Нишките на съдбата

Тя опита да се усмихне, но в резултат се получи тъжно изражение.

— Любов моя, любов моя — промълви в ухото й той. — Не трябва да се страхуваш!

С превзет жест полковникът разгъна навития на руло документ. Протегна ръка, за да го отдалечи от лицето си и се премести, за да бъде по-близо до светлината на огъня. Прониза своята домакиня с леден и суров като гранит поглед и зачете ужасния указ.

— По заповед на негово величество, краля на Англия, и в съответствие с волята на парламента, обвинявам Сюизън Харпър в умишлено нарушаване на акта за обезоръжаване…

Неспособна да вникне в смисъла на прочетеното, младата жена погледна към чичо си. В гърлото й бе заседнала горчива буца. Той никога не я бе обичал. Само я бе използвал.

Стисна ръката на любимия си и се извърна, за да не вижда изпълнения с омраза поглед на Робърт. Помисли си как ли се бе чувствал Майлс в Лондон. В кулата Бошан. Като неин законен съпруг, той щеше да страда наравно с нея. Но сега вече нямаше да има повече страдание.

Огънят зад гърба й изпращя. По шлема на офицера покапаха капки от разтопения лед и сняг по перото му. Пламъците хвърляха весели жълти отражения върху обвинителния документ.

— …затворена в Тауър ъф Ландън, в очакване на справедливото си наказание за извършеното предателство.

— Той блъфира, скъпа моя — прошепна Майлс. — Остави ги да претърсят замъка. Ти няма какво да криеш. Не забравяй това.

— Знам — промълви едва чуто Сюизън, като се питаше дали той разчита вината, изписана върху лицето й.

Робърт направи крачка към полковника.

— По-добре дръжте здраво Майлс Кънингам и Маккензи. — Огледа подозрително тълпата. — Племенницата ми е станала любовница на Кънингам. Една дума от него и тези планинци — посочи към разгневеното множество той, — няма да стоят и да наблюдават кротко как арестувате тази предателка, господарката им. — После погледна презрително към Майлс. — Или пък така наречения им господар.

Захабеното черно перо се полюшна, когато офицерът направи знак на един от подчинените си. Преди Майлс да успее да протестира или Лаклан — да помръдне, войникът издърпа Сюизън от ръцете на съпруга й. Други трима измъкнаха сабите си и ги допряха в гърдите му. Груби ръце стиснаха раменете на младата жена. Шалът й се разтвори.

— Тя е бременна, сър — заекна мъжът, който я държеше.

— Махни си ръцете от съпругата ми! — изрева Майлс.

Всяко мускулче в тялото му го болеше от напрежение.

— Пусни я! — изкрещя Лаклан. — Или ще те разпоря от гърлото до чатала!

Полковникът се обърна към планинеца.

— Достатъчно, Маккензи!

Младият мъж замълча, но очите му горяха заплашително.

Офицерът огледа корема на Сюизън и погледна обвинително към Робърт Харпър.

— Защо се грижиш толкова за живота на още едно бунтовническо копеле, Флечър? — изсумтя Робърт. — Бременна или не, тя си остава предателка.

— Тя не е предателка! — изрева Маккензи и сграбчи полковника за ръката.

— Пусни ме или оставаш без ръка! — излая Флечър.

— Успокой се, Лаклан — предупреди го Майлс.

Шотландецът се подчини неохотно.

Офицерът се обърна към младата жена.

— Съпруга ли сте на Майлс Кънингам?

Това бе възможно най-лесният въпрос.

— Да, негова съпруга съм и се гордея с това — отвърна с високо вдигната глава тя.

— Тогава обвинявам и двама ви в предателство.

Усетил тревогата й, Майлс погледна към мъжете на Пъруикшир.

— Спокойно, приятели.

— Не — извика Гибън Макайвър, — това са английски кучета! Какво знаят те за нашите обичаи, за нашия начин на живот? Видяхме вече тяхното правосъдие — блатото край Кулоден почервеня от него.

Сред тълпата преминах одобрителен шепот.

Офицерът вдигна ръка и описа кръг във въздуха. Без да слизат от конете си, кавалеристите започнаха да заобикалят присъстващите. Жителите на Пъруикшир замълчаха смутено — противникът ги превъзхождаше числено. Вдовицата Маккормик се олюля и щеше да падне, ако Роуина не бе успяла да я хване. Нели и Сорча се притискаха една към друга, а хубавите им кръгли лица бяха пребледнели от страх. Люси кършеше ръце, като гледаше ту към Робърт, ту към Сюизън.

— Съпругата ми е почтена жена — заяви Майлс и се хвърли към Флечър.

— Казах ви да го арестувате — извика Харпър.

— О’Брайън! — излая полковникът. — Донеси оковите!

Изпълнена с ужас, Сюизън видя как един от войниците домъкна дълга тежка верига.

— Не — проплака тя.

Металните обръчи обаче бяха нанизани на китките на съпруга й. Когато О’Брайън се отдръпна след малко, ръцете на Майлс увиснаха под тежестта на веригите.

— Уигс! Бел! Досън-Смит! — извика офицерът.

Уморените от пътя войници се появиха сред тракане на саби и скърцане на кожените им ботуши. Козируваха по всички правила.

Флечър се обърна към Харпър.

— Каза, че тук ще намерим десените на шотландските кланове.

— Тя знае къде са — изсумтя Робърт.

Сюизън вдигна високо глава. „Нека търсят. Ще намерят само един празен сандък и купчина пепел.“

— Негово величество не екзекутира никого без доказателство — отбеляза полковникът.

— Нямам никакви десени на шотландските кланове — заяви младата жена.

Достатъчно бе Флора и другите жени да мръднат встрани, за да се убеди сам.

В този миг изтракаха вериги.

— Тя казва истината — обади се Майлс. — Maide dalbh не съществуват вече, полковник. Бяха унищожени. Робърт Харпър отново ви е измамил.

„А ти — помисли с болка съпругата му, — бе измамен от мен.“

— Кънингам лъже! — изрева Робърт и тръгна към племенницата си. Погледна я право в очите и рече злобно: — Предай ги, Сюизън. Ако Флечър не може да обеси теб, ще обеси наследника на брат ми и бащата на ревливото бебе в корема ти. Да, ще го обесят веднага, още тук.

Отвратена от жестокостта му, младата жена се взираше в лицето, което бе обичала до съвсем неотдавна, лице, което напомняше толкова много на баща й и от което я гледаха същите като нейните очи. Чичо й Раби бе единствената връзка със семейството, което бе изгубила още като дете. Беше го уважавала, беше го обичала, а през цялото това време той я бе мразил и грабил.

Трябваше да положи усилия, за да попита сравнително спокойно:

— Защо, чичо Раби? Защо? Първо платовете ми, а сега и…

— И сега какво, скъпа ми племеннице? — Държеше се студено и коравосърдечно като непознат. — Брат ми не ми остави нищо, освен някаква мизерна сума. А нима Сибийл щеше да подели с мен наследството? Не! Кучката бе отровена от Едуард и неговите лъжи. Не получих нищо от тях.

— Но все пак не те оставиха без нищо, Раби — отвърна тя, като се чувстваше съвсем малка и ужасена. — Дадоха ти мен.

Той се изсмя презрително и все едно че я прободе с нож в сърцето.

— Да, окачиха воденичен камък на шията ми.

Младата жена бе поразена от жестоките му слова. И последният й копнеж да си възвърне обичта му се изпари.

— Ти ме измами! — провикна се тя. — Видях платовете си в Лондон, прекрасни платове, които ти