„Ами сега, Боби?“
Докато тичаше, си представяше как са спипали Боби в спалнята на Мария. Как я беше нарекъл Хърбърт? „Начинаеща блудница“. Но може да си бяха писали домашното и просто да са заспали на леглото на Мария. Мислеше като адвокат на защитата.
Дворното осветление беше запалено. Стив спря задъхан. Крушки, сложени в саксиите, огряваха палмите, прожектори под гредите на покрития с керемиди покрив, вградени лампи от двете страни на каменната пътека и изкилиферчени фенери на бронзови постаменти на входната врата. Ярко осветено, като стадион на съботен вечерен мач.
Боби стоеше изгърбен, обгърнал се с ръце, и се полюшваше ту на едната, ту на другата страна. Стив го прегърна през раменете и му прошепна в ухото:
— Няма страшно, хлапе. Вуйчо Стив дойде.
Мирон Голдбърг, дребен човек около четирийсетте, беше по халат и чехли и изглеждаше направо вцепенен от ужас. Съпругата му Ева, с разделена на път дълга черна коса, беше облечена с бяла копринена роба, която стигаше до средата на бедрото. Беше дребна, но много надарена жена и дори без рентгеново зрение Стив можеше да каже, че не носи нищо под робата. Под мишницата на дясната ръка стискаше автомат с къса цев.
— Госпожо Голдбърг, кажете ми, че това не е узи — рече Стив.
— Това е Америка. Имам право.
Мария се появи на прага зад тях.
— Боби не е направил нищо!
— Марш вкъщи! — нареди Ева. — Веднага!
Момичето измърмори нещо, което Стив не можа да чуе, и изчезна в къщата.
— Проблемът е — започна колебливо Мирон, — че племенникът ви е воайор. Хванахме го на дървото пред спалнята на Мария.
Боби притискаше глава към Стив и подсмърчаше.
— Боби не би го направил — отвърна Стив и притисна момчето към себе си.
— Попитайте го! — настоя Ева и размаха ръка и узито.
— Имате ли нещо против да оставите оръжието? — попита Стив.
Тя изсумтя презрително:
— Втората поправка. Вие сте адвокат. Прочетете я.
— Ще отведа Боби у дома и ще поговоря с него — отвърна Стив спокойно. — Ще ви се обадя сутринта и ще изясним всичко.
— Не е достатъчно — каза Ева. — Искам да се обадим в полицията.
— Да не драматизираме — намеси се Мирон толкова тихо, че едва се чу от жуженето на комарите.
— Да драматизираме!? — Тя се извърна към съпруга си и за миг на Стив му се стори, че може да даде един бърз откос с узито и да го среже на половинки. — Искаш този малък перверзник да наднича пак ли?
— Момент! — обади се Стив. — Всички сме малко превъзбудени. Може би просто трябва да се наспим и да…
Прекъсна го свирене на гуми. Стив се извърна към алеята, очакваше да види патрулка и вече си мислеше как бъдещето на Боби се срива. Племенникът му щеше да му стане клиент. Дата в съда за малолетни. Психиатрични тестове, последвани от регистрацията му като сексуален маниак.
Но не бяха ченгетата. Беше калнозелен додж пикап, поне на десет години. От него слезе жена и тръгна към тях. Носеше бабешка рокля, която й стигаше до глезените, сандали без ток с две каишки. Беше висока и яка, с кръгло лице и опъната назад коса, хваната с лента. Още преди да се покаже на светлото, Стив я позна и моментално му се прииска вместо нея да бяха дошли ченгетата.
— Какво търсиш тук, по дяволите? — попита Стив.
— Боби ми се обади на мобилния. Какво става, мамка му?
Боби надникна иззад гърба на Стив и каза:
— Здрасти, мамо.
Всичко ставаше прекалено бързо, поне според Стив.
Първо, Боби се забърква в каша, която може да го хвърли в мелачката на съдебната система. После се появява Джанис, явно за да помогне на Боби, детето, което беше пренебрегвала, тормозила и изоставила.
„Боби ми се обади на мобилния“.
Което значеше, че поддържат връзка, а момчето не беше споменало нищо.
Боби, Боби, Боби. Как можа?
— Ако бях на твое място, щях да сваля това желязо — каза Джанис на Ева Муньос-Голдбърг.
— Аз пък ако бях на твое място, щях да си измия косата и да отслабна.
— Ще те помоля любезно още веднъж. Свали желязото, преди да съм ти го навряла отзад!
— Вижте сега… — почна Мирон.
— Джанис, остави ме да се оправя — каза Стив.
— Не се справяш много добре, братле. — Джанис се обърна към семейство Голдбърг. — Доколкото разбрах, малката госпожичка, дето я сърби отдолу, е поканила момчето ми на пийпшоу, така че какво толкова е станало?
— Как смеете! — каза Мирон.
— Виж, тъпако. Не съм дошла да хвърлям камъни. По дяволите, правех свирки зад салона в училище, когато бях на дванайсет. Не се прави на толкова праведен. Децата са си деца.
— Чувала съм за теб — намеси се Ева. — Дори не знаеш кой е бащата на Боби.
— Хайде стига толкова за тази вечер — намеси се Стив, не толкова заради сестра си, колкото заради Боби: детето си имаше достатъчно проблеми и без тези мръсотии.
— Всички сме с опънати нерви.
— Да ти го начукам, мошеник такъв — изсъска Ева. — Чух всичко за теб по радиото. Знам и за баща ти, мръсния съдия.
— Да не намесваме семейството ми — предупреди я Стив.
— Курва наркоманка. Мошеник. Продажен съдия. Семейство на дегенерати.
— Нека кучката, която е безгрешна, хвърли първия камък — отвърна Джанис.
Ева размаха автомата.
— Какво трябва да значи това, курво?
— Исус те обича. Всички останали те мислят за блудница.
Ева направи първата крачка, но Джанис я изпревари и се метна върху нея. Комбинация между удар и скок, удивително бърза за жена с нейните размери. Ударът улучи Ева по бузата и тя вероятно нямаше да падне, ако Джанис не я беше блъснала с глава. Якото й рамо удари Ева право в гърдите. И — туп! Двете се стовариха на земята, узито полетя към една саксия. Двамата мъже останаха да се гледат, чудеха се дали и те трябва да започнат да се млатят.
— Силиконови цици! Силиконови цици! — изкрещя Джанис, когато възседна Ева и робата на по- дребната жена се разтвори.
— За Бога, Джанис! Слез от нея! — каза Стив.
— Не споменавай божието име напразно — скара му се Джанис.
— Мръсна свиня! — крещеше Ева. — Слез от мен!
— Дами, моля ви — проплака Мирон.
Беше прекалено сюрреалистично, реши Стив. Дали не му се причуваха разни неща? Наистина ли сестра му, която беше получила своя бар мицва в синагогата Еманюел преди толкова много години, току-що нарече Исус „бог“?
— Колко ти излязоха цомбите? — попита Джанис и разтвори робата на Ева още повече. — Мислех да си направя и аз, след като се подложа на липосукция.
— Тъпа путка! — изхриптя Ева, тъй като Джанис беше седнала на корема й.
— Боже Всемогъщи! — възкликна Мирон Голдбърг.
