Пътешествие към Арктур

кажеш какво е, ще са достатъчно и малко.

Спадевил се намръщи и подхвана:

— Омразата към удоволствието докарва след себе си гордост. Гордостта е удоволствие. За да убиеш удоволствието, трябва да се посветиш на дълга. Когато умът обмисля праведни дела, няма време да мисли за удоволствието.

— Това ли е всичко? — попита Катис.

— Истината, дори когато говориш на прост човек, е проста.

— Ще унищожиш ли Хатор и поколенията му от следовници с новата истина?

— Ще унищожа природата и ще наложа закона.

Настана продължително мълчание.

— Моят проб е двоен — заговори Спадевил. — Позволи ми да удвоя твоя и ти ще видиш света така, както аз.

— Ела насам, едрия — подвикна Катис на Маскул.

Маскул пристъпи по-наблизо.

— Прие ли да следваш вярата на Спадевил? — попита мъжът.

— До смъртта си — заяви Маскул.

— Ще избия единия от двата ти проба — рече Катис и взе от земята камък. — Щом ти остане само един, ще виждаш като мен, но ще мислиш като Спадевил. Тогава ще избереш вярата си. Аз ще те последвам.

— Изтърпи болката, Маскул, в името на бъдещите хора — насърчи го Спадевил.

— Болката не ме плаши, страхувам се от резултата — отвърна Маскул.

— Позволи ми, макар да съм само жена, да заема мястото му, Катис — обади се Тидомин и протегна ръка.

Катис я удари силно с кремъка и разряза ръката й От китката до палеца. Светлокарминена кръв бликна от раната.

— Защо е дошла тая любовчийка в Сант? — промърмори Катис. — Нима си е втълпила, че ще нарежда на синовете на Хатор как да живеят?

Тидомин прехапа устни и отстъпи.

— Маскул, приеми тогава! — рече тя. — Не искам да предам Спадевил, а ти ще му останеш верен.

— Ако той поиска, трябва да го направя — рече Маскул. — Никой не знае обаче какво ще излезе.

— От всички последователи на Хатор, Катис е най-преданият и най-искреният — заговори Спадевил. — Той ще стъпче истината, която нося, убеден, че съм демон, изпратен от Майстора, за да унищожи делото им в тази земя. Но семето ще оцелее, и моята и твоята кръв, Тидомин, ще го измият. Мъжете ще научат тогава, че разрушителното зло, което нося у мен, е най-великото благо за тях. Макар че нито един от нас няма да оживее, за да го види.

Маскул се приближи към Катис и подаде челото си. Катис замахна и след като задържа кремъка за миг във въздуха, отсече рязко и майсторски левия проб. Маскул извика от болка. Кръвта бликна и органът престана да действа.

Всички мълчаха, докато той крачеше напред-назад, опитвайки се да спре кръвта.

— Какво чувстваш сега, Маскул? Какво виждаш? — тревожно го заразпитва Тидомин.

Маскул се спря. В погледа му се долавяше студенина.

— Виждам света, какъвто е — произнесе бавно той.

— Какво значи това?

Маскул продължаваше да бърше кръвта от челото си. Изглеждаше угрижен.

— Оттук насетне, докато съм жив, ще се боря с природата си и няма да изпитвам удоволствие. Съветвам ви и вие да сторите същото.

— Отричаш ли учението ми? — строго го изгледа Спадевил.

Ала Маскул издържа погледа му, без да трепне. Отчетливата фигура на Спадевил, ярка като картина, беше изчезнала, смръщеното му лице се оказа врата към един слаб и объркан интелект.

— То е фалшиво — отсече Маскул.

— Фалш ли е саможертвата за другите? — възкликна Тидомин.

— Още не мога да кажа — отвърна Маскул. — В този миг сладостта на света ми се струва като костница. Гади ми се от всичко, дори от самия мен. Друго не знам.

— И няма дълг? — попита сурово Спадевил.

— Да, виждам го, ала като було, под което само прикриваме, че изпитваме удоволствие като всички останали.

Тидомин дръпна ръката на Спадевил.

— Маскул те предаде, както мнозина други — прошепна тя. — Да вървим.

Ала той остана неподвижен и рече:

— Бързо променяш мнението си, Маскул.

Без да му отговори, Маскул се обърна към Катис и попита:

— Защо хората продължават да живеят в този безличен и позорен свят, когато могат да се самоубият?

— Болката е естествената среда за децата на Суртур. Към каква нова атмосфера да избягат?

— Децата на Суртур? — удиви се Маскул. — Суртур не е ли името на Майстора?

— Най-голямата лъжа! — възкликна Катис. — И тя е шедьовърът на Майстора.

— Отговори, Маскул! — настоя Спадевил. — Отричаш ли се от правото дело?

— Остави ме! Върви си! Не ме интересуваш нито ти, нито идеите ти. Но не ти желая злото.

Мракът се спускаше бързо. Всички мълчаха. Катис запокити кремъка и взе тризъбеца.

— Жената да се върне у дома — рече той. — Убедили сте я да дойде в Сант, не е тръгнала по собствена воля. А ти, Спадевил, отстъпнико, трябва да умреш!

— Той не може да ми заповяда — спокойно каза Тидомин. — Ще позволиш ли истината да погине, Спадевил?

— Истината няма да изчезне със смъртта ми, ще я погубя обаче, ако се опитам да избягам от смъртта — изрече Спадевил. — Катис, приемам присъдата ти.

Тидомин промълви:

— Колкото до мен, уморих се от днешния път и искам да умра заедно с него.

— Докажи, че си искрен — извика Катис на Маскул. — Убий този мъж и любовницата му в името на закона на Ха-тор.

— Не мога — възпротиви се Маскул. — Днес пътувахме като приятели.

— Отрече дълга, а сега трябва да изпълниш своя дълг — обади се Спадевил. Поглаждайки замислено брадата си. — Какъвто и закон да приемеш, трябва да му се подчиниш, без да хитруваш. Законът ти нарежда да ни убиеш с камъни. Хайде, че скоро ще мръкне.

— Дори за това ли не ти достига мъжество? — подигра го Тидомин.

Маскул пристъпи тежко и рече:

— Бъди ми свидетел, Катис, че действам по принуда.

— Хатор гледа отгоре и те подкрепя — насърчи го Катис.

Маскул отиде до купчината камъни, натрупани на брега на мочурището. Огледа ги и подбра два скални отломъка, по-тежки, отколкото можеше да носи. Вдигна ги и залитайки от тежестта, се върна при тях.

Остави ги и се изправи, за да си поеме дъх. Щом се съвзе, той си призна:

— Не ми харесва тази работа. Няма ли друг начин? Остани тук през нощта, Спадевил, а утре сутринта се върни у дома. Никой няма да ти стори зло.

Ироничната усмивка на Спадевил не се виждаше в тъмното.

— За да мисля отново още една година и да дойда отново в Сант с нова истина? — рече той. — Хайде, недей да губиш време, удари ме с по-тежкия камък, че съм по-силен от Тидомин.

Маскул вдигна единия камък и пристъпи четири широки крачки напред. Спадевил се изправи срещу него в очакване.

Грамадният къс изсвистя във въздуха. Премина като тъмна сянка и удари Спадевил право в лицето, премаза го и му счупи врата. Мъжът умря мигновено.