— Ами ако й докажа, че е убиец?
— Никога няма да ти повярва.
— Може да се сближа с нея, да докажа, че съм надежден.
— Как?
Дари я с най-размазващата си усмивка на жиголо.
— Като използвам целия си чар.
— Това плюс една бейзболна бухалка ще свърши работа.
— Имаш ли по-добра идея?
— Дори да предположим, че успееш да откриеш Аманда и се опиташ да се сближиш с нея, първото нещо, което ще направи, е да каже на Кригър.
— Може да не се окаже толкова лошо. Особено ако го накара да се разгорещи още повече.
Виктория го погледна с един от онези погледи, които можеха да изсушават петунии.
— Значи сега ще забиеш гаджето на Кригър с надеждата, че той ще разбере. В същото време искаш да го накараш да повярва, че събираш улики за убийство срещу него. Защо не вземеш да му запалиш и къщата?
— Трябва да направя нещо. От деня, в който просна онази риба пред вратата ми, съм в отбранително положение. Всички обиди по радиото. Завоалираните заплахи към теб, Боби и баща ми. Дори появата му в ресторанта. Проправя си път в живота ни, а аз няма да го пусна. Трябва да го изкарам от равновесие, да го принудя да направи ход, който не е планирал.
— Когато Кригър направи ход — напомни му Виктория малко раздразнено, — обикновено някой умира.
Стив наближи терминала за ферибота към Фишър Айланд. Престрояваше се непрекъснато, опитваше се да намери най-бързия път през залива. Умът му се връщаше към вечерята в „Джо“, към повода за схватката им с Виктория. Добре де, не се беше държал кой знае колко добре, но половината вина беше на Кралицата. Самото й присъствие беше достатъчно, за да разбуди сарказма в него.
Кралицата и Принцесата.
Мъжете винаги предупреждават да огледаш добре майката на момичето, за да разбереш как ще изглежда приятелката ти след трийсет години. Е, нямаше проблем. Дори и без изкуствените подобрения Кралицата още беше апетитно блюдо, ако използваше един от изразите й.
Ами характерът? Дали дъщерята наследява и него? Виктория явно беше отхвърлила ценностите на майка си. Беше зарязала богатия Брус Бигбай и беше отблъснала домогванията на смъртоносно опасния и също толкова богат Джуниър Грифин. Привързаността и самоотвержеността й към Боби почти се равняваха на неговите собствени.
Но в търсенето на място за живеене беше изникнало нещо притеснително. Защо Виктория го тласкаше към седемцифрени апартаменти в луксозни небостъргачи и малки имения? Ако купеха нещо, което не им беше по силите, „Соломон и Лорд“ трябваше да почнат да ухажват банки, застрахователни компании и други добре подплатени клиенти.
„Това ли е тайният й план? Може да са в комбина с Кралицата?“
Дали тук не се задействаше някакъв тайнствен генетичен фактор? Невидима бомба със закъснител, материалистичен ген, вплетен в семейното й ДНК. Може би стигаше чак до сър Франсис Дрейк, който нападал испанските галеони заради златните им дублони.
Миниван с мичиганска регистрация кривна в неговото платно и го засече. Стив наду клаксона, после задмина кретена. След пет минути щеше да е в офиса, да заобикаля анорексични модели и да тича към стълбите. Чудеше се дали Виктория вече е дошла. Обикновено идваше преди него и когато той пристигнеше, вече имаше готово кафе и свежи лилии във вазата.
Но миналата седмица тя беше тази, която закъсняваше. И не само това, бе необичайно мълчалива. Не го тормозеше, още един лош знак. Онзи ден беше облякъл стара тениска с надпис: „Моля, простете ми, отгледан съм от вълци“. Никаква реакция от Принцесата. На следващия ден надписът гласеше: „О, не! Писна ми да уча вече!“ Пак нищо. Тази сутрин си беше сложил костюм и вратовръзка. Костюмът беше приятелски кафяв, а не делово тъмносин или сив. Не се беше изтупал заради Виктория, трябваше да се яви в съда следобед. За да изслуша обвинението по делото „Щатът срещу Соломон“.
Но сега всичките му мисли бяха насочени към Виктория. Трябваше ли да се тревожи от мълчанието й? Къде бяха искрите? Къде беше парата? С викове и бяс можеше да се оправя. Но с мълчание и безразличие — не. Стив знаеше от опит, че когато една жена потъне в мълчалив размисъл, е най-добре да се подготвиш за промяна в океана, за обрат в приливите и отливите. Какво ставаше? За какво, по дяволите, си мислеше тя?
Докато караше миникупъра си по магистралата, Виктория забеляза Стив малко по-напред в мустанга — с развята от вятъра коса. Защо гюрукът беше свален в такъв студен ден? Защо трябваше все да е наопаки? Чу клаксон, знаеше, че е неговият, видя как сви рязко наляво и задмина един миниван с мичиганска регистрация.
Ето ги, Соломон и Лорд, движеха се в една посока, но караха в различни платна. С различна скорост. И се канеха да поемат по различен маршрут.
„Дали това не е някаква метафора на живота ни?“
Щеше да продължи по Пета чак до брега и да завие надясно по Оушън Драйв. Един завой и сградата на „Манекените“ щеше да е на две преки разстояние. Стив щеше да се отправи на юг по Алтън, щеше да завие наляво по Четвърта, надясно по Меридиан и пак наляво по Трета.
„Защо винаги избира криволичещия път?“
По презумпция посоката им беше една и съща… но дали беше така? Обичаше Стив, но понякога наистина се чудеше защо. Можеше да я извади от кожата й. Обикновено заяжданията му с майка й не я притесняваха толкова. Господ беше свидетел, че Айрини сама допринасяше доста за държането му. А и на Кралицата й харесваше да чопли Стив също толкова, колкото и на него да й се отплаща за услугата.
„Но беше рожденият й ден!“
А и как само се държа с Карл Дрейк! Майка й наистина държеше на него, а Стив на практика го нарече измамник. Колкото до плячката на сър Франсис Дрейк, естествено звучеше малко като приказка. Но Дрейк каза, че щял да даде на Кралицата някакви поверителни документи, които щели да дадат отговор на всички въпроси. А и тя нямаше да дава никакви пари. Така че какво толкова? А може и да беше истина. Някои хора отиват на гаражна разпродажба и купуват Джаксън Полак за десет долара.
Видя как пред нея мустангът на Стив зави по Алтън, точно преди светофарът да светне от жълто на червено. Да, минаваше по обиколния си маршрут. Реши да не ходи в офиса. Щеше да иде до Лъмнъс Парк и да се поразходи покрай океана, да помисли малко.
Дали Стив изобщо разбираше проблема? Или изобщо не си даваше сметка колко застрашена е връзката им?
15
Делото с претоварения равин
— Дайте да се изясним — каза Стив. — Равинът е закъснял за сватбата ви.
— И ни причини емоционален стрес — изписка Шийла Минкин.
— Което ни струваше хиляда долара отгоре за алкохола — добави Макс Минкин, новоизлюпен младоженец. — Трябваше да започнем приема преди сватбата. Знаете ли колко струва една бутилка в „Риц-Карлтън“?
Стив не знаеше и не го беше грижа. Искаше само да разбере основните факти по това равиноуличаващо дело и после да тръгне към съда, за да чуе собственото си обвинение. Нямаше да е зле, ако собственият му адвокат — многоуважаемата Виктория Лорд — се появеше, за да е в час и тя.
„Къде, по дяволите, е тя?“
През последните две минути Стив беше научил, че Макс е брокер в ситито, а Шийла е личен консултант в „Нийман Маркъс“ в Бал Харбър. Булката и младоженецът бяха прехвърлили трийсетте и бяха добре облечени. Стив реши, че делото заслужава петнайсет минути от времето му, двайсет, ако двойката му
