— Колко ръце трябват, за да намажеш една жена с плажно масло?
— Може да ми даваш съвети как да я накарам да се отвори.
— Да се отвори? Хм — отвърна Виктория толкова безгрижно, че на Стив му се стори, че още малко и ще полети. — Вече си я накарал да се съблече.
— Здравейте, влюбени! — Джаки Тътъл влетя в кухнята от патиото, въоръжена с блекбъри19 и изискано кожено куфарче. Обувките и блузата й имаха нещо общо, помисли си Стив. И двете бяха прозрачни. Обувките сякаш бяха направени от прозрачна пластмаса. Блузата пък — от ефирна черна материя. А златните халки на ушите й бяха толкова огромни, че можеше да хвърляш баскетболна топка през тях.
— Видя ли джакузито, Вик? Представям си ви как двамата пиете коктейли и гледате слънцето да залязва в океана.
— Слънцето залязва над Евърглейдс — отвърна Стив.
— От ваните хващам гъбички — каза Виктория.
— О, пак се карате значи!
— Не се караме — възразиха в един глас.
— Супер! Видяхте ли женската и мъжката гардеробна?
Стив прокара ръка по хладния гранитен плот.
— Джаки, не можем да си позволим това жилище.
Джаки го погледна.
— Споменах ли, че прозорците издържат на урагани? Няма да се разбият дори ако Тори хвърли нещо тежко по теб и не те улучи.
— Джаки, Стив е прав — каза Виктория. — Прекалено е скъпо.
Джаки навря двуцветния маникюр на показалеца си в лицето на Стив и каза:
— Ти си виновен.
— Сега пък какво съм направил?
— Ако оставиш Тори да развие практиката, можете да си купите къща в Гейбълс Истейт или поне в Кокоплъм.
— Няма да се нагъзваме на банки и осигурителни компании.
— Е, да защитаваш стриптийз клубове е много по-престижно.
— Щом е свързано с Първата поправка20.
— Ами онези потни имигранти и нелегални чужденци, които представлявате без пари?
— Когато първите заселници слезли на Плимут Рок, и те били нелегални чужденци.
— Не разбираш, Стив. Ако двамата не започнете да изкарвате истински пари, никога няма да можете да си позволите приличен покрив над главата. Не и на този пазар.
— Няма да правя компромиси с принципите си. Вики знае правилата.
— Правилата? — Виктория се намръщи. — Да не си постановил закони? Какъв си ти? Главен съдия?
— Не исках да прозвучи така, Вик. Но е „Соломон и Лорд“, а не обратното.
Виктория скръсти ръце на гърдите си.
— Може би щеше да е по-добре да е само „Стив Соломон, адвокат“.
— Стига де, аз съм старши съдружник. Трябва да го признаеш. Водил съм повече дела в повече съдилища и…
— И са те пращали в ареста за неуважение на съда повече пъти.
— Но като съдружници сме равнопоставени във всичко останало — отвърна той.
Джаки Тътъл си вдигна куфарчето и тръгна към вратата. Спря за няколко думи на финала:
— Стив, нека ти кажа това, което Тори няма да ти каже. Имаш много дебела глава.
— Грешиш, Джаки. Вече ми го е казвала.
— А това казвала ли ти е? Понякога си пълен кретен и ако не внимаваш, ще загубиш най-страхотната жена на света.
Стив се извърна към Виктория, очакваше тя да се възпротиви. Почака пет секунди — или пък бяха пет години? Нищо. После каза нещо глупаво. Не, едва ли можеше да се опише като „глупаво“, реши той по- късно. Вероятно беше продиктувано от идиотската мъжка потребност да изглежда студен и безразличен. Не знаеше причината. Но вместо да изрази любовта и привързаността си към Виктория, той каза:
— А бе, всички сме свободни хора. Вик може да прави каквото си поиска.
Джаки продължи към вратата, а Виктория му обърна гръб.
По целия път по Колинс Авеню Виктория мълча. Стив намери „Маргаритавил“, станцията с дразнеща островитянска музика, която обожаваше, а Виктория намираше за ужасно незряла. Когато Джими Бъфет започна да пее „Къща на брега на Луната“, Виктория се наведе и намали звука. Разсъждаваше върху последните им разговори, като се започнеше от онзи ден, когато Стив на практика й беше казал да си затваря устата и че той щял да решава кое е най-добре за Боби, и че ако искал да иде до дома на Голдбърг и да се метне на полилея като побъркано шимпанзе, значи щял да го направи. Сега пък и „правилата“ за „неговата“ фирма. Последвани от подканата му да си върви по пътя. Макар че знаеше, че не го мисли, здравата се беше напушила. Интересът му — професионален или не — към Аманда Голата маха също не помагаше.
„Толкова дразнещо. Толкова затормозяващо. Толкова снизходително.
А той дори не го проумява.
Може да нарани чувствата ми и да ме накара да се махна, без дори да осъзнае какво е направил“.
Докато минаваха през мръсотията на Сърфсайд, го стрелна с поглед и попита:
— Стив, сигурен ли си, че наистина искаш да живеем заедно?
— Разбира се. Нали го обсъдихме вече.
„Пак приключва разговора“.
— Какво искаш да кажеш? Че съдът е решил?
— Пак ли почваш? Нищо не съм решил. Взимаме решенията заедно и…
— Приеми го, Стив. Не си готов за истинска връзка — каза тя и пак млъкна.
Стив реши, че най-добрият начин да се отърве от личните недоразумения е като премине на делова вълна. Така че докато Виктория гледаше право напред, той обобщи срещата си с Кригър. Одеве Виктория толкова се беше впрегнала с Аманда, че не й беше разказал всичко. Каза й за хипотетичното признание на доктора, че ако е убил Нанси Лем, го е направил само за да защити някого. После и новината, че крадливата друсана сестра на Стив, Джанис, която спокойно можеше да кандидатства за „Най-лоша майка на столетието“, е свободна жена благодарение намесата на Кригър.
— Кригър се опита да ме обработи за Джанис. Каза, че съм щял да убия собствената си сестра, ако представлявала заплаха за Боби. Мислиш ли, че това иска? Да ме накара да убия Джанис?
Никакъв отговор.
— Или може той да я убие и да ме натопи. Това по може да се очаква от един психопат.
Минаха Едън Рок и Фонтенбло. И двете улици бяха в ремонт, наоколо не се виждаше нито Синатра, нито Сами Дейвис-младши. Движението беше отклонено по моста, който водеше към Артър Годфри Роуд, и Стив намали и спря.
— Това, което не разбирам — продължи той, — е кого най-вероятно е защитавал Кригър, когато е убил Нанси Лем? Няма деца. Коя е тайнствената персона аналог на Боби?
— Какво точно ти каза Кригър? — попита най-после Виктория.
„Супер! Не може да устои на умствено предизвикателство“.
— Доколкото си спомням, думите му бяха: „Кой може да те вини, ако използваш смъртоносна сила, за да защитиш невинно дете? Да защитиш човек, когото обичаш?“
— Говори едновременно за теб и за себе си. Това ти е ясно, нали?
— Разбира се. Твърди, че бих убил, за да защитя Боби. Но кое е неговото дете? Той няма деца.
— Технически погледнато и ти нямаш.
— Аз имам племенник, когото обичам, и Кригър го знае.
Светофарът светна зелено и Виктория каза:
