— Не бих казал, че се лутат. Тези хора никога не се лутат. Те са много опитна група предприемачи, които се опитват да си проправят път в бизнес, който според тях е доходоносен, но който не разбират напълно.
— Както го разбират от „Тау/Холд“.
Поредното кимване.
— Вярвам, че кметът гледа на нещата по този начин.
— Или пък някой от членовете на Общинската транспортна агенция.
— Или пък някой от тях, вярно е. Струва ми се, че трима вече са склонни да ангажират „Тау/Холд“.
— И аз така чух.
— Така че от моя гледна точка решението все още до голяма степен зависи от заслугите. Хората от Общинската транспортна агенция явно смятат, че ние — „Тау/Холд“ — трябва да останем, защото вършим добра работа въпреки някои проблеми, които сме имали.
Гранат замълча за момент и се наведе напред в креслото си.
— Трябва да разберете, господин началник, че който получи договора, ще има същите проблеми. Истината е, че те ще трябва да наемат същите хора, които ние използваме, за да управляват паркингите и да патрулират по улиците. Такава е действителността. Те няма да плащат на тези хора повече, отколкото им плащаме ние — не е възможно, ако искат да печелят. Значи и те ще използват същата работна сила, която ще върши същата работа на същата цена. Единствената промяна ще бъде името на работодателя и на няколко души на върха на пирамидата. Хората от „Тау/Холд“ поне бяха намерили повечето развалени яйца и знаят как да се пазят от тях. При „Бейшор“ ще бъде същото, каквото е сега, само че малко по-лошо заради кривата на опита наред с други неща. Възнамерявам да кажа това на хората от агенцията другата седмица и няма да се учудя, ако успея да убедя поне един от тях с простата логика на фактите.
— Особено сега, когато го няма Хановър да ви възрази.
За миг на Глицки му се стори, че забеляза искра в очите на Гранат, но дори да беше така, тя изчезна мигновено.
— Много харесвах Пол, господин началник. Наистина. Както виждате, аз съм много добре финансово, а същото се отнася и за хората на върха на „Тау/Холд“. Ако не получим договора, разбира се, ще бъдем разочаровани, но никой няма да фалира. Уверявам ви. Ние обслужваме още дванайсет града в девет окръга. Никой не е очистил Пол, за да му попречи да влияе на Кейти Уест, което вие явно намеквате.
Глицки поклати глава:
— Нищо не съм намеквал. Просто се питах какво имате да кажете за всичко това. Говорили ли сте с кметицата от сряда насам?
Хладна усмивка:
— Позвъних й и двамата си поговорихме веднага щом научих за смъртта на Пол.
— А след това?
— Боя се, че нейна светлост не отговаря на много от обажданията ми.
— Значи сте опитвали да се свържете с нея?
— Разбира се. Но тук става дума само за достъп. А аз го нямам. Все още не. — Той се облегна и явно се опита да се овладее. — Вижте, няма да ви заблуждавам и да се преструвам, че не бихме искали да запазим договора. Сделката е голяма. Но това е просто бизнес.
— Знам, но ако „Бейшор“ може да ви спре в Сан Франциско, те ще бъдат в по-добра позиция да ви изместят и от други територии.
— Боя се, че това също е просто бизнес. Да, разбира се, бихме искали да ги спрем тук. И мисля, че все още имаме доста добри шансове.
— Всъщност — каза Джеф Елиът, — нямат. — Глицки седеше в своя служебен таурус и разговаряше с репортера по клетъчния си телефон. — Уест е взела доста пари от „Бейшор“ за предизборната си кампания и тя едва ли ще забрави, че хората от „Тау/Холд“ подкрепиха Уошингтън. Време е за разплата. Тя няма да се огъне, няма да се огънат и членовете на Общинската транспортна агенция.
— Защо не?
— Защото ако някой от тях гласува да остане „Тау/Холд“, тя ще го уволни, ще го замести с нов човек, ще продължи да подновява договора всеки месец, ще се върне след трийсет дни и ще постигне одобрението на „Бейшор“. Така че, ако някой от хората от комисията кривнат настрани, нищо няма да стане.
— Освен ако не сметне, че случилото се с Хановър е предупреждение.
— Виждаш ли подобни признаци?
— Обади ми се, за да се намеся в това, малко след разговора си с Гранат. Във всеки случай, ще я попитам направо.
— Какво точно?
— Дали обаждането на Гранат е станало причина да се почувства физически застрашена. И дали този въпрос с „паяците“ изобщо занимава мислите й. Защо всъщност иска да работя по случая?
— На това мога да ти отговоря — има ти доверие. Не знае много за Кунео, а онова, което знае, не й вдъхва доверие. Според мен е напълно основателно желанието й да разбере кой е убил Хановър. Който и да е той. Хановър беше важен за нея от политическа гледна точка, а и от всичко, което чувам, той явно й е допадал. Иска да е сигурна, че разследването няма да се обърка.
— Добре.
— Не ти ли се вярва?
— Не, звучи ми смислено. Просто е малко странно. Това е.
— Е, ти ще разбереш как стоят нещата.
— Така е — каза Глицки. — Просто не съм съвсем сигурен какво искам.
— Защо не?
Глицки се поколеба:
— Заради Кунео. Ако аз поема водещата роля, това няма да му хареса. Предпочитам той да надуши нещо, а аз просто да се появя след това и да кажа: „Браво, страхотна работа“.
— А той къде търси?
— Не знам. Не отговаря на обажданията ми.
В този момент Кунео стоеше на алеята пред гипсовата фасада на къщата на семейство Хановър на Бийч Стрийт и душеше в багажника на техния черен мерцедес.
Беше дошъл малко след осем часа заедно с бившия си партньор от отдел „Убийства“ Линкълн Ръсел, когото бе помолил да му помогне в разследването, както и да му бъде свидетел, че не упражнява сексуален тормоз над Катрин Хановър. Двамата седяха и чакаха навън, а Кунео направо подлудяваше Ръсел, защото барабанеше по волана, докато Катрин Хановър не се появи навън по халат, за да вземе вестника от алеята — истински късмет, защото Кунео нямаше представа как ще успее да я снима, а отчаяно се нуждаеше от тази снимка. Успя да я снима.
Няколко минути по-късно Катрин, съпругът й и трите им деца бяха шокирани и удивени от появата на двамата полицаи, които носеха заповед за обиск.
— Какво ще правят с тях в лабораторията?
— Ще изследват за петна от кръв. За следи от бензин.
— Това е налудничаво. Добре, вървете и търсете.
— Точно това възнамеряваме да направим, госпожо.
Двете й дъщери се разплакаха.
След като приключиха вътре и оповестиха намерението си да претърсят колата, семейството се разцепи.
