Сърца в пламъци

свистене между зъбите и тя бързо постави пръсти на устните му. — Не казвай нещо, което ще ме накара да съжалявам, че съм била откровена с теб, Селиг. Мисля, че обичам саксонеца. По-сигурна съм в това, че го желая. Желая го от първия път, когато го… е, може би не точно от първия. Но той ме омагьоса още тогава. Влезе на коня си в двора, където ние бяхме оковани и ни изгледа с такава омраза — още тогава ме омая! Разпореди се всички да умрем. Но на следващия ден промени решението си и дойде да ни каже, че ще работим на строежа на каменната стена на крепостта му.

— Ще работим? Принудил те е да вършиш такава работа?

Тя се засмя.

— Да. Торолф и другите ми помогнаха да скрия външността си. Смятаха ме за момче и това продължи около седмица. Но мъжете не можаха да останат напълно верни на преструвката. Помагаха ми и, струва ми се, точно това ме издаде, или поне привлече прекалено много вниманието към мен. Саксонците решиха, че останалите се грижат така за мен защото аз съм водачът им. Във всеки случай това доведе до разкриването на пола ми и тогава бях преместена в залата.

— И в леглото на саксонеца?

Тя силно го удари в корема. Селиг се преви надве и издаде едно високо: „Хуууух“.

— В името на Тор, Кристен! Внимавай!

— И ти внимавай как ми говориш — гневно го предупреди тя. — Аз съм голямо момиче. Не съм длъжна да ти давам отчет. И не съм скочила направо в леглото му. — Не искаше да му разкаже всичко, което бе казала на Торолф. Вече по-спокойно Кристен довърши: — Истината е, че той ми се дърпаше.

— Какво?

Изумлението му я накара да се засмее, въпреки раздразнението й към него.

— Истина е. Знаех, че ме желае, но се бори сам със себе си. Никой мъж не ме бе отблъсквал така преди.

— Добре знам това. На бая глави съм правил цицини тъкмо защото не са имали желание да се отдръпнат.

Кристен не можа да се сдържи. Думите му я накараха да се закиска.

— Да, но саксонецът се бореше с влечението си към мен и колкото повече му се противопоставяше, аз толкова повече го желаех. Нарочно го съблазних, Селиг. — Трудно беше да се признае такова нещо на брат, но Кристен нямаше намерение да обвинява Ройс, че я е прелъстил, когато беше точно обратното. — Преди две седмици завоювах своята победа — той ме отведе в леглото си. Оттогава спя в стаята му. Тази вечер дойдох направо оттам.

— Наистина ли го обичаш, Крис?

— Така трябва да е. Не съм съгласна с всичко, което върши. Много пъти ме е вбесявал до лудост. Но не мога да го мразя. Не го намразих дори и когато ме окова, макар че мразех веригите си повече от всичко на света.

— А той какво изпитва към теб?

— Не знам. Той ме закриля. Показа и известна загриженост. Но това не е повече от вниманието, което би отделил на някоя вещ. Въпреки това не ми стори нищо, когато се опитах да избягам. И зная, че всъщност не му харесва да ме оковава във вериги. Просто не знам — довърши тя.

— Той още ли те желае?

— Да, в това отношение няма никаква промяна.

— Тогава…

— Въпреки това ще се жени за друга.

— Да, спомена това — каза Селиг, след това внезапно избухна. — Не! В името на Один, не! Ще се ожени за теб!

Тя поклати глава.

— Селиг, аз съм негова робиня. Защо да се жени за мен, щом вече ме притежава — така разсъждава той.

Той изсумтя.

— Татко би могъл да му каже едно-друго по този въпрос.

В очите й заискри смях.

— Да, би могъл, но не е тук, за да го стори.

— Тогава аз ще го…

— Няма да го направиш. Ройс не трябва да узнае, че си мой брат, каквото и да ни струва това.

— В такъв случай ти какво ще правиш, Крис?

Мускулите на челюстта й изпъкнаха.

— Ще се наслаждавам на този мъж, докато мога. Когато се ожени, ще се махна от тук.

— Просто така? Макар че го обичаш?

— Какво друго мога да направя? Сега поне и ти си тук, та да ми помогнеш да избягам, когато съм готова. А ако можеш да помогнеш на останалите по-скоро да се махнат от това място, направи го. После ще се върнеш за мен.

— Така да бъде.

Тя обхвана лицето му в дланите си и го целуна.

— Благодаря ти, Селиг. Благодаря ти, че не ми се скара.

— Както сама каза, не си длъжна да ми даваш отчет. — Той силно я притисна към себе си. — Но нека Один да е с теб, когато се опиташ да обясниш това на татко.

— О! Не е честно да ми напомняш това! — извика тя.

Той закачливо я плесна по задника.

— Хайде. Прекалено дълго се забавихме тук.

Небето бе започнало да просветлява.

— Да. — Тя пристъпи към вратата, но се спря колебливо и още веднъж докосна бузата си. — Известно време няма да говоря с теб. И не се изненадвай, ако изобщо не ти обръщам внимание в залата. Той вече ме предупреди да стоя настрана от теб.

Селиг се подсмихна.

— Сигурно си мисли, че ще ти сторя нещо, ако разбера, че си от кръвожадните викинги.

— Каквато и да е причината, гневът му не е от приятните, така че бъди внимателен, братко.

Влязоха в залата изключително тихо. Но напразно. Ройс беше там и гневно разритваше няколко от мъжете си, за да ги разбуди. Спря, когато я видя. В следващия миг видя до нея Селиг и очите му се присвиха.

— Били сме навън за глътка въздух — бързо прошепна тя на Селиг, докато Ройс се приближаваше към тях. — Току-що сме се срещнали на входа.

— Дали ще повярва на това?

— Трябва.

Но когато стигна до тях, Ройс въобще не ги попита къде са ходили. Той просто сграбчи Кристен за китката и я помъкна към стълбището.

— Чакай тук — подвикна той през рамо на Селиг.

Кристен се опита да издърпа ръката си от пръстите му и на средата на стълбището успя, но той отново я улови и продължи да я влачи след себе си.

— Проклет да си, саксонецо! Дано да имаш причина за това държание! За твое добро е!

Той не й отговори. Бутна я в стаята си и заключи вратата. Тя смаяна втренчи поглед в нея, провери я само за да се убеди, че наистина е заключена, и в яда си я халоса с юмрук.

— Ох!

Долу в залата Ройс кимна на Селиг да го последва и го изведе в двора пред сградата, като на излизане затръшна вратата зад тях. Селиг се обърна. Юмрукът на Ройс се стовари в челюстта му и го запрати по гръб на земята.

Ройс се надвеси над него. Лицето му бе застинало в разгневена гримаса.

— Няма да ти забраня да стъпваш в замъка, Галеан, но ти забранявам да припарваш до тази жена. Тя ми принадлежи, а аз внимавам за всичко свое.

След тези думи Ройс се върна в замъка. Остави крилата на вратата отворени. Селиг можеше да го