— Разбира се. Не след дълго граф Де Ламбер ще бъде уведомен за пристигането ти. Сигурно е в плантацията си.
Бетина радостно плесна с ръце. Най-после щеше да бъде свободна! Нямаше да има повече Тристан, нямаше да я изнасилва, нямаше да търпи униженията му! А освен това скоро щеше да си отмъсти за всичките си страдания!
— О, Мади, този кошмар най-после свърши!
— Да, скъпа моя, най-после свърши.
Бетина се извърна, за да отиде в каютата и се блъсна в мощните гърди на Жюл. Тя ужасено извика и отстъпи назад с разширени от страх очи.
— Ако побързате да съберете багажа си, дами, скоро що бъдете отведени на брега — учтиво рече той. Сетне погледна към Мадлен и погледът му омекна. — Моля ви, мадам, побързайте. Първата лодка вече е натоварена.
— Къде… къде е капитанът? — колебливо попита Бетина. Тя се срещаше с Жюл за пръв път, откакто искаше да я бичува и въпреки че Мадлен непрекъснато я уверяваше, че е добър и мил човек, тя все още се страхуваше от него.
— Тристан е зает.
— Но той ми каза, че размяната ще стане на борда на неговия кораб. Защо ще слизаме на брега? — учуди се младото момиче.
— Планът се промени.
Той се обърна и се отдалечи, оставяйки я в пълно недоумение. Защо Тристан ще променя плана си?
Бетина остави Мадлен и се върна в каютата. За по-малко от минута сгъна и прибра двете си рокли. Реши да остави сребърния гребен, който Тристан й бе дал, защото навярно граф Де Ламбер щеше да й осигури всичко, от което се нуждаеше. Ала сетне промени решението си. Гребенът беше много красив, но ако го вземеше, Тристан нямаше да може да го продаде. По-късно щеше да го хвърли, каквото възнамеряваше да стори и с двете рокли, които си бе ушила на борда на „Дръзката лейди“.
Хвърли последен поглед на каютата и бързо излезе навън. Дългата й копринена рокля меко прошумоля. Облегна се на парапета, но с разочарование установи, че небето бе покрито с тъмни облаци, които скриваха прекрасната планина. Сърцето й бе изпълнено с надежда, че ще бъде щастлива на този остров и ще обича бъдещия си съпруг, граф Де Ламбер.
В този миг слънцето се показа иззад облаците и освети щастливото й лице.
— Готова ли си за тръгване, малката ми?
Плътният глас на Тристан я сепна и тя рязко се обърна. Той стоеше изправен зад нея, с разкрачени крака, с ръце на кръста и топло й се усмихваше. Изглеждаше много красив в елегантните си дрехи — копринената бяла риза с дантелено жабо, пристегната с кожена жилетка, бе отворена на гърдите, а прилепналите бели панталони подчертаваха дългите му крака, обути в черни ботуши от мека кожа.
— Отдавна съм готова да си тръгна — надменно отвърна тя. — Колко време ще продължи размяната?
— Нима си толкова нетърпелива да се разделиш с мен?
— Въпросът ти е абсурден, Тристан. Моля се за деня, в който завинаги ще изчезнеш от паметта ми — каза Бетина и погледът й стана леден.
— Косата ти е прекрасна, огряна от слънчевите лъчи — игриво подхвърли Тристан.
— Защо сменяш темата?
— Искаш ли да се върнем в моята каюта и да продължим този разговор в по-задушевна обстановка? — В очите му проблесна закачливо пламъче.
— Не! Готова съм веднага да тръгна.
— Тогава да вървим, любов моя — младият мъж хвана ръката й и я поведе към другия край на палубата, където вече ги чакаха Мадлен и Жюл. — Можете да оставите вещите си на кораба. Моите хора ще ви ги донесат.
— Не, искам да тръгна веднага и да вземе всичко със себе си.
— Както желаеш.
Тристан помогна на Бетина да се качи в една от двете лодки, привързани за кораба. Мадлен седна до Бетина, Тристан се настани зад тях, а шестима от моряците седнаха отпред. Жюл се качи в другата лодка. Моряците размахаха веслата и лодката се плъзна по водата.
Бетина гледаше малките вълни, които се плискаха край лодката и се питаше защо тази сутрин той не я облада за последен път. Беше го опознала и бе разбрала, че е много страстен мъж. Тогава защо не се бе възползвал от последната си възможност?
Всъщност трябваше да му бъде благодарна за това и да се радва, че най-сетне ужасният кошмар бе свършил.
Приближиха брега и мъжът, който се казваше Дейви, скочи във водата и издърпа малката лодка на пясъка. Тристан настоя да пренесе Бетина на ръце, за да не се измокри, а след това се върна и за Мадлен.
Младото момиче започна да се разхожда по брега, мислейки че трябва да изчака, докато всички слязат и разтоварят лодката, ала Тристан я спря, преди да измине и няколко метра.
— Ние тръгваме веднага.
Тя се извърна и видя, че двете лодки се връщат на кораба Жюл остана с Мадлен и десетина мъже от екипажа Тристан хвана Бетина за ръка.
— Няма ли да чакаме, докато слязат всички моряци? Или може би не се нуждаеш от тях?
— Те ще дойдат по-късно — отвърна той и я поведе към останалите.
— Но къде отиваме?
— Не е много далеч.
Тя спря и дръпна ръката си.
— Защо си толкова тайнствен? Искам да знам къде ни водиш!
— Недалеч оттук има къща. Сигурно ще искаш да се изкъпеш, нали?
Тя се усмихна. Колко дълго не се бе потапяла във вана с топла вода. Наистина искаше да бъде чиста, когато се срещне с графа.
Тристан отново взе ръката й и я поведе по малка пътека. Гората не бе толкова гъста, колкото й се бе сторило отначало. Дърветата бяха на рядко, тук-там имаше ниски храсталаци и ниска зелена трева.
Скоро стигнаха до къщата, която приличаше на крепост. Постройката бе голяма, изградена от бели каменни блокове, а пред малката входна врата се извисяваха две високи палмови дървета. Вторият етаж бе издаден напред; имаше малък вътрешен двор, осеян с красиви цветя, а към къщата водеха красиво оформени алеи от бели камъни.
Внезапно вратата се отвори и на прага се появи висок мъж. Той застана с разкрачени крака и ръце на кръста. Изглеждаше много ядосан.
Тристан спря, а Жюл се присъедини към него. Деляха ги само два метра от мъжа и Бетина почувства някакво напрежение във въздуха.
— Сигурно нямаше да те позная, Тристан, ако не беше Банделер, твоето вярно куче — предизвикателно подвикна мъжът.
— Виждам, че не си се променил, Кейси — рязко отвърна Тристан.
— Не! И все още съм достатъчно млад, за да те победя, младежо.
— Но първо трябва да се справиш с мен, Кейси — изръмжа Жюл.
— Достатъчно! Крайно време е да се разправя с този кучи син!
Бетина ахна ужасена, когато двамата мъже се вкопчиха един в друг, но в следващия миг те се прегърнаха буйно и избухнаха в силен смях. Тези двамата се държат като глупави деца, гневно си каза тя. Явно бяха приятели!
Мъжът, когото нарекоха Кейси, сега се усмихваше широко. Стоеше, преметнал ръка през рамото на Тристан, а с другата здраво се ръкува с Жюл.
— Всичко това беше много глупаво!
— Какво? — Бетина учудено погледна към Мадлен.
