, че момичето я бе заговорило доброволно и по собствено желание.

— Трябваше да им кажеш след като го изядоха — на свой ред се пошегува Кристен.

Сега Едреа направо се разсмя.

— Юланд беше прав. Не си толкова странна. Еда разправяше същото, но тя те харесва. Виж това е странно.

Независимо от лошото си настроение Кристен се ухили.

— Не е толкова приятно. Старата е такава вещица. — Тя нарочно произнесе последните думи по- високо, та Еда да може да я чуе.

В отговор Еда изсумтя, а Едреа се ухили широко.

— Да, настроенията на Еда са измамни. Сигурно и викингите не са толкова страшни.

— Той се казва Бярни — опита Кристен.

— Кой?

— Оня, дето те харесва.

Горкото момиче не знаеше как да прикрие удоволствието от думите на Кристен. Хубавичкото й лице светна.

— Той ли ти каза?

Кристен не беше в подходящо настроение да работи за каузата на Бярни и останалите, но разговорът с момичето поне я разсейваше.

— Умира от яд, че не може сам да ти го каже. Накарал е Торолф да го научи на някои думи, но не се учудвай, ако не ги разбереш. Торолф също не знае езика ви много добре.

През следващия час Едреа не преставаше да я разпитва за младия викинг. Кристен го обрисува в толкова бляскави краски, че на Едреа разочарованието й беше вързано в кърпа. Бярни съвсем не бе съвършената добродетел. Беше мъж, на когото да се наслаждаваш, без да го вземаш на сериозно. Но ако Едреа беше толкова глупава, че да повярва на всичко, което той щеше да й надрънка, за да я завербува за тяхното бягство, то Кристен не можеше да я съжалява.

Приятелите й и тяхната свобода стояха по-високо от някакво си саксонско момиче. Ако Кристен успееше да се добере до Лаймън и ключа, щеше да свърши работата сама. Но вече беше дошъл моментът, в който отново щеше да бъде настанена в стаята на лорда.

Някои от гостите бяха изпразнили роговете бира и извикаха Едреа да ги напълни. Еда се приближи към Кристен и замърмори:

— Като седиш тук, поне свърши някаква работа. Или пък си легни, та утре да започнеш отрано. Лейди Даръл си поръча още от ореховите ти пити. Тя смята, че през всичките тези години съм пазила рецептата за себе си.

— И ти, разбира се, я остави да си мисли така.

— Разбира се — подсмихна се Еда. — А вие с Едреа какво толкова заговорничехте?

— Тя харесва един от затворниците.

Отговорът на Кристен предизвика остро повдигане на вежди.

— Надявам се, че си й казала, че нищо не може да излезе от това.

— А защо не? Те са мъже, също като Ройс. Сигурно не е толкова жесток, та да не им осигури най-после жени. И те трябва да задоволяват естествените си нужди. В противен случай страстите ще кипнат и ще се