— Разбира се. Но баща ми беше невинен. Обвиненията бяха лъжливи.
— Тогава защо многоуважаваният съдия Соломон не ги обори?
— Вероятно и него го е било страх реферът да не свири лошо.
— Нормално. Загубил е вяра в системата. Какъвто бащата, такъв и синът.
— Какво се опитваш да докажеш, Кригър?
Кригър отново бръкна в чантата. Още една снимка.
От полицейско досие. Трийсетинагодишна жена. Закръглено бледо лице. От деколтето й надничаше татуировка на змия. Мазните къдрици сякаш бяха залепени с лепило върху челото й. И очите — оцъклени, вторачени в някоя далечна вселена.
Колко време беше минало, почуди се Стив, откакто беше красиво, добре възпитано момиче и живееше в изискана къща на Пайн Три Драйв? С цяла тумба приятелки, които предизвикваха бурни електрохимични реакции в петокласника Стив Соломон.
— Сестра ми Джанис. Какво общо има тя с всичко това?
— Сестра ти е крадла. Наркоманка. Лоша майка.
— Всичките до едно.
— Обичаш ли я и нея, Соломон?
— Няма да играя на тази игра, Кригър. — Стив стана и отиде до прозореца. С показалеца си вдигна дървените щори. Басейнът се виждаше ясно, джакузито и шезлонгът, сега празен. Никъде нямаше гола жена.
— Опасявам се, че нямаш избор. Отвлякъл си племенника си от сестра си, нали така?
— Спасих го.
— Ударил си човек, разбил си му главата с някаква сопа. Нали така?
— Овчарска гега.
— Малко по-лека е от канджата, мен ако питаш.
А, това било значи, помисли си Стив. Лодката в Кийс.
Бишиърс зад борда. Делафуенте на руля. „Добре, поне стигнахме донякъде“.
— Говорим за това как аз ударих оня Тигпен или за това как ти си ударил Бишиърс?
— Ще се съгласиш, че има известна прилика. Само дето аз се опитвах да спася горкия Джим Бишиърс.
— Странно. Аз не убих Тигпен. Но ти си убил Бишиърс.
— Разкажи ми за Тигпен и аз ще ти разкажа за Бишиърс. И за Нанси.
Стив не знаеше дали да му вярва, но нямаше какво толкова да губи.
— Джанис държеше Боби в кучешка колиба и го хранеше с огризки. Би го продала за една доза. Измъкнах го оттам и ми се наложи да цапардосам оня тип, за да го направя.
Спомни си снежната нощ в Панхендъл. Комуната, където Джанис и безмозъчните й приятели отглеждаха марихуана през лятото и си вкарваха всякакви незаконни субстанции през останалата част от годината. Спомни си как замахна с тоягата, пукна черепа на оня тип и отнесе Боби на безопасно място. Доведе го у дома, първият истински дом на момчето.
— Твой ред — каза Стив. — Бутна ли Бишиърс през борда? Нарочно ли го удари с канджата?
— В полицейския доклад пише, че е било нещастен случай.
— Така ли, Кригър? Само това ли ще кажеш?
— Джим Бишиърс беше тъпанар и грубиян и безумно ми завиждаше. Съсипа един чудесен риболов с непрестанните си заяждания.
— Звучи, сякаш е заслужавал да бъде убит.
— Сам си прави изводите, Соломон.
— Хвалиш се, нали? Казваш ми на какво си способен?
— Трябва да идем някога на риба с теб, Соломон.
Стив се разсмя, не можа да се сдържи.
— Защо? За да ме използваш за стръв ли?
Кригър махна към снимките на скрина. Голямата спортна яхта, вързана на дока, после още една снимка — яхтата пореше през канал, отзад се виждаше остров с мангрови горички; и още една — Кригър с шлем в близък план.
— Обичам яхтата си. Успокоява ме, когато съм нервен. Знаеш ли как се казва?
Стив поклати глава. Мразеше префърцунените имена на яхти. Веднъж, по време на един развод, успя да измъкне яхтата на мъжа за жената и тя веднага гордо я прекръсти на „Бившият на плажа“.
— „Психотерапия“ — каза Кригър. — Харесва ли ти?
— Пасва й.
— Така че, когато решиш, обади се. Ще идем до Елиът Кий.
— Само с бреговата охрана.
— При твоето досие аз би трябвало да се страхувам от теб, а не обратното. Хипотетичен въпрос. Би ли убил Джанис, за да спасиш племенника си?
— Какво!?
— Ако сестра ти представлява заплаха за малкия Робърт, би ли я убил, за да го спасиш?
— Ако отговоря с „да“, ще кажеш на съдия Шуорц, че съм маниак убиец, заплаха за обществото. Най- малкото за обществото на безполезните наркомани.
— Мога да кажа на съдията каквото си искам. Това е само между теб и мен. Виж сега, има такова нещо като оправдано убийство, нали така?
— Да. Самозащита. Защита на другите.
— Кой би те обвинил, ако използваш брутална сила срещу някого, за да защитиш невинно дете? Има ли значение, ако това е собствената ти сестра?
— Защо изобщо намесваш Джанис? Тя… — Стив млъкна. Изведнъж му стана ясно. — Не става дума за мен. Говориш за себе си.
Кригър приглади една гънка на копринената си гуявера, после сплете ръце на корема си.
— Откъде накъде?
— Тези приказки за рефера и мен. И оттеглянето на баща ми. Ти си този, който няма вяра на съдиите и на съдебната система.
— Продължавай, Соломон. Всеки учител се радва, когато някое изоставащо дете започне да разбира нещата.
— Въпросите ти за това дали ще убия Джанис, за да предпазя Боби. Казваш, че си убил Нанси Лем, защото е представлявала заплаха за някого. И намекваш, че и аз бих направил същото.
— Всички бихме убили, за да защитим човек, когото обичаме. По това не се различаваме от останалите. Но нещата отиват по-надълбоко. Ние с теб си приличаме много повече, отколкото ти се иска да признаеш.
— Още ли държиш да се правим на кръвни братя?
— Къде е сестра ти сега?
— В затвора. Осъдиха я на още година и половина. Но доколкото я познавам, ще се сбие с някоя затворничка или ще нападне пазач и ще си издейства още някоя година.
— Не си прав. Тя е навън.
— Какво искаш да кажеш?
— Чиста е, излекувана е и е готова за цивилния живот.
— Будалкаш ме.
— Лично я прегледах по искане на Поправителния център. Сама пожела услугите ми. Беше доста убедителна пред комисията за предсрочно освобождаване.
— Помогнал си й да излезе? Защо?
Кригър се усмихна.
— За да видя докъде ще стигнеш, за да защитиш човек, когото обичаш. Споменах ли ти, че целта на сестра ти е да започне живота си отново? Как точно го каза тя? „С ново семейство. Мен и момчето ми“. Куца й граматиката, но беше много затрогващо.
— Не ти вярвам. Помогнал си й, за да дойде да си иска Боби.
