— Колко пъти трябва да ти повтарям, че той няма да ни убие! — избухна Бетина. — Дори ми даде думата си, че ще ни заведе до Сен Мартен.
— Защо продължаваш да му се противопоставяш, Бетина? Той е красив и млад. Дори и граф Де Ламбер не е толкова красив и представителен като него. Ще ти е по-лесно, ако престанеш да упорстваш и доброволно му се отдадеш, а това няма да е безчестие и позор, скъпа моя, защото ти нямаш друг избор.
Младото момиче смаяно я зяпна.
— Но той използва тялото ми, макар да знае, че го ненавиждам! Бих предпочела да се отдам на всеки друг мъж, но не и него!
— Той те изнасили, защото ти му се съпротивляваше. Той те искаше, това е всичко. Мислех, че вече си се примирила с положението си — каза Мадлен. — Тристан се отнася към теб по-добре, отколкото един съпруг. Дори продължава да си бръсне брадата, Жюл ми разказа колко е бил ядосан, когато си му казала да се обръсне.
Бетина се усмихна, защото това бе една битка, която бе спечелила. Припомни си нощта, след като Тристан си бе обръснал брадата и сърдитата му гримаса, когато видя червените следи, които наболата му брада бе оставила по нежната кожа на лицето й.
Оттогава се бръснеше всеки ден, когато смяташе да я люби, а на вечеря Бетина видя, че лицето му е гладко избръснато. Той й хвърли многозначителен поглед, който съвсем ясно показваше намеренията му.
— Моля те, Мади, остани тази нощ с мен — умолително я изгледа Бетина.
— Дори и тази нощ Тристан да ми позволи да остана при теб, какво ще стане утре?
— За утре ще измисля нещо друго, но точно тази нощ ме плаши. Иди и кажи на Тристан, че съм болна. Кажи му че искаш да останеш при мен. Върви, преди да е дошъл.
— Добре — въздъхна Мадлен. — Ще се опитам. А ти по-добре си лягай.
Мадлен затвори вратата, пое дълбоко въздух и тръгна по тъмния коридор. Не можеше да разбере защо Бетина толкова много мразеше Тристан. Изглежда, омразата й доставяше удоволствие и се оживяваше, като му се противопоставяше.
Тя слезе по стълбите и отиде до масата, около която мъжете седяха и пиеха. Освен Тристан и Кейси, там бяха двама от хората на Тристан с големи чаши ром в ръка и Джейк Браун, помощникът на Кейси.
— Къде е Бетина? — попита Тристан, когато видя, че Мадлен сяда до него.
— Тя си легна… не се чувства добре — промърмори Мадлен, като неспокойно въртеше ръце.
— Какво й е? — Тристан повдигна учудено вежди.
— Може би е от храната, капитане. Настоявам тази нощ да остана с нея. Тя се нуждае от мен.
— Така ли? Е, струва ми се, че присъствието ти няма да е необходимо — младият мъж стана и се отправи към стълбите.
— Но, капитане…
— Стойте си на мястото, мадам! — остро я прекъсна Жюл. — Тристан ще се погрижи за господарката ти. Ако тя се нуждае от грижи, той ще бъде с нея, макар да смятам, че има нужда от нещо друго.
— Ти продължаваш да смяташ, че Бетина се нуждае от здрав бой! — гневно извика Мадлен. — Предполагам, че ще ти достави удоволствие, ако ти си този, който ще я накаже!
— Хайде, хайде, успокой се — Жюл бе изненадан от избухването й. — Не бих докоснал и с пръст твоята господарка. Тристан ще ми отреже главата. Но мисля, че той е прекалено мек с нея и сега тя смята, че може да получи всичко и съвсем му се е качила на главата.
— Ти забравяш, че той продължава да я изнасилва — прошепна Мадлен, за да не ги чуят останалите.
— Не съм забравил. Точно затова казах, че се нуждае от един хубав бой.
Тристан отвори вратата, но стаята бе празна. Отвори и следващата стая, но тя също бе празна; тогава отиде до последната врата и бавно я открехна. Тя се бе свила на леглото, с ръка под главата. Но когато го чу да влиза, седна на леглото, а великолепната й коса се разпиля по раменете.
— Това не е твоята стая, малката ми — тихо каза Тристан, затвори вратата и се облегна на нея.
— Значи нямам стая — студено отвърна тя. — Може би предпочиташ да спя навън?
— Не, предпочитам да спиш с мен — устните му леко се извиха.
— Да, но аз не искам да спя с теб, Тристан! — грубо викна тя, а тъмнозелените й очи блеснаха от гняв.
— Твоята прислужница ми каза, че не се чувстваш добре, но не ми изглеждаш на болна — ухили се той, прекоси стаята и седна на края на леглото. — Наистина ли си болна, Бетина?
— Да! — изсъска тя. — Но не смятам да обсъждам оплакванията си с теб!
— А пък аз мисля, че ме лъжеш, Бетина, но за всеки случай ще ти донеса чаша мляко. Млякото ще пречисти отровите от стомаха ти.
— Благодаря ти, няма нужда — вирна брадичка Бетина. — Предпочитам да спя, ако нямаш нищо против, необезпокоявана.
— Настоявам да се погрижа за теб, малката ми.
— Можеш да настояваш пред хората си — високомерно отвърна Бетина и се отдръпна на другия край на леглото. — Вече ти казах, че няма да се подчинявам на заповедите ти. Къде е Мади? Искам тази вечер да остане с мен.
— Тя е долу, но тази вечер няма да остане с теб. Нито пък някоя друга нощ. Няма да е много удобно, ако съм с двете ви в леглото — ухили се той.
— Аз ще остана тук!
— Трябваше да се научиш досега, че няма смисъл да спориш с мен. А сега сама ли ще станеш, или предпочиташ аз да те занеса в спалнята?
— Няма защо да ме питаш, няма да отида доброволно в твоето легло! Никога! — извика Бетина и се загърна със завивките.
Тогава Тристан я взе на ръце и я понесе към стаята си. Положи я на леглото и отиде да затвори вратата. Бетина скочи от леглото и отчаяно се озърна за място, където може да се скрие.
За миг заприлича на малък подплашен заек и Тристан се изкуши от мисълта тази нощ да я остави сама. Ала в този момент тя го стрелна с кръвнишки поглед и омразата в зелените й очи затвърди желанието му да я обладае.
— Няма къде да избягаш, Бетина — рече той и започна да сваля дрехите си.
Тя побягна до прозореца.
— Ще скоча!
— Не, няма да скочиш. Нали трябва да живееш, за да ми отмъстиш? — въздъхна и поклати глава. — Защо искаш да се бориш с мен, Бетина?
— Защото ме излъга и защото продължаваш да ме изнасилваш!
— Ти току-що ме излъга, като ми каза, че си болна, но аз не мисля да ти отмъщавам за това.
— Не мислиш ли? Тогава защо ме държиш тук, Тристан?
— Не и за отмъщение. А какво ще кажеш, ако ти предложа брак?
— Няма да се омъжа за теб дори за всички богатства на земята! — разгорещено извика тя, но в погледа й проблесна любопитство. — Но ти не ми предлагаш да се ожениш за мен, нали, Тристан?
— Не, разбира се, че не. Но аз няма да те наказвам, Бетина, аз искам да ти дам всичко, от което се нуждаеш. Само те моля да ми позволиш да те любя. Граф Де Ламбер няма да се отнася по-добре към теб — в гласа му прозвуча странна нотка на нежност.
— Може би не. Но поне на него няма да му се наложи да ме изнасилва — презрително рече тя.
Очите му се присвиха и той се намръщи.
— Но ти все още не си при него, Бетина.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато Тристан духна свещите, лунната светлина проникваше през прозореца и изпълваше стаята с меко сребристо сияние. Измина дълго време, преди да заспи. Бетина бе доволна, че той спеше по гръб и
