В нея се обади познатият копнеж и с радост в сърцето осъзна, че скоро щеше да си има свое собствено семейство. Нямаше нужда от Майлс, за да отгледа заедно с него детето си. Нямаше нужда от никого.
— Ще кажа на Маккормик да ти направи гореща напитка от мляко, вино и подправки — предложи закачливо тя.
Лицето му се изкриви, сякаш бе изпил чаша оцет.
— Предпочитам да прекарам деня в компанията на Нели и нейните клюки.
Сюизън се разсмя.
— Изпрати няколко от хората си да съобщят, че в неделя след две седмици ще празнуваме. — Забелязала изненаданото му изражение, побърза да добави: — Дотогава ще приключим с боядисването. Ще приберем варелите и ще донесем становете.
— Точно от празненство се нуждаем сега, след като най-после се прибрахте.
— И аз така си помислих. Иди при вдовицата Маккормик и поискай най-добре угоеното говедо. Заколи го и го отнеси на мисис Пийви.
— Да, миледи. Ако взема всичкото месо, тогава тя може би няма да направи саздърма.
Младата жена се засмя отново.
— Ние с теб май сме единствените шотландци, които не обичат саздърма. — При мисълта за силно подправения колбас стомахът й се сви заплашително. Тя отмести поглед встрани, докато неприятното усещане премине. — Донеси достатъчно уиски и бира за мъжете, и ягодово вино за…
— Уиски и бира? — възкликна Дъндас. — Доста ще се развеселят, можете да бъдете сигурна.
— Откога планинците имат нужда от повод, за да празнуват?
— Няма такава опасност, миледи. Да изпратя ли човек при Маккензи?
Сюизън изпита тъга при споменаването на нейния съсед и упорит ухажор, Лаклан Маккензи.
— Да. И му кажи да занесе далекогледа, който нося от Лондон.
— Подозирам — започна Грейм, като я погледна лукаво, — че негова светлост ще дойде дори без покана и далекоглед. Носят се слухове, че все още е ядосан, задето заминахте без да му съобщите. Изненадан съм, че не се е появил досега.
Денят на празненството след две седмици не беше чак толкова далеч, така че обяснението с него също можеше да почака дотогава, помисли си младата жена.
— Най-вероятно гордостта му е наранена или пък любовницата му ревнува.
Дъндас тактично не направи никакъв коментар по повод дяволитите маниери на Маккензи.
— Желаете ли да му предам нещо?
— Да, вчера му написах писмо. В Нели е. Хората ти да съобщят на всички, че имам да казвам важна новина. — Любопитното му изражение я накара да добави: — Съобщение, можеш да кажеш.
— А-а-а — отвърна провлечено Грейм. — По-добре да знаят.
Смутена от сериозния му тон и думите, Сюизън замръзна на място.
— Какво да знаят?
— За бебето — отговори тихо той.
Шокирана и нервирана от проницателността му, тя заяви остро:
— Клюкарствал си с Нели.
Ръцете му се отпуснаха край тялото, а ъгълчетата на устата му се обърнаха надолу.
— Нямам нищо общо с клюките на Нели.
— Откъде знаеш тогава?
— Случайно я чух да споменава пред Флора — усмихна се той.
— По дяволите! Не трябва да казваш на никого.
— Сега нямаше да водим този разговор, ако ми бяхте позволили да дойда с вас в Лондон.
Ядосана, че й чете конско, Сюизън рече:
— Мислиш, че можеше да попречиш на това ли?
— Разбира се, че щях да попреча.
При мисълта за Дъндас, който се опитва да я държи по-далеч от леглото на Майлс, младата жена не можа да сдържи усмивката си.
— Но това е нелепо. Просто ти е неприятно, че трябваше да останеш в Абърдийн.
— Трябваше да дойда с вас.
Думите му я вбесиха окончателно.
— Така ли мислиш, а? Следващото, което очаквам да чуя от теб, е че ти трябва да станеш господар на замъка вместо мен.
Грейм отвори уста и после я затвори.
— Ще им кажете ли, че сте ходили в Лондон? — попита Дъндас.
Сюизън му преразказа историята, която бяха скалъпили с Нели. Събеседникът й се намръщи и попита:
— Нужно ли е да питам за името на истинския баща, миледи?
При мисълта за Майлс Кънингам отново я прониза остра болка. Отвърна, като избягваше проницателния поглед на Грейм.
— Надявах се, че няма да го направиш.
Той замръзна.
— Обичате ли го?
— Обичах го — прошепна едва чуто тя с чувството, че сърцето й ще се пръсне от мъка.
— Така би трябвало да бъде, лейди Сюизън — заяви той с познатия й тон, който я изпълваше с доверие. — Аз няма да оспорвам казаното от вас, но какво ще стане, ако той дойде да ви търси?
— Няма да дойде. — Тя отметна назад глава и погледите им се срещнаха. — Обещавам.
Едно мускулче на челюстта му потрепна.
— Тогава значи е глупак.
Гордостта заседна в гърлото й.
— Благодаря ти.
— Ще отида при вдовицата още тази сутрин — побърза да смени темата Дъндас. — Има ли още нещо?
Напрежението се бе разнесло донякъде. Сюизън огледа двора на замъка, в който вече цареше оживление като в пчелен кошер.
— Ейлис насам ли е?
— В градината си. — Веждите на Грейм се сключиха смръщено. — Мисля, че е по-добре да наминете да я видите, преди да отидете в тъкачното.
— Нещо не е ли наред?
Огромният мъж кимна.
— Много. Облече зимното си палто и започна да изравя от земята новите луковици, които й донесохте от Лондон.
— Но тя току-що ги зарови.
— Да, но сега е убедена, че вече е зима.
Дъндас вдигна очи към яркото слънце в небето.
Младата жена въздъхна. Денят бе ветровит и по-топъл от обикновено.
— Горкичката. А бе толкова добре, като се върнахме.
Грейм се изкашля.
— Не съвсем.
Погледите им се срещнаха.
— Какво искаш да кажеш?
— Пак е имала пристъп, докато ни нямаше, и то лош. Поне така ми казаха. И все още не се е оправила напълно след него.
Кръвта на Сюизън кипна от гняв.
— Защо не са ми казали?
Огромният мъж играеше с камата на колана си.
— Имахте си предостатъчно грижи и без това. Реших да ви спестя и тази неприятност, а и като че ли
