— Защо не? Това няма да ми създаде неудобство. Ти си мислиш, че няма да посмея, но аз не смятам така.
— Не можеш да ме върнеш при годеника ми с белези от камшик по тялото.
— Ти ме разсмиваш, Бетина. Мога да те уверя, че когато те предам на годеника ти, ще бъдеш облечена и никакви белези няма да се виждат.
— Но аз мога да говоря, Тристан!
— Няма да имаш възможност да кажеш каквото и да било. Замяната ще стане на моя кораб и граф Де Ламбер ще бъде доведен тук от моите хора. А когато се срещнеш с него, аз отдавна ще бъда в открито море.
Бетина почувства, че й прилошава. Каза му, че е разгадала измамата му, но бе загубила играта. Мислеше, че не е жесток, безмилостен и пират, подмамена от красивото му лице, но бе сгрешила. Но тогава какво чакаше? Защо не я удари в отговор?
— Какво… какво смяташ да правиш? — попита тя с потъмнели от страх очи.
— Нищо.
— Но аз…
— Ти беше права, това е всичко.
Младото момиче смаяно се втренчи в него.
— Тогава защо ми каза, че греша?
— Защото си имам други причини да не използвам камшика.
— Не те разбирам.
Тристан се наведе напред и сложи ръце на коленете си. По лицето му не се четеше гняв, но липсваше и най-малкият израз на съчувствие.
— Не се съмнявай, че ако трябва да използвам камшика, ще го сторя, Бетина. Така че в бъдеще не ме предизвиквай. Но сега няма да те бия само защото си предпочела да се бориш с мен, вместо да ми се подчиниш. Това е правилният избор.
Очите й гневно заблестяха.
— Тогава защо ме излъга, щом мислиш по този начин? Защо не ми позволи още първия път да защитавам честта си?
— Разбери ме добре, Бетина. Ти не означаваш нищо за мен, освен че ми доставяш удоволствие в леглото. Признавам, че си най-красивата жена, която някога съм срещал, но в моя живот няма място за теб или за която и да е било жена. Искам да ти се наслаждавам, но искам да избягвам конфликтите помежду ни, доколкото е възможно. Ала след като си решила да се бориш с мен, Бетина, направи го. Това е твое право и аз няма да те бия с камшик заради това.
— О! — Тя се извърна, за да не гледа арогантната му физиономия. Нещо повече, искаше й се да го убие! Закле се да почака, докато двете с Мадлен се освободят от властта му. Но тогава… тогава…
— Въпреки че няма защо да се бориш с мен, Бетина. Стореното си е сторено и не може да се поправи. Няма да спечелиш нищо освен разочарование.
— Ще изпитам задоволство! — възкликна тя и се извърна с лице към него, готова за битка.
— Значи ще трябва да те изнасилвам?
— Винаги си ме изнасилвал! — озъби се Бетина.
— Няма да ти хареса, Бетина!
— Нито пък на теб!
— Значи си решила да си премерим силите, а? Е, ще ти докажа веднъж завинаги, че твоята сила не може да се сравнява с моята.
Той се изправи и тя се спусна към вратата. Но преди да я отвори, Тристан я сграбчи и я преметна през рамо. Тя замаха с крака, опитвайки се да го удари, но безуспешно. Заудря с юмруци по гърба му, но все едно, че удряше каменна скала. Младият мъж отиде до леглото, внимателно я постави върху него и за миг се загледа в нея. Бетина извърна глава, а той започна бързо да сваля дрехите си. Когато отново го погледна, той вече бе гол, а на устните му играеше лукава усмивка.
— Май ще се окаже по-лесно, отколкото очаквах — засмя се той.
— Не! — извика тя и се опита да скочи от леглото, но той вече бе върху нея.
— Искаш ли да проявиш разум, за да не ти се налага отново да кърпиш дрехите си?
— Дано да изгниеш в ада! — извика момичето. Започна да се бори с него, но Тристан хвана китките й и вдигна ръцете й високо над главата й. Тежкото му тяло я задушаваше, напразно се извиваше, за да се изплъзне настрани, но в отговор чуваше само смеха на Тристан. Той имаше наглостта да се смее!
Тя успя да поеме дълбоко въздух и отвори уста, за да извика, но в този миг устните му покриха нейните. Момичето отчаяно замята глава настрани, за да избегне целувките му, но Тристан пусна ръцете й и обхвана лицето й. Изгледа я за миг, а сетне страстно я целуна. Тя яростно заби нокти в гърба му. Младият мъж извика от болка и се отдръпна от нея.
— Върви по дяволите, ти си като дива котка! — изрева той, хвана отново китките й с една ръка и съдра роклята й до кръста. Изгледа я студено и видя страха в очите й, но разкъса и долната й риза, докато накрая нежното й тяло се разкри пред него. Тристан преметна бедрата й на раменете си и силно ги стисна. Сетне грубо я прониза, сякаш искаше да излее гнева си в нея.
Когато свърши, усети, че гневът му е утихнал. Изтърколи се от нея, без да я погледне. Бетина лежеше неподвижно, вперила очи в тавана. Не се извърна, когато той я покри със завивките.
— Бетина, защо искаш сама да си причиняваш болка? Тази сутрин разбра какво означава истинското удоволствие и аз с радост ще те даря отново с него — тихо рече той.
— Ти нямаш право да ми даваш никакво удоволствие! — озъби се тя. — Само моят съпруг има право да ми доставя удоволствие, а ти не си мой съпруг!
— А ти с радост ли ще се отдадеш на този граф, когато се омъжиш за него?
— Разбира се.
— Но ти никога не си го виждала. Какво ще стане, ако го намразиш така, както мразиш мен? Тогава какво ще правиш?
— Това не те засяга.
Бетина внезапно си припомни разговора с майка си, когато тя й каза, че би искала дъщеря й да открие любовта и да бъде щастлива, независимо какво ще й струва това. Ами ако наистина граф Де Ламбер се окаже жесток и безчувствен мъж като Тристан?
Не! Не биваше да мрази бъдещия си съпруг. Тя щеше да бъде добра съпруга и щеше да го накара да й помогне да си отмъсти на Тристан.
— Знаеш, че ще те обладая отново, Бетина, защо не искаш да изпиташ наслада от любовта? Никой няма да узнае, че доброволно си ми се отдала.
— Аз ще знам! — възмутено викна момичето. — А сега ме остави на спокойствие!
Обърна му гръб, а по бузите й потекоха сълзи на отчаяние. Измина дълго време, преди да заспи. Измъчван от неспокойни мисли, Тристан накрая не издържа, стана и излезе от каютата.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
От сутринта му тръгна накриво и той с мъка се сдържаше да не халоса някои от моряците си. Изненаданите погледи на пиратите, които едва разпознаха капитана си без брада, го вбесяваха и той се закани да ги накара да си обръснат брадите. Да видим как ще смеят тогава!
Треперещ от гняв, той потропа на вратата на каютата на Жюл. Мадлен Доде отвори, но веднага се отдръпна назад и очите й се разшириха от страх. С изкривено от ярост лице, Тристан влезе в каютата и видя Жюл, седнал до масата с чаша горещо черно кафе в ръка.
— Какво правиш тук, Жюл?
— Опитвах се да убедя тази дама, че миналата нощ не си набил момичето. Не можеш ли да накараш онази дяволска жена да не пищи, сякаш я колят?
— Да не би да искаш да вържа устата й? Това само ще затвърди лошото й мнение за мен, въпреки че не знам защо толкова ме е грижа за това — отвърна Тристан и раздразнително погледна Мадлен. — Върви при господарката си. Сама ще се убедиш, че не е по-зле от вчера. Тъкмо обратното, струва ми се, че ще е
