— Ето, видя ли?
— Какво?
— С кого е харчила парите?
— Не знам. Допускам, че с ремонтната фирма. — Остави чашата с чая си и си записа в бележника. — Това не е най-лошата ти идея.
— Благодаря ти. Да се върнем на Кунео.
— Винаги стигаме до Кунео.
— Да, така е. Обвиняваш ли ме?
Глицки се замисли над въпроса продължително.
— Не — каза той най-накрая и сдъвка още малко лед. — Само че бих го направил по-хитро.
— Как например?
— Просто ще блокирам достъпа му до нея. Той работи нощем, нали? Ще се постарая да взема показанията й през деня. Така няма да има причина да се вижда с нея отново.
— Може би не му трябва причина.
Глицки обаче поклати глава:
— Не, той няма да задълбочи нещата, ако не я вижда по служба.
— Сигурен ли си?
— Чувал съм слухове. Такъв му е стереотипът.
— Значи и преди е правил подобно нещо?
Свиване на рамене, след това кимване.
— При това не на всички им е било неприятно. Магията на униформата, въпреки че той не носи униформа. Марсел ми каза, че Кунео е имал връзка с психоложката си, след като е престанал да се среща с нея служебно.
— Будалкаш ме.
— Де да беше така! Очевидно той смята, че няма нищо нередно да опита или да покаже на една свидетелка, че я намира за привлекателна.
— Някой от тези случаи да е документиран?
— Имаш предвид като нападение или тормоз? Не. Те са били съгласни.
— Значи той действа с оная си работа. Извинявай.
— Поне с нея.
Двамата мъже замълчаха, за да се нахранят. Глицки свърши пръв и дъвчеше лед, когато каза:
— Ще се срещна с него — ченге с ченге. Ще му съобщя какво е казала и той вероятно ще се опита да бъде по-дискретен.
— Ще се направиш на негов приятел.
— Точно така. Ще го държа под око.
Харди преглътна омара си и навири чашата с бира.
— Чувал съм и по-лоши планове. Само че преди това искам да си направиш една услуга.
— Каква?
— Пусни записка към досието на случая.
В два часа Кунео думкаше на фона на музиката на Бийч Бойс. Не че Денис Уилсън беше рок барабанист от ранга на, да кажем, Чарли Уотс от Стоунс или на някой от момчетата от известните банди, обаче той целият настръхваше от думкането му, а понякога Кунео искаше да свири силно и високо, а не хубаво. Тъкмо остави чинелите да заглъхнат на края на „Помогни ми, Ронда“, когато някой почука на входната врата.
— Един момент!
Беше бос, целият бе плувнал в пот и беше облечен с потник и със светлозелени къси гащета. Живееше на такова място, че не го посещаваха много хора, затова почукването го озадачи. Освен това бе полицай от доста време — тринайсет години, — и непрекъснато мъкнеше със себе си бремето на известна параноя. Кобурът с пистолета му беше провесен на облегалката на един от кухненските столове и той прескочи двете стъпала дотам и се озова с оръжието в ръка само две секунди по-късно.
— Секунда — провикна се той. — Идвам.
Само че преди това дръпна лекичко тънките завеси във всекидневната и надникна навън. На циментовата площадка, която представляваше предния му двор, беше паркирана служебна кола, а зад волана й седеше униформен шофьор. Той дръпна пердето още повече, долепи очи до прозореца и видя Глицки, застанал спокойно на площадката пред къщата му, затова остави пистолета върху телевизора и отиде да отвори вратата.
Глицки подхвана разговора приятелски и направи жалък, но вероятно искрен опит да се усмихне.
— Съжалявам, чете безпокоя, инспекторе, обаче не знам дали съобщенията ми стигат до теб, а трябва да сме в синхрон по отношение на случая с Хановър. Положението се нажежава твърде бързо. Нещо против?
— Не, разбира се. Идеята е добра. — Изненадан, Кунео се извърна наполовина към дневната си. — Тъкмо се упражнявах. Все още не съм прослушал съобщенията си. Предполагам, че снощи сме се разминали. Отбих се в кабинета ви.
— Няма нищо. Бях в движение. — Глицки хвърли бърз поглед над рамото на Кунео. — Нали не прекъсвам нещо? Сам ли си?
— Да, сам съм. — Кунео отстъпи малко назад и го покани: — Искате ли да влезете? Можем да поседнем.
— Благодаря. — Глицки направи крачка в стаята и спря. — Хубава къща и на хубаво място. — Посочи към барабаните: — От колко време свириш?
— Вече няколко години. Освобождавам излишната енергия.
— Разбирам — каза Глицки. — Не съм го правил, откакто спрях да играя футбол. Ако не броим бебето. С едно бебе човек изразходва много енергия. — Огледа стаята явно спокоен. — Един от синовете ми, Джейкъб, е музикант. Всъщност е певец. Оперен, ако щете вярвайте. — Кунео не реагира на бръщолевенето му, но Глицки въпреки това продължи: — Не че у дома слушахме много оперна музика, когато той беше малък, затова не знам откъде се е появила обичта му към операта, но е много добър. Лошото е, че живее в Италия и го виждам много рядко.
Глицки приседна на ръба на дивана. Остави мълчанието да натежи, след това го наруши:
— Допускам, че си бесен заради намесата ми в случая. На твое място и аз щях да бъда.
Кунео седна на столчето зад барабаните и удари единия барабан.
— Да, малко, обаче какво мога да направя? Никой не ме е питал. Само че случаят е мой.
— Никой не твърди, че не е.
— Извинете ме, сър, обаче това са глупости.
Глицки се намръщи заради грубия език, заради неуважението към по-високия му чин, макар че до известна степен сам го бе предизвикал, като бе дошъл неканен в дома на Кунео.
— Всъщност не са глупости. Струва ми се, че в съобщението си обясних, че кметицата е имала лични взаимоотношения с Хановър и иска да бъде пряко осведомявана за случая.
— И не бе възможно Лание да получава информацията от мен и да й я предава?
— Тя познава мен по-добре — сви рамене Глицки.
— Късметлия сте.
— Може би. Някои хора може и да сметнат, че това е спорно. Работата е там, че от моя гледна точка ти все още си полицаят, който води разследването.
— А вие какво сте? Моят надзорник?
— Надявах се в този случай да ти бъда партньор.
Кунео започна бързо, но тихо да барабани върху единия от барабаните. Осъзна какво прави и спря. След това отново започна.
— Аз работя най-добре сам — каза той.
— Аз също. — Глицки си помисли, че едва ли ще постигнат по-голям напредък по тази тема, затова реши да прекрати примирието и да се насочи към фактите по делото. — Говорих с Бекер и той ми каза, че имаш свидетелка, която е видяла Миси да напуска къщата преди пожара.
