Глицки здраво стисна слушалката и метна поглед към тавана. Всичко това бе стигнало много по-далеч, отколкото трябваше, и сега той усети, че трябва да обясни положението, в което се намира — ситуация, която би предпочел да избегне.
— Не — каза той, — отбелязах, че заподозрените често не желаят да разговарят с разследващия полицай.
— Но подтекстът бе, че аз съм една от тях.
Глицки заговори с преувеличена прецизност:
— Госпожо Хановър, тъй като, доколкото ми е известно нямаме никакви заподозрени, всеки е на практика заподозрян. Което включва и вас, макар да не ви поставя на челно място в списъка. Вие ме попитахте дали има начин да избегнете отново да разговаряте с инспектор Кунео и аз ви казах защо това не е позволено.
В тона й се прокрадна стоманена нишка, когато го притисна:
— Добре тогава, ами ако подам оплакване срещу него? Към кого да се обърна за това? Какво ще стане тогава?
— Какво оплакване?
— За непристойно поведение — каза тя след кратко колебание.
— В какъв смисъл? Какво непристойно поведение?
Пак си пое въздух, пак последва пауза.
— Сексуално, бих казала.
Сега бе ред на Глицки да замълчи. Мълчанието бе натоварена със значение. Най-сетне, пристъпвайки внимателно, той каза:
— В управлението има Служба по управление и контрол, която разследва подобни обвинения. Мога веднага да ви свържа с тях.
Само че този път тя бързо изстреля:
— Не искам да ходя там. Поне още не.
— Защо не? Ако инспектор Кунео ви е нападнал…
— Не ме е нападал. Той просто… ами беше съвсем ясно, че ми се сваля, и затова предпочитам да не ми се налага да го виждам отново. Кара ме да се чувствам неудобно. Не искам да причинявам неприятности никому, готова съм да разговарям с когото и да изпратите, обаче инспектор Кунео ме притеснява. Само това.
— Докосна ли ви?
— Няколко пъти. След това стисна ръката ми, преди да си тръгне, каза, че мога да му звънна у дома по всяко време, и ми даде номера си. Това определено бе… неуместно. Той ми се сваляше.
— Обаче вие не искате да подадете жалба?
— Струва ми се малко силна мярка предвид на случилото се. Не бих искала да реагирам пресилено. Не желая да му създавам неприятности…
— Може би вече си има неприятности.
— Не! Наистина не искам това. Вижте — каза тя, а напрегнатостта й вече направо се процеждаше по линията, — наистина е така, просто не желая да го виждам. Ако се налага да говорите с мен, можете да дойдете вие или някой друг. Не се опитвам да се измъкна от полицията, а пък той не направи нищо чак толкова нагло, че да се налага да подавам оплакване.
— Добре, но ако не подадете оплакване, тогава официално не се е случило нищо. Това ще е краят на историята.
— Всъщност наистина не се случи нищо.
— Не ви ли докосна?
— Докосна ме. Вече ви го казах.
— Е, това е нещо. Това е основание за оплакване. — Искаше му се добави, че на нейно място той веднага би подал оплакване, но просто не можеше да каже това. Решението трябваше да бъде само нейно, не биваше да се меси.
— Ами, може би, но дори и така да е… Добре, ще си помисля.
7
Харди и Глицки седяха на бара на „Суон Ойстър Депо“ на Полк Стрийт, в дъното на помещението, и ядяха пържени омари и замразена салата от марули със сол „Луи“. Харди пиеше бира, а Глицки, инкогнито, след като бе свалил фуражката си и бе облякъл старото авиаторско яке, което скриваше униформата му, бе предпочел чай с лед както обикновено.
— И разбира се — казваше Харди, — ако му предадеш съобщението по някакъв официален начин, той или ще обвини нея, че лъже, или теб — че си измисляш. — Отпи от бирата си. — Положението става все по-розово, нали?
— Трябва да му кажа. Не мога да не му кажа.
— Реших, че точно затова искаш да се срещнем толкова спешно. За да те посъветвам да не правиш точно това.
— Но аз трябва да го направя.
— Добре тогава. А сега може ли да се насладим на този приятен обяд?
— Ако тя, Хановър, не подаде оплакване, все едно нищо не се е случило.
— Мислех, че сме приключили с този разговор.
— Всъщност въпросът изобщо не е на отдела.
— Щом казваш. Ченге по време на служба сваля свидетелка — допускам, че е хубава…
— Не съм я виждал, обаче едва ли има значение.
— Разбира се, че няма. Шегувам се. Независимо дали е красива, или не, свидетелката е тормозена.
— Тормозен е
— Да, и това. Но каквато и да е, тя е била подложена на тормоз, може би дори е била нападната, зависи как тълкуваш нещата, от полицай по време на служба. Наистина ли твърдиш, че това не е проблем на участъка?
Глицки сдъвка лед от чая си.
— Надявам се, че поне си написал записка към досието на случая. — Разгледа изражението на Глицки и продължи: — Добре, сега говори правният ти съветник — нека това да е първата ти работа веднага щом се върнеш в кабинета си. Така поне ще си защитен, ако проблемът се раздуе, или, да не дава господ, ако Кунео я изнасили, убие или нещо такова. — Той обра малко сос от чинията с коричка от питката. — Това трябва по някакъв начин да стане официално. Не казвай на Кунео направо. Съобщи на Батист, на четири очи. Той ще те подкрепи.
— А може би няма. Точно в този момент не е особено доволен от мен заради снимката в „Кроникъл“. Освен това няма да иска да го безпокоя. Проблемът е мой.
— Не. Проблемът е, че ти го смяташ за свой проблем. В резултат на разгорещен спор вече установихме, че проблемът е на полицейското управление, а Франк е началник на полицията. Значи проблемът е повече негов, отколкото твой. Всъщност той най-вероятно направо ще уволни Кунео.
— Няма да го направи, ако няма оплакване.
— Обади се на Хановър. Убеди я да подаде оплакване.
— Добра идея. Ами ако тя е убийцата?
— Признавам, че това би било ужасно лош късмет.
— Дори нещо повече.
— Всъщност каква е вероятността тя да е убийцата?
— Нямам представа. Изобщо не съм в течение кои са заподозрените на Кунео или с каквото и да е друго. На мен тя надълго и нашироко ми говори за пари, а това й дава предостатъчно мотиви, само че ми се стори, че всички останали в семейството пеят същата песен. Ти знаеш, че човек като Пол Хановър винаги има някакви сделки. Нали му гледа портрета снощи по Канал 4? Участва във всякакви машинации, при това не само тук, в града. А и тази Миси. Никой не знае нищо за нея. Само, че е похарчила много пари за къщата.
