— Не си алчен. Бог ми е свидетел, че ми се иска да те беше грижа повече за парите. А сега би ли се успокоил. Имам нужда от правен съвет.
— Питай Вик. Тя разбира повече от право от мен.
— Имам нужда от човек, който е по-… — Айрини зацъка с език, сякаш броеше думите: — Гъвкав. И снизходителен. Дъщеря ми е малко… — Цък-цък-цък!
— Непреклонна? — помогна й Стив.
— Точно така. Мога ли да разчитам на дискретността ти?
— Тайната между адвокат и клиент стои над отношенията между приятел и приятелка. Кого си убила?
Айрини извъртя очи към тавана и бръкна в меката си кожена чанта, която май беше направена от коремчето на малко алигаторче. Извади някакъв документ и го плъзна по бюрото, изчисти невидимата мръсотия от напукания кожен стол за клиенти и седна. Косата й с цвят на царевична коса беше стилно прибрана нагоре и прическата й напомни на Стив за Грейс, принцесата на Монако.
— „Банка «Фърст Дейд» срещу Айрини Лорд“ — прочете Стив на глас. — Просрочена ипотека?
— Ще ми вземат апартамента, Стивън. Трябва да ми помогнеш.
— Пише, че си просрочила плащанията си с пет месеца.
— В момента съм финансово затруднена. Какво да правя?
— Ами старите приятели с многото пари? Обади се на австралийския корабен магнат, който твърдеше, че си била любимата му шхуна.
— Мина на по-малки платноходки.
— Какво стана с търговеца на златни кюлчета? Фрашкан е с пари.
— Миналата година, когато навърших петдесет, ме смени за две по на двайсет и пет.
— Стига, Айрини. Миналата година навърши петдесет и седем.
— Добре де, тогава значи ме е сменил за три по на деветнайсет. Важното е, че сега съм с Карл, а той няма пукната пара.
Чак сега загря. Карл Дрейк. Вероятният наследник на сър Франсис Дрейк. Сладкодумник с подстригани мустаци и морскосин блейзър със златни копчета.
— Там ли отидоха всичките ти пари? При Дрейк?
— За моя дял от разходите в тръста. Трябваше да вложа парите си, за да потвърдя иска си.
— Кучият му син! Когато го въртях на шиш в „Джо“, каза, че не трябва да даваш нито цент.
— Знам. Знам.
— А ти си замълча.
— Така съм възпитавана, Стивън. Една жена никога не бива да противоречи на мъжа си.
— Жалко, че не си го предала и на дъщеря си. — Стив поклати глава. — Господи, Айрини! Дрейк е мошеник.
— Изникнаха непредвидени разходи. Случва се, Стивън.
— О, я, стига, Айрини. Парите на сър Франсис Дрейк не са стояли четиристотин години да чакат да ги потърсиш точно ти. Това е измама. Нагласена работа. Далавера.
— Когато получа парите, не очаквай покана за яхтата ми.
Но го каза толкова неубедително, че Стив веднага усети нещо друго. Айрини беше наясно, че я мамят. Вероятно го бе знаела още докато е подписвала чека. И това от жена, която вечно беше получавала пари, бижута и дизайнерски простотии. Което можеше да означава само едно, а то беше най-страшното.
— Айрини, моля те, само не ми казвай, че си влюбена в този човек.
Очите й, неестествено ококорени благодарение на повдигнатите с пластична хирургия клепачи, се напълниха със сълзи.
— До дън душа, Стивън. Той ме изпълва с наслада.
— О, Боже! — Стив се изправи. — Хайде, Айрини. Не е чак толкова рано. Ще те черпя един джин.
Седяха на една маса на тротоара в „Оушън Драйв Кафе“. Като жена, изгубена в дълбокото и опасно море на любовта, Айрини Лорд отхвърляше всяко логично предложение, направено от Стив.
Не, нямало да скъса с Карл Дрейк. Не, нямало да го съди и да замрази сметките му. И не, със сигурност нямало да го даде на прокуратурата.
Стив й обеща да направи каквото може, за да забави делото за просрочената ипотека. Щеше да засипе банката с безкрайни искове. За измама, лихварство и нарушаване на разпоредбите — всичко, за което се сетеше, включително нарушаване на Версайския договор и Забраната за ядрени опити. Щеше да обърква и изкривява, да мъти и смущава. Да печели време с протакане. И ако нищо не помогнеше, щеше да запише Айрини в армията и да търси закрила по Закона за опрощаване на задълженията на войници и моряци. Тук Кралицата тегли чертата, но иначе явно одобри стратегията му. И с всяка глътка джин все повече и повече го харесваше.
— Май се получи връзката между нас, Стивън.
— Стига, Айрини. Единственото, което обичаш да получаваш, са необлагаеми дивиденти от банкови облигации.
Тя се разсмя.
— Няма да се правя на най-голямата ти почитателка. Много пъти съм си пожелавала Виктория да си беше намерила мъж, който да е по-традиционен и не толкова…
— Нахален?
— Безразсъден. — Тя му се усмихна, облечените й зъби бяха снежнобели. — Но ти имаш едно голямо преимущество.
Той изчака да види дали комплиментът няма да е последван от ужилване, като опарване от медуза.
— Виктория те обича. Обича те така, както никога не е обичала друг мъж. И това е от огромно значение за мен.
Охо! Кралицата никога не му беше казвала подобно нещо.
— Стивън, тук е мястото да кажеш, че и ти я обичаш.
— Обичам я, Айрини. Много. Повече, отколкото съм смятал за възможно. Влюбих се във Виктория, когато бяхме от двете противоположни страни на едно дело, и нещата тръгнаха оттам.
— Така че ако мога да направя нещо за теб…
Това беше предложение, каквото не бе правила никога и каквото може би никога повече нямаше да направи.
— Да ти кажа честно, точно сега имам нужда от съвет. За Виктория.
— Щом се тревожиш, това е добър знак. Някои мъже са толкова глупави, че изобщо не го виждат.
— Кое?
— Десетсантиметровите токчета на обувките „Прада“, които си отиват.
Стив въздъхна.
— Разбира се, че имате проблеми, Стивън. Всяка двойка ги има. Нелсън Лорд беше любовта на живота ми, а само как се карахме… — Изстиска с пръсти лимона в джина с тоник. — При вас двамата с Виктория е дори още по-трудно, защото сте много различни.
През следващите седемнайсет минути Стив обобщи текущото състояние на връзката си с Виктория, като призна, че, да, имал известни колебания за живеенето заедно и разбира се, тя ги била доловила. Сега не искала да сподели и една кола с него, та какво остава да живеят под един покрив.
— Има нужда да знае накъде вървите двамата — отвърна Айрини.
— Не може ли просто да се успокои и да се пусне по течението, да види къде ще ни отведе?
— Организиран човек като дъщеря ми има нужда от сигурност в живота си. Приеми го. Спонтанността не е най-силната й черта. Ти пък не можеш да се похвалиш с предсказуемост.
— Мога да се променя.
— И как, Стивън?
Той се замисли. По тротоара покрай масата им се развяваше обичайната колекция от бъдещи модели. На улицата пубери караха джиповете на родителите си, подвикваха на момичетата, а от сидитата им гърмеше оглушително реге, най-вече с многото ударни на Тего Калдерон.
— Ще кажа на Вик тя да избере къде да живеем — отвърна Стив. — Ще ходя на балет с нея. Дори ще
