— Като си започнал, кажи я и на мен — обади се Стив.
Виктория изтръпна. Стигаха й изненадите за днес.
Сервитьорът донесе три парчета лимонов пай — майката и дъщерята щяха да си разделят едно — и Дрейк изправи рамене.
— Ами, Виктория, изглежда, с майка ти сме роднини. Далечни братовчеди, да кажем.
— Е, доста далечни — изчурулика Айрини. — Виждаш ли, скъпа, моминското име на прабаба ми било Дрейк и ако се върнеш достатъчно назад, ще откриеш, че нашите Дрейк били роднини със семейството на Карл.
— Очарователно. — Стив размазваше битата сметана с вилицата си.
— Още не съм стигнала до най-интересното — продължи Айрини. — Ако се върнем четиристотин години назад, в Англия, излиза, че и двамата с Карл сме потомци на сър Франсис Дрейк.
— Пиратът? — попита Стив. — Това обяснява много, Айрини.
— Капер — поправи го Карл Дрейк. — Кралица Елизабет издала официално разрешително, което позволявало на Дрейк да ограбва испански кораби.
— Като администрацията на Буш и групировката „Халибъртън“ — отвърна Стив доволно.
— Не е ли вълнуващо, Виктория? — попита Айрини. — Водим произхода си от славен морски капитан.
— Моят старец пък смята, че ние произхождаме от цар Соломон — рече Стив. — Естествено, хлопа му дъската.
— Капитан Дрейк се радвал на доста близки взаимоотношения с кралицата — допълни Карл. — Толкова близки, че може би неправилно я наричат Кралицата дева.
Айрини се разкикоти, а Стив се оригна на пикантната малка шегичка.
— Дрейк натрупал милиони в злато и бижута. Когато през 1596 година починал, Короната конфискувала богатството му. Сигурно ще решите, че цялата плячка отишла при кралското семейство. Но не станало така. Елизабет още хранела чувства към красивия непрокопсаник. Създала на негово име тръст, който по-късно бил поверен на Кралската банка. Парите така и не били похарчени или пръснати. Инвестирали ги и те продължавали да нарастват цели четири века. Сега наброяват над трийсет милиарда долара.
— Ти си истински експерт — отбеляза Виктория.
— Беше ми като хоби в началото — призна си Карл. — Когато научих, че произхождам от капитан Дрейк, започнах да правя родословно дърво. Не е лесна работа, между другото. Толкова много поколения. Дори не знаех за парите, докато от тръста не се свързаха с мен и не ми предложиха кръгла сума за изследването ми.
— Кръгла сума — повтори Стив. — Винаги съм се чудил как би изглеждала квадратна сума.
— Работата ми може да им спести години ровене в прашасали документи по библиотеки и музеи.
— Защо им е родословно дърво? — попита Виктория.
— За да намерят наследниците — отвърна Айрини. — Нали така, Карл?
— Точно. Чрез тайно гласуване тръстът наскоро решил да разпредели парите на всички известни кръвни роднини на капитан Дрейк. Искат да го разтурят.
— Знам, че завещанието важи дълго време, но чак пък четиристотин години? — обади се Стив.
— Доста безпрецедентно е, но досега не е имало такъв случай — отвърна Дрейк. — Открих две хиляди деветстотин и дванайсет наследници. От тръста сметнаха, че има още шестстотин и нещо. Трийсет милиарда долара трябва да се разпределят между три хиляди и петстотин наследника. Както казват децата, смятайте.
— Не мога, Дрейк. Ти ми кажи. — Очите на Стив бяха затворени, той се наслаждаваше на голяма хапка от лимоновия пай.
— По около осем милиона и половина на всеки — отвърна Дрейк.
Очите на Стив мигновено се отвориха.
— Казваш, че Айрини ще вземе осем милиона долара?
— След като бъде доказано правото й на наследство.
— Айрини, казах ли ти колко невероятно прекрасно изглеждаш тази вечер? — попита Стив.
Кралицата извъртя очи към тавана.
— И как винаги съм ти се възхищавал за… — явно запецна — … маниерите и финеса — довърши триумфално.
— Стига си се правил на глупак, Стивън — отвърна Айрини. — Какво мислиш за богатството ми?
Стив се извърна към Дрейк.
— Какво ще й струва?
— Струва? — Дрейк изглеждаше удивен. — Какво искаш да кажеш?
— Всички тези наследници. Трябва да попълват формуляри, нали? Писмени съгласия. Актове за раждане. Доста бумащина, преди да получиш парче от тортата.
— Разбира се, че има бумащина.
— Така че по колко ще вземеш от щастливците? Десет хиляди? Двайсет хиляди на всеки? Това е измама, нали? Хората с радост ще ги дадат, ако мислят, че ще вземат милиони. Защото да ти кажа правичката, Карл, баща ми би нарекъл всички тези приказки „врели-некипели“. А аз бих ги нарекъл пълни глупости.
— Сти-вън! — Кралицата направо изсъска името му.
— Стив, това е много обидно — намеси се Виктория. — Веднага се извини.
Дрейк се усмихна и махна с ръка.
— Няма проблем. Добрият адвокат трябва да е скептичен. Няма такси, Стив. Няма хонорари. Ще помогна на Айрини да попълни формулярите и ако тя пожелае, надявам се да бъда до нея, когато един ден от тръста разпределят парите на всички ни.
Три чифта очи се бяха забили в Стив, който облизваше последните трохи от ронливия блат от вилицата си.
— Вероятно лошо се изразих.
— Това не е извинение, Стивън — настоя Айрини.
Той се усмихна криво и Виктория се стегна, Стив се канеше отново да се изрази лошо.
— Значи, ако не е голяма измама — отвърна той, — в Англия трябва да има обществени архиви, които да подкрепят историята ти.
Дрейк поклати глава, разбъркваше кафето си.
— Тръстът е частен и работата е доста поверителна. Виждаш ли, не съществува законово основание тръстът да разпредели парите между наследниците. Могат много лесно да ги прехвърлят на правителството или да ги дадат за благотворителност. И за да не изскочат разни измамнически искове изневиделица, изобщо няма да се обявява публично. Всичко ще стане без много шум.
— Ако бях на твое място, Айрини — посъветва я Стив, — няма да бързам да харча тези пари.
— О, недей винаги да разваляш всичко — отсече Кралицата.
Чакаха сметката, когато се чу глас:
— Каква изненада! Здравей, Соломон!
Нямаше нужда да се обръща. Веднага позна звучния тембър. Какво, по дяволите, търсеше сега пък тук?
Доктор Бил Кригър се приближи до масата. Беше облечен в тъмен шит по поръчка костюм и жълта риза, отворена на врата. Носна кърпа с цвета на ризата беше цъфнала като нарцис в джобчето му. На половин крачка зад него стоеше млада жена с опънат розов потник на дупки, изрязани така, че да разкриват контурите на бюста й. Свършваше на цяла педя от впитите й панталони и разкриваше страхотен плосък като дъска корем. Червеникаворуса коса, вълниста, стигаща до раменете. Не можеше да е на повече от двайсет.
— Соломон, това е племенницата ми Аманда.
Племенница?
Стив се сдържа да не се разсмее. Да бе, това момиче беше племенница на Кригър. А Айрини беше наследница на сър Франсис Дрейк. Стив пък бе пряк потомък на цар Соломон.
