Страут бе присвил очите си до тесни цепки. Той беше известен с това, че не обича да оспорват медицинските му заключения — нито в, нито извън съда.
— Така смятам. Да.
— Така смятате ли, докторе? Да приема ли, че не сте имали възможност да прегледате господин Хановър, докато е бил жив?
— Не, разбира се, че не.
— Не. В такъв случай, докато преглеждахте тялото на господин Хановър след смъртта му, установихте ли, че мускулите на дясната му ръка са атрофирали или безполезни?
— Не, не установих.
— Не ли? Защо?
— Защото от дясната му ръка не бе останало почти нищо. Беше изгоряла.
Този зловещ факт предизвика ропот в залата, който накара Браун да вдигне чукчето си, но шумът утихна, преди да успее да удари с него.
— И така, докторе — продължи Харди, — значи в направения от вас преглед няма нищо, което да изключва вероятността господин Хановър да е застрелял госпожица Д’Амиен и след това да е прострелял себе си? Вярно ли е?
В очите на Страут се появи весела искрица. Значи натам водеше привидно глупавият въпрос.
— Точно така — кимна той.
— С други думи, при прегледа, който вие лично сте направили на господин Хановър след смъртта му, не сте открили нищо, което да изключва възможността сам да е нанесъл раната си?
— Точно така.
— И разбира се, възможно е, преди господин Хановър да сложи край на живота си, да е застрелял госпожица Д’Амиен, така ли е?
— Да — отговори Страут.
— Благодаря ви, докторе, нямам повече въпроси.
Веднага щом Браун обяви обедната почивка, Харди потупа леко клиентката си по ръката, преди да я отведат в клетката непосредствено до съдебната зала, за да изяде затворническия си обяд. През повечето дни Харди обикновено седеше с нея, обсъждаха различни въпроси, докато ядяха сандвичите си или храната, поръчана от Филис от някой от страхотните местни ресторанти. Днес обаче — Харди бе предупредил Катрин предварително — трябваше да свърши нещо.
Затова събра бележките и папките си на спретната купчина пред своето място, след това се изправи, мина през летящата врата и се отправи към залата. Франи го чакаше и той преметна ръка през рамото й, целуна я по главата — същинско олицетворение на щастливо женен мъж, който се среща с жена си. След това се наведе да поздрави Джеф Елиът, който се бе приближил с инвалидната си количка до Франи преди началото на делото.
— Обичам тези жена — каза му Харди. — Можеш да ме цитираш. — След това добави sotto voce: — Всъщност дори ми се иска да го направиш.
— Това не е бог знае каква новина — каза Елиът. — Мъж обича жена си. Нали разбираш какво имам предвид? — Той обаче много добре разбираше какво има предвид Харди, затова добави: — Ще видя какво мога да направя.
Тримата стояха и разговаряха, притиснати от всички страни от хора, докато съдебната зала постепенно се изпразваше, след като най-напред излязоха съдебните заседатели. Харди забеляза как Кунео, който се бе изстрелял от масата на обвинението, барабани по облегалката на стола пред себе си. Лицето му представляваше черна маска, докато се опитваше да запази спокойствие или по-точно — да не показва очевидната си ярост, докато останалите хора от реда (четири реда зад Харди) търпеливо чакаха реда си да излязат. В Зала 21 имаше само една централна пътека, затова излизането от помещението винаги напомняше на излизането от самолет — бавно, бавно, бавно. Хората пред теб се опитват да извадят багажа си от шкафчетата над главите си, помагат на децата си или на по-възрастните си родители, или просто си говорят ли говорят, без да си дават сметка, че
Най-сетне Кунео тръгна по централната пътека и те видяха гърба му, след като на няколко пъти ги изгледа прикрито и гневно. Когато Елиът, Харди и Франи най-накрая успяха да излязат в коридора, отново се натъкнаха на Кунео, който разгорещено разговаряше с Роузън. Отново метна на Харди поглед, изпълнен с неприкрита омраза.
— Кой е този? — Франи бе забелязала насочения към тях поглед дори сред тълпата, която се разпръскваше в различни конфигурации, докато хората отиваха да обядват.
Харди все още бе обгърнал раменете й с ръка и я завъртя на другата страна:
— Кунео.
— Искаш да кажеш инспектор Кунео — караше количката си редом с тях Елиът. — Стори ми се малко притеснен.
Франи отново се обърна да погледне назад:
— Бих казала застрашителен.
— Той е просто едно ченге — пренебрежително отбеляза Харди, — при това не особено кадърно. — Чакаха заедно с още няколко души да се отвори вратата на асансьора на втория етаж. — Като стана дума за ченгета, някой от вас видя ли Ейб тази сутрин преди блестящата ми встъпителна реч?
— Направил си нещо блестящо ли? Кога беше това? — подразни го Елиът. — По дяволите, явно съм го пропуснал.
— Стига, Джеф, така беше — намеси се Франи. После го погледна развеселено: — Или поне, както казваше Дейвид, беше „доста компетентен“.
— И двамата сте много мили — отвърна Харди. — Но къде е Ейб?
Франи поклати отрицателно глава. Джеф Елиът също:
— Не съм го виждал.
Джон Страут се дотътри при тях, докато тримата обядваха в ресторанта на Лу Гърка. Патологът се надвеси над масата като ухилен призрак.
— А значи си похапвате от специалитета?
Ненужен въпрос, тъй като Лу предлагаше само едно ястие дневно — Специалитета, — което винаги представляваше повече или по-малко странна смес от азиатски и гръцки съставки. Днешният специалитет се наричаше с не толкова странното, но все пак озадачаващо име „ламбургер“, а оризът беше залят с яркочервен сладко-кисел ананасов сос.
Страут се взря към чиниите им през бифокалните си очила.
— В качеството си на лекар ви препоръчвам да внимавате. Имаш ли нещо против, Джеф? — Той се намести в сепарето до Джеф, стрелна Франи с одобрителен поглед, след това подаде ръка: — Мисля, че не съм имал удоволствието да се запознаем.
Харди преглътна залъка си и каза:
— Съжалявам. Джон, това е съпругата ми Франи. Франи, това е Джон Страут, който се представи прекрасно тази сутрин.
— Благодаря — каза лекарят, но усмивката му помръкна. — Само че да знаеш, Диз, че този път на насладите, по който ме поведе, не води до никъде.
Харди остави вилицата си и каза:
— Не съм твърдял обратното, Джон. Обаче сега на господин Роузън ще му се наложи да поговори за този факт. Това може малко да влоши апетита му, само толкова.
— В природата на съпруга ми има жестока жилка — каза Франи. — Документирано е.
— Лично съм го виждал в действие — приветливо отбеляза Страут. — И колегите от съдебна медицина ли ще измъчваш така?
— И кои ще бъдат те?
— Стоматолозите.
— Който е на ред, Джон. Ще въртя на шиш всички свидетели на обвинението, обаче запазвам голямото шоу за по късно.
