— Специално дело, което времето няма да заличи.
— И какво му е толкова специалното? — изсъска Стив на прокурора. — Разваляш ли договорката?
— Спокойно, Соломон. — Пинчър се обърна към съдията с усмивката си на политик. — Ваша чест, постигнахме споразумение, без крути мерки.
— Договорихте се пак?
— Ей сега ще кажа как.
— Стига с този проклет бибоп, карай по същество.
Пинчър любезно се поклони пред съдията, сякаш току-що му бяха направили комплимент за кройката на костюма.
— Ваша чест, прокуратурата е готова да оттегли углавните обвинения, а господин Соломон няма да оспорва опит за нападение, като присъдата ще остане висяща до приключването на терапията за овладяване на гнева.
Стив въздъхна. Точно така се беше уговорил с един от заместниците на Пинчър. Но защо шефът беше дошъл лично? Какво му беше толкова специалното на това дело?
— Господин Соломон? — Съдията като че ли го забеляза чак сега. — Не сте ли вие адвокатът, който хвърлям в дранголника от време не време?
— Това също няма да го оспорвам, ваша чест.
— Добре тогава. Да натъпчем плънката в пуйката.
Съдията подкара по протокола. Разбирал ли Стив обвиненията, отправени срещу него? Знаел ли, че имал правото на процес? Доброволно и по собствена воля ли се отказвал от него?
Стив отговори правилно на всички въпроси за по-малко от три минути, съдията зачеркна кутийките във формуляра и подписа заповедта, която Пинчър му подаде. Съдия Шуорц се наведе над документа, като показа на съдебната зала голото си теме, докато четеше:
— Съдът смята, че обвиняемият е напълно вменяем и разбира последствията от отказа от процес, който се приема безусловно. Присъдата ще остане висяща до приключване на терапията за овладяване на гнева под ръководството на Уилям Кригър, доктор на медицинските науки, дипломиран психиатър.
„Какво?“
— Доктор Кригър ще подаде писмено заключенията си в съда след края на гореупоменатата терапия.
„Но това е лудост! Трябва да има някаква грешка“.
— Тогава обвиненията или ще бъдат снети и заличени от протокола, или в случай на незадоволително протичане на гореупомената терапия, обвиняемият ще бъде осъден с оглед на призната вина.
— Чакайте, ваша чест! — извика Стив с все сила, така че старият лешояд да го чуе. — Кригър е осъден престъпник.
— Вече не — възрази Пинчър. — Правата му са възстановени. Доктор Кригър получи препоръки от изправителния отдел за работата си с буйстващи престъпници и лекарската комисия възстанови правата му. Той е пример за реабилитация.
— Той е пример за откачалка — отвърна Стив.
— Чухте какво отсъдих — изсъска съдията. — Престанете да ми се гърчите и вървете да си овладявате гнева.
И удари с чукчето.
— Секретар, следващото дело!
— Няма начин, мамка му! — извика Стив.
— Какво каза? — попита съдията.
— Този път никак не е забавно, ваша чест.
— Не трябва да е забавно. Вие сте престъпник, нали?
— Не, сър. Аз съм адвокат.
— Все същото. Обвинен си, че си нападнал някой си… — съдията наплюнчи показалеца и прелисти папката — Арнолд Фрескин, служител на щата Флорида. — Съдия Шуорц използва краката си, за да отблъсне стола от банката и да се приближи към пръта със знамето на няколко крачки от него. Сграбчи крайчето на щатския флаг и го опъна.
— Какво виждате, господин Соломон?
— Щатския герб, ваша чест. Индианка разпръсва цветя по земята.
— Точно така. В днешно време индианките пръскат чипове в казината. — Съдията пусна флага и се върна до банката. — Мисълта ми, господин Соломон, е, че сте накърнили честта на славния щат Флорида и господин Пинчър великодушно е решил да ви пожали.
— Да, сър, но…
— Никакво „но“. Току-що приключих с това смахнато дело.
— Натопили са ме, ваша чест. Господин Пинчър и доктор Кригър.
— Говорите врели-некипели, господин Соломон. Следващото дело, и Господ ми е свидетел, минавам на него.
Секретарят се провикна:
— „Маями Бийч срещу «Венгартен Деликатесен». Нарушаване на закона за кашерната храна“.
Пинчър сграбчи Стив за лакътя и прошепна:
— Дай по-кротко. Щото Бил яко ти го е забил.
— Ти ме продаде, Шугър Рей. — Стив се извърна към съдията. — Ваша чест, искам да оттегля признанието си.
— Още ли сте тук? — изкрещя съдия Шуорц. — Ще ви искам наем, адвокате.
Кригър бе минал през летящите вратички и застана до Стив.
— Ваша чест, непокорството на господин Соломон е обичайна проява за неговия тип поведение. Сигурен съм, че терапията ще му се отрази добре.
— Мъдурите на плъх не давам за това — отвърна съдията. — Къде е касапинът, дето е продавал трейф вместо кашер?
— Съдия, искам да дам ход на делото — настоя Стив. — Оттеглям самопризнанията си. Искам процес.
— Искането се отхвърля. Време е да разчистя календара си, господин Соломон, и то не този със зайчетата на „Плейбой“.
— Ваша чест, имам абсолютното право да…
Трае! Съдията удари чукчето с все сила и Стив усети как зъбите му изтракаха.
— Аз карам колата, господин Соломон, а вие сте една размазана конска муха на предното ми стъкло.
Стив нямаше намерение да се предава или да отстъпва.
— Съдия, преди време представлявах Кригър в процес срещу него. Щатският прокурор Пинчър представляваше обвинението. Двамата са в комбина. Ако Кригър не ме оневини, ще ме пратите в затвора. Не разбирате ли, съдия? Това е заговор.
Съдия Шуорц обърна изтерзано поглед към Кригър и за миг на Стив му се стори, че може би го е впечатлил.
— Да чуем какво ще каже главният психиатър — отвърна съдията. — Докторе, какво мислите за тези обвинения?
— Няма страшно, ваша чест — отвърна Кригър с успокояващия си баритон. — Докато работя върху гнева на господин Соломон, ще проверя и тази параноя.
Законите на Соломон
6. Изобретателният адвокат смята разпореждането на съдията за най-обикновена препоръка.
17
Недовършено родителско дело
