Глицки. — Може би просто се е подготвяла, ако някога й потрябва.
Глицки знаеше, че е Дейвис, Калифорния, има филиал на Калифорнийския университет, но само толкова. Никога не бе спирал в относително скъпото колежанско градче, което се намираше на петнайсетина километра на югозапад от Сакраменто. Мъглата се бе вдигнала и сега около колата се сипеше ситен дъжд, който беше достатъчно силен, за да се наложи да пусне чистачките си на постоянен режим.
Слезе от магистралата, потънал в размисъл, и по невнимание пое по погрешната отбивка, докато не се озова пред някаква хирургична клиника до суши бар, което му се стори толкова нелепо, че веднага излезе от вглъбеността си, осъзна, че е сбъркал пътя и зави обратно. Насочи се отново към центъра на града и зачака в една учудващо бавна и дълга редица коли. Десет минути по-късно разбра причината. Някакъв гений на малкото градско планиране явно беше решил, че ще е прекрасно, ако петте ленти на магистралата преминат през фунията на тесен двулентов тунел под старата железопътна линия. Само че Глицки отдавна живееше в Сан Франциско и задръстванията се бяха превърнали в част от ежедневието му. Ако допускаше задръстванията да го притесняват, трябваше още преди години да е преживял нервен срив. Светофарът на едно кръстовище малко по-напред, точно преди тунела, който вече два пъти беше светнал червено. Нямаше да отнеме много време, още няколко минути. Щеше просто да изчака.
Една седмица след края на процеса и пет седмици преди днешния ден специалният агент от ФБР Бил Шайлър седи заедно с Глицки на първия етаж в едно от уединените сепарета на ресторанта на Лу Гърка срещу Съдебната палата. Много след края на работното време, почти девет часа, а Глицки все още не се е прибрал у дома. Всичко, което прави по случая Хановър, а той работи по случая вече цяла седмица, върши извън работното си време.
Двамата мъже се познават служебно повече от шест години. Само че не е никак лесно със застъпващите се правомощия, различните процедури и приоритети. Федералните и местните полицаи не се разбират по мед и масло. По-скоро имат търкания. Това ще стане по-ясно откогато и да е.
— Да — казва Шайлър.
Обхванал с ръка чашата си с горещ чай, Глицки кимва. Не е учуден толкова от това признание, колкото от внезапния прилив на гняв, който усеща да се надига у него.
— Да не искаш да ми кажеш, че си знаел?
— Не съм знаел лично, но да, някой в бюрото е знаел.
— И който и да е бил той, не е сметнал, че е нужно да го спомене пред полицая, разследващ двойно убийство?
Шайлър не искаше да се кара с него.
— Не. Тя е била мъртва. Ние също проверихме, мъртва беше. Така че какво значение би имало?
— Може би щеше да има значение за жената, която прекара осем месеца в затвора, обвинена в убийството й.
— Не беше мой проблем. Това също. Поразпитах, за да ти направя услуга, и ти намерих каквото ти трябваше. Честно казано, не разбирам защо се интересуваш. Добре, била е свързана с програмата за защита на свидетелите. Нали за това ме попита. След това обаче явно някой я е убил. И какво?
— Може би убиецът е човекът, от когото е била защитена.
— Решено бе, че не това е причината.
Глицки притиска слепоочията си и прокарва пръст по белега на устната си.
— Решено било…
— Така ми казаха. — По лицето на Шайлър не помръдва нито едно мускулче. Ръцете му са сключени на масата пред него. Може би донякъде познава Глицки, но това изобщо не е личен разговор. Това е работа на Бюрото.
— И за какво е била под защита?
— Това е секретна информация. — След това по-меко: — Не знам.
— Някакъв начин да разберем?
Свиване на рамене.
— Ами сега, когато може и да се окаже жива?
— И аз попитах за това. Май ни е измамила.
— Значи наистина е изчезнала?
— Така чух.
— Но защо й е да го прави? Защо да се отказва от защитата ви, ако й е вършила работа?
— Нямам представа — поклаща глава Шайлър.
Глицки се старае да говори спокойно:
— Нека те попитам нещо, Бил. За личното ти мнение. Възможно ли е някой от Бюрото да й е помогнал за това?
— За кое?
— Да изчезне.
След минутка той кимва.
— Има такава слаба възможност, струва ми се, само че не и ако тя включва убийството на Хановър и на друг гражданин и опожаряването на къщата.
— Но ти си съгласен, че може да е била и тя?
— Възможно е. Нямам мнение. Официално тя все още е мъртва.
— Не е мъртва. Няма труп.
— Добре, ти го знаеш от една седмица. Но преди това тя е била мъртва десет месеца. За системата тя все още е мъртва.
Това не беше войната на Глицки. За него нямаше значение какво гласи официалната постановка — мъртва или изчезнала.
— Знаеш ли кой е бил връзката й?
В очите на Шайлър проблясва искрица. Прави услуга на Глицки, а той иска да го прескочи и да отиде още по-нависоко?
— Не. Няма да ми кажат, дори да попитам.
— Пак ли е секретно?
— Така работим.
Вече наистина ядосан, Шайлър започва да се измъква от сепарето.
Глицки протяга ръка, докосва неговата, спира го.
— Тя е жива, Бил. Възнамерявам да я намеря, но ми трябва нещо, за което да се хвана. Трябва да знам коя е тя.
— Напиши молба. — Излиза от сепарето. — Ако някой поиска да говори, ще те повикат.
Глицки беше убеден, че единствената реална възможност да открие Миси Д’Амиен е чрез огромната сума пари, която беше откраднала. Едва ли би носила парите със себе си в брой. Трябваше да ги остави някъде, дори и само за да са на сигурно място. Затова на следващия ден след срещата си с Шайлър той направи известни проучвания в местния клон на отдела за вътрешна сигурност и най-накрая успя да се свърже със Службата за разследване на финансови престъпления към държавната хазна, известна като СРФП. Не смееше да се надява много, че финансовото разследване ще даде големи резултати, защото вече знаеше, че номерът на социалната осигуровка на Миси не е активен заради привидната й смърт. Само че нямаше друга следа, по която да тръгне.
В качеството си на полицай Глицки имаше правото да отправи така наречената Молба 314 (а) по силата на законовите разпоредби. В същото време той изпрати молба до министъра на правосъдието, с която обясняваше, че човекът, когото разследва, се намира в Програмата за защита на свидетелите и че съгласно съответните параграфи от Наказателния кодекс е обвинен в „престъпление, което се наказва с повече от
