Мотивът

Миси в кабинета си.

— А след като тя не е била убитата при пожара, значи не е и жената, която са разпознали по зъбите.

— Точно така.

— Значи тя го е направила. Миси.

— Твърде вероятно е — каза Харди. — След това е офейкала с парите.

— Имаш ли представа защо?

— Реших, че може да оставя и ти да свършиш някаква работа. Това е работа на полицията. Както несъмнено знаеш, аз се занимавам само с абстрактни и възвишени разсъждения.

Глицки не го винеше, че малко се надува. Смяташе, че си е заслужил това право.

— И как стоят нещата сега? Пряко отсъждане?

— Браун решава. Технически погледнато, не трябва да го дава. Молбата е свързана само с доказателствата на обвинението и дали с тези доказателства може да се издаде присъда. Ямаширу каза само, че не знае дали снимката е свързана с картоните на пациентите в кабинета му. Данните от картона са на името на предполагаемата жертва, а д-р Лий все още не е дал показания. Обаче всички знаят какво предстои, а Браун е толкова ядосана на Роузън и на Кунео, че може просто да дръпне спусъка. Но дори да не удовлетвори молбата, съдебните заседатели ще знаят, че полицейското разследване е било съвсем некадърно, да не кажем изцяло скалъпено.

ГРАДЪТ ГОВОРИ

ДЖЕФРИ ЕЛИЪТ

Голямата новина от Съдебната палата от този седмица е бомбата, която пусна съдебният стоматолог (т.е. зъболекар) Тошио Ямаширу по време на процеса за двойно убийство срещу Катрин Хановър. Доктор Ямаширу вече даде показания за установяването на самоличността на жената жертва, чието тяло бе намерено, обгорено до неузнаваемост, заедно с тялото на Пол Хановър в дома му на Аламо Скуеър миналия май. Приятелката на Хановър, Миси Д’Амиен, е била една от пациентките в кабинетите на д-р Ямаширу и след като сравни данните от зъболекарския й картон със зъбите на починалата жена, той ги обяви за еднакви.

Във вторник сутринта обаче адвокатът защитник Дизмъс Харди отново призова свидетеля за кръстосан разпит. По време на този разпит Харди му показа снимка на Миси Д’Амиен от архивите на „Кроникъл“ и попита дали д-р Ямаширу познава жената от снимката. Той не можа да я разпознае и заяви, че не е имал личен контакт с нея. Пациентката му, която също се е нарекла Миси Д’Амиен, несъмнено е починалата жертва, само че явно тя не е била жената, сгодена за господин Хановър.

Често разпознаването по зъбите е единственият начин да се извърши разпознаване на тяло, което не може да бъде идентифицирано по друг начин. След сензационните си показания д-р Ямаширу подчерта пред съдебната зала, че стоматологът патолог прави заключение само за това дали особеностите на зъбите на жертвата съвпадат с тези от медицинския й картон. „Установяването на истинската самоличност на индивида всъщност е задължение на полицейския инспектор, водещ разследването, сержант Дан Кунео — обясни Ямаширу. — А той е допуснал грешка“.

Съдия Мариан Браун прекрати по-нататъшното разглеждане на делото, докато вземе решение по молбата на господин Харди за снемане на всички обвинения срещу клиентката му, която — понеже двойното убийство представлява утежняващо вината обстоятелство — беше изправена пред възможността да получи доживотна присъда без право на условно освобождаване.

Остава да се намерят отговорите на два логични въпроса: при положение, че Харди е прав и че мъртвата жена не е Миси Д’Амиен, коя е убитата? И къде е Миси Д’Амиен?

В крайна сметка лично прокурорът, Кларънс Джакман, се яви пред Браун, преди тя да вземе решение по молбата по член 1118.1.

— Ваша Чест — каза той, — предвид на новите доказателства, представени по случая, обвинението оттегля…

За Катрин изпитанието приключи.

Трета част

31

В един мъглив, ветровит и буреносен четвъртък в началото на март, шест седмици, след като Джакман свали обвиненията срещу Катрин Хановър, а Браун разпореди тя да бъде освободена от затвора, Глицки шофираше лично. Не беше с униформа. Носеше тъмни плътни панталони, синя риза и новия си автоматичен четирийсеткалибров пистолет „Клок“ в кобура през рамото си. Когато слезеше от колата, щеше да скрие оръжието под якето си, което носеше през всички сезони.

Предишната нощ беше излязъл с друг служебен таурус, а тази сутрин се бе отправил в обратна посока на потока от коли по моста към Ист Бей и бе поел по междуградски път номер 80. Сега непосредствено след Америкън Кениън Роуд до Валехо той се натъкна на гъста пелена от прочутата мъгла на централната калифорнийска долина — беше чувал да говорят за нея, но не я бе виждал. Според него по-прочутата мъгла на Сан Франциско беше нищо пред това чудо.

Няма какво да се говори за мъглата, която пъплеше над града от Тихия океан през почти шест месеца годишно. Ето това тук беше истинска мъгла, мислеше си той. Знаеше, че всяка година заради нея стават многобройни катастрофи от Рединг до Бейкърсфийлд, от Феърфийлд до Обърн, а броят на смъртните случаи е двуцифрен. Видимостта беше по-малка от петдесет метра, затова Глицки се престрои в дясното платно и намали до петдесет километра в час, което все още му се струваше твърде висока скорост. Само че от лявата му страна колите продължаваха да летят с два пъти по-висока скорост, всяка плътно по петите на предната. На три пъти в бавната лента връхлитаха на косъм върху него, появявайки се изневиделица от бялата пелена и отново потъвайки в нея, когато завиваха рязко, за да го заобиколят, като през цялото време надуваха клаксоните.

Идиоти.

Глицки не бързаше, а дори и да бързаше, това не беше нито времето, нито мястото. В края на краищата щеше да пристигне там, закъдето е тръгнал, и то съвсем скоро.

Причината за неохотата му беше, че не бе напълно сигурен доколко умно е онова, което възнамерява да предприеме, затова щеше да се чувства по-удобно, ако минеше повече време, преди нещата да станат необратими. Искаше да си даде достатъчно време, за да може дори да промени напълно плановете си. Само че едва ли щеше да стане така.

По отношение на случая Д’Амиен и на убийството на Хановър — което бе един и същ случай — той беше решил да остане главното действащо лице в събитията, както и да се развиеха те. Знаеше, че би било по- разумно и професионално да се отърве от случая. Трябваше да го остави на местното правосъдие в долината или на ФБР. И двете институции имаха достатъчно силен мотив да контролират и да извършат ареста на Миси Д’Амиен.

Само че преди почти година Кейти Уест го бе помолила да поеме контрола над този случай. Не беше успял да попречи на Кунео да го измами и да отправи обвинение към жена, която беше невинна извън всяко съмнение. След това процесът — с цялата глупост на таблоидите, вулгарност и прахосване на време — беше подновил интереса към теорията за съществуващ заговор. Появиха се разни типове, които много искаха да свържат него, Харди и неговата клиентка, кметицата, евентуално началника на полицията Батист и