последва вътре. Не го стори. Вместо това седна на земята и опипа челюстта си с пръсти. На устните му бавно се появи усмивка, която скоро се превърна в тих смях.
Кристен стана свидетел на цялата сцена от прозореца на втория етаж, който гледаше към двора. Ръцете й сграбчиха перваза на прозореца и останаха така, докато не долови тихото кискане. Тя се обърна и поклати глава, отвратена от всички мъже. По принцип.
ГЛАВА 38
Едно полирано ръчно огледало полетя към главата на Ройс в мига, в който той отвори вратата на стаята си. Последва го сребърна чиния. Той мерна Кристен да рови в ковчежето му в другия край на стаята за още нещо…
— Сигурно не си ядосана, иначе щеше да хвърляш оръжията по мен.
— Не ме изкушавай, саксонецо!
През целия ден я бе държал заключена в стаята. Не беше яла. Не беше говорила с никого. Отдавна й бе писнало.
— Защо си ме затворил?!
— Сутринта се събуждам и откривам, че си изчезнала. Слизам долу да те търся, а теб те няма. Помислих, че си пристъпила думата си.
— Заключил си ме тук заради онова, което си си
— Какво правеше с келта е друг въпрос — сурово каза той.
— Така ли? — просъска Кристен. — И какво се предполага, че съм правила с него?
— Точно това искам да узная, Кристен.
— Тогава по-добре да попиташ него. Аз съм ти прекалено ядосана, за да ти кажа каквото и да е.
Той скъси разстоянието помежду им с няколко гневни крачки. Кристен събра ръце в голям юмрук и ги вдигна, предизвиквайки го да направи последната крачка. Той спря и я изгледа свирепо.
— Кажи ми, че този мъж не те интересува.
— Върви по дяволите!
— Кажи ми!
— Той не ме интересува!
— В такъв случай какво правеше с него навън?
Кристен свали ръце. Очите й се разшириха. Тя недоверчиво се поинтересува:
— Ревнуваш ли, саксонецо? Затова ли го удари?
Ройс погледна прозореца и разбра, че Кристен бе узнала. Но тя нямаше как да е разбрала какво бе казал на келта. Той отново я погледна. Все още се мръщеше.
— Това, което правя е да защитавам собствеността си, Кристен. Никой мъж няма да те докосне, докато ми принадлежиш.
— Няма да ти принадлежа, когато се ожениш и се махна от тук.
Той сграбчи ръцете й и грубо я разтърси.
— Никога няма да ме напуснеш, опърничава жено. Никога! Сега ми кажи какво правехте навън с келта!
Кристен разбра, че той наистина я ревнува и ядът й я напусна. Ревнува я! Нея! Каква необикновена идея!
Тя пусна в действие няколко невинни лъжи с надеждата, че това ще го омилостиви.
— Нищо не съм правила, Ройс. Не можах да заспя, излязох да се поразходя и останах да дочакам изгрева. Когато забелязах, че не съм сама в двора, се прибрах. Мъжът ме последва. На вратата ми каза няколко думи, но не го разбрах. Не зная какво правеше той навън. Ще трябва да попиташ него. Вероятно и той като мен е излязъл да глътне малко чист въздух.
— Не искам нощем да излизаш навън, Кристен — нареди Ройс. Тонът му не бе толкова суров, приличаше по-скоро на смъмряне.
— Не сте ми забранявали, милорд.
— Сега ти забранявам.
— Тогава следващата нощ, в която не мога да заспя, ще се разхождам само в залата и ще се погрижа да събудя всички — саркастично отвърна тя.
Най-после той се усмихна.
— Вместо това, можеш да ме събудиш, а аз ще ти намеря друго занимание. Защо трябва да се разхождаш?
Тъкмо се канеше да му отвърне, когато плахо се почука. След отсеченото нареждане „влез“ Меган подаде глава иззад вратата.
— Алдън поръча да ти предам, че гневът поражда гняв, а насилието — нещастие. Какво иска да каже той, Ройс?
Изненадата на Ройс накара Кристен да избухне в смях.
— О! Колко умно от страна на братовчед ви, милорд. Дали е решил, че ще ме биете, или се е уплашил аз да ни ви опердаша? — Зелените му очи я пронизаха и тя още по-силно се разсмя. — И изпраща сестра ви… да, голям хитрец. Влез, сладурче. Твоят братовчед Алдън просто си е направил глупава шега, като те е изпратил горе, но ти си добре дошла.
Меган се приближи до Кристен и прошепна:
— Мислех, че Ройс е ядосан.
— И си дошла да предадеш съобщението? Колко си смела!
Ройс изръмжа гърлено и отмести погледа си от тях. Очите на Меган тревожно се окръглиха. Кристен за малко да го срита заради детето.
— Не му обръщай внимание, Меган. Повечето мъже все ръмжат. Това нищо не означава.
— Кристен… — предупредително започна Ройс и я погледна отново.
— Шшшт — прекъсна го тя. — Давам на сестра ти ценен урок. Разбираш ли, мъниче, не трябва да се страхуваш от мъжете когато са ядосани. Какво толкова, малко по-големи са от теб. — Очичките на Меган се заизкачваха по високата фигура на Ройс и Кристен се ухили. — Е, има някои изключения. Но ето, например брат ти. Той беше ядосан, аз също бях ядосана. Той ми се развика, аз също му се развиках. Сега и двамата се чувстваме по-добре.
— Ама той още е ядосан. — Меган се сгуши в Кристен и скри личицето си в полата й.
— Просто се държи като грубиян. Мъжете имат този навик. Разбира се, понякога ядът е по-голям и е най-добре просто да стоиш настрана от мъж, който наистина е разярен. Като пораснеш, ще се научиш да забелязваш разликата. Но брат ти… Виждала ли си го някога да причини болка на жена? — Кристен отправи безмълвна молитва, за да получи подходящия отговор.
— Той те нашиба с камшика.
— Тогава не знаеше, че съм жена.
— Той те окова и краката ти се разкървавиха.
Кристен въздъхна:
— Нали и тогава ти казах. Онова беше само драскотина. Дори не я усетих. А вината и тогава не беше негова, миличко. Той ме беше предупредил да сложа превръзки на глезените си. Аз бях виновна, че забравих да го направя.
— Тогава, не — предаде се Меган. — Не е причинявал болка на жена.
— Защото под цялата тази грубост се крие добър, мил човек. А щом никога не е направил нищо лошо на никоя жена, дори когато е бил ядосан, то със сигурност няма да стори нищо лошо и на едно дете. А още по-малко на собствената си сестра. Даже честичко можеш да се измъкваш, мило, дори да си направила някоя пакост. — Кристен пристъпи към Ройс и здраво го изрита в пищяла. — И той нищо няма да ти направи.
Меган бе започнала да хихика и това накара Ройс да остане неподвижен. Той дори изличи всяко чувство от лицето си, докато детето го гледаше.
