Барабаненето престана.
Глицки продължи:
— Затова предположих, че още този следобед ще се опиташ да я оплетеш в мрежата. Очевидно е, нали? Тя е стреляла.
— Е и?
— Вече говори ли със Страут? — Вдигна ръка и прекъсна отговора. — Не те критикувам, в случай, че не си говорил. Просто питам.
— Възнамерявах да се срещна с него след вашата среща.
— Е, може и да ти спестя ходенето дотам. Тази сутрин се отбих в моргата. Снощи е направил зъбно изследване. Миси е.
Новините най-сетне успяха да предизвикат известен интерес. Цялото тяло на Кунео се приведе напред, той сложи ръце върху коленете си, а погледът му стана остър и съсредоточен.
— Съвсем сигурен ли е?
Глицки повдигна лекичко ъгълчетата на устните си.
— Говорим за Страут.
Което ще рече, че каже ли нещо, значи е точно така.
Кунео кимна, че разбира, и попита:
— Значи тя се е върнала отново вътре?
— Това е една от теориите.
— Убила го е, излязла е да вземе бензина, няколко минути го е изливала, а след това е подпалила къщата и се е самоубила?
— Само дето не се е самоубила.
Кунео наведе глава на една страна и тогава си спомни.
— Точно така. Тя е простреляна твърде високо отзад в тила, нали така?
— Точно така. Може и да е физически възможно, обаче не е много вероятно. По-вероятно е някой друг да е застрелял и двамата. — Той разпери длани и каза: — Ето дотук сме стигнали.
Кунео се плесна по бедрата.
— Тогава защо свидетелите ми смятат, че са видели Миси?
— Може би наистина е била тя. Кои са свидетелите ти?
— Съседи.
— Значи ти предполагаш, че тя е излязла някъде и след това се е върнала в неподходящия момент, така ли?
— Нищо не предполагам. Допускате ли, че целта е бил Хановър?
— Не знам. Кметицата обаче така смята.
— Тя даде ли ви други сведения?
— Не.
— Значи тя е човек, с когото бихме могли да разговаряме?
Глицки кимна и каза:
— Може би. Възнамерявам да я попитам.
— И после ще ми кажете какво е отговорила?
— Такъв е планът. Работим заедно. И понеже е така, исках да ти предам нещо. Тази сутрин ми се обади Катрин Хановър. Снахата?
— Да, знам. Вече два пъти разговарях с нея. Значи ви се е обадила?
— Да. Явно и двамата сме я питали за едно и също. Разговарях с нея по телефона вчера, а ти явно си я посетил след разговора ни, така ли е?
— Така е — неохотно отвърна Кунео. — Тя ми каза, че си се обаждал.
— Е, това няма да ти хареса, обаче тя твърди, че си се държал непристойно.
Лицето на Кунео мигом доби сурово изражение.
— Какво е казала? И какво точно непристойно съм направил?
— Докосвал си я.
— Докосвал ли съм я? Къде? Каза ли ви?
— По ръката и по рамото.
— По ръката и по рамото. Като че ли си спомням нечие рамо и ръка. И това ли разбира тя под непристойно поведение? — Сетне попита с различен тон: — Ще подаде ли оплакване?
— Не.
— Значи твърди, че й се свалям, обаче няма да подаде оплакване? Какво става?
— Няма значение — отвърна Глицки. — Ти докосна ли я?
Кунео замълча за миг.
— Всъщност не си спомням.
— По-добре щеше да е, ако си спомняш, каквото и да се е случило.
— Добре тогава. Не съм я докосвал.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Ако съм го направил, например когато съм минавал покрай нея, е било съвсем невинно и дори не съм забелязал.
— Значи ако си направил нещо подобно, може би по погрешка, тя е реагирала твърде пресилено?
— Или е така, или просто лъже. Има подобни случаи.
— Защо й е да лъже?
— Точно това се питам и аз, особено след като няма да подаде оплакване. — Пръстите му отмерваха силен ритъм по големия барабан. Та-да-дум, та-да-дум. — Може би съм бил близо до нещо, за което не е искала да говори.
Глицки се приведе напред.
— Помниш ли какво би могло да е то?
Кунео тактува още известно време, замислен върху въпроса.
— Нищо конкретно.
— Защо отиде да се срещнеш с нея?
— Тя беше свидетелка и можеше да си спомни нещо. Знаете как е.
— Добре.
Пръстите престанаха да барабанят. Този път тишината беше още по-плътна.
— Добре какво?
Глицки се поколеба:
— Ако не си я питал за нищо конкретно и не си я посетил по някаква конкретна причина — нещо от думите й предишната нощ, което те е притеснило, нещо подобно, — хората може да се запитат защо изобщо си отишъл да я посетиш. — Той отново вдигна ръка: — Просто съображение, ако отново бъде повдигнат този въпрос.
Кунео му метна продължителен безизразен поглед.
— А вие защо й се обадихте?
— Обадих й се, защото се надявах някой от семейството да знае кой е бил зъболекарят на Миси, а тя бе единственият човек, с чиито координати разполагах. Имах късмет. — Глицки говореше спокойно за разлика от очевидния гняв на Кунео. — Чуй ме, не те обвинявам в нищо. Щом казваш, че не си я докосвал, значи е така. Ако си усещал, че трябва да поговориш с нея отново без конкретна причина, на мен това ми стига. Добрите ченгета имат инстинкт.
Барабанът издаде едно
Глицки продължи:
— След като ми даде името на зъболекаря, тя говори за семейството си и за пари. Положението на всички тях ще се подобри след смъртта на Пол.
— Колко ще се подобри?
— Много.
Глицки изложи мнението си, че простодушното и небрежно изреждане от страна на Катрин на ползите от смъртта на Пол не позволяват да бъде сметната за заподозряна. Затова може би, би било най-добре
