— И коя е звездата?
Харди се усмихна:
— Ще трябва да почакаш, за да разбереш. Може би ще успея да ти издействам специален пропуск, за да можеш да влезеш отново в залата.
— Пиши ме в списъка на свидетелите си.
— Може и да го направя. — Вилицата на Харди застина във въздуха. Той задъвка замислено секунда- две.
— Отново му се въртят жестоки мисли — отбеляза Франи. — Познавам.
— Доктор Макинърни — започна Харди кръстосания разпит на зъболекаря на Хановър. — От колко време ви беше пациент Пол Хановър?
— От около двайсет и седем години.
— През това време колко рентгенови снимки на зъбите му сте правили?
— Не знам точно. Обикновено правим по една годишно, но ако се счупи някой зъб или… по много други причини, правим още една.
— Значи процесът не е сложен.
— Не, никак.
— Бихте ли описали на съда как се прави рентгенова снимка, ако обичате?
Роузън се обади зад гърба му:
— Възразявам. Член триста петдесет и две, Ваша Чест. — Това беше обичайно възражение, което се отправяше, когато уместността на свидетелските показания и тяхната доказателствена стойност не оправдаваше изразходваното време или пък те можеха да настроят или да объркат съдебните заседатели. — Всички знаем как работи един рентген.
Браун кимна:
— Има ли конкретна причина да правите това, господин Харди?
— Да, Ваша Чест, но се опитвам да прокарам разграничение между начина, по който се правят рентгенови снимки в зъболекарски кабинет, и този, по който свидетелят е направил рентгенови снимки на трупа на мъжа е моргата.
— С каква цел?
— Опитвам се да докажа, Ваша Чест, че ако в моргата снимката е направена от различен ъгъл или с различна техника, ще изглежда различно от типичната рентгенова снимка и установяването на самоличността на жертвата може да не е толкова сигурно.
Макинърни, който изглежда наближаваше шейсетте, имаше десетина излишни килограма на средното си на ръст тяло. Беше доста оплешивял, а косата, която му беше останала, беше снежнобяла. Само че лицето му изглеждаше така, като че ли прекарва много време навън — открито, интелигентно, изразително лице. Сега се обади в желанието си да помогне, но без да е поканен:
— Така е, наистина, но това не е проблем.
Учудена от намесата му, Браун завъртя глава и го погледна:
— Един момент, докторе — меко каза тя. След това погледна към все още изправения Роузън и после отново към Харди. — За момента отхвърлям възражението. Продължавайте, господин Харди.
— Благодаря ви, Ваша Чест. Докторе, да се върнем на снимките. Има ли разлика между начина, по който правите стандартните диагностични рентгенови снимки в кабинета си, и начина, по който ги направихте, за да помогнете за разпознаването на жертвата в моргата?
Вече в свои води и доволен, че ще може да обясни тънкостите на професията си, Макинърни първо обясни познатата процедура, която извършваше в кабинета си — поставянето на филма в устата, голямата машина, оловната плака.
— Но, разбира се, в една съдебномедицинска лаборатория, каквато е моргата, обикновено изобщо не се прави рентгенова снимка.
— Защо?
— Защото можем просто да погледнем какво има там и да го сравним с известните ни данни. Да кажем, например, че погледнеш в устата на жертвата и видиш, че има седем пломби, една коронка, един коренов канал или екстракция, които са точно на същото място като на пробата. В такъв случай регистрираш съвпадение.
Харди усети удобния случай и веднага се намеси:
— Значи можеше да получите съвпадение и само с няколко съвпадащи зъби, така ли? Не е необходимо да разгледате цялата уста?
— Понякога, разбира се. Когато не разполагаме с цялата уста. Само че човек трябва да работи с всичко, с което разполага. В случая с господин Хановър аз сравних всички зъби. Имаше стопроцентово съответствие.
— И вие категорично разпознахте жертвата като господин Хановър?
Само че Макинърни клатеше глава:
— Не точно.
— Не ли? Можете ли да ни обясните?
— Разбира се. Аз просто отбелязвам съответствието. Данните от моите стоматологични картони съвпадат с тези на жертвата. В този случай стана точно така.
След като бе изхабил двайсет минути съдебно време за този сух кръстосан разпит, Харди си даде сметка, че си е позволил лукса да се подаде на изкушението да търси под вола теле. Беше завоювал неочаквана и лесна, но съвсем незначителна победа със Страут по време на сутрешния разпит и бе допуснал това да му завърти главата. Щеше да отблъсне съдебните заседатели, ако продължеше да върви по тази следа, но нямаше да постигне нищо друго.
Той призна поражението си, кимна с глава на доктор Макинърни, благодари му за отделеното време и го освободи.
Следобедът премина в мъглата на повторението.
Тошио Ямаширу беше, както си направи труда да изтъкне Роузън, не само зъболекар на Миси Д’Амиен, но и един от главните съдебни стоматолози в страната. Както Страут бе казал на Глицки немного отдавна, той бе помагал при разпознаването на жертвите от атентатите на 11 септември. Имаше повече от двайсет години опит не само в общата стоматология, но и в специализираната съдебна медицина.
Несъмнено подтикван от агресивния начин, по който Харди бе разпитвал доктор Макинърни, Роузън най-подробно уточни квалификацията на Ямаширу и използваните от него техники в моргата, а след това и в собствената му лаборатория, за да съпостави съвсем точно различните фисури, дефекти и набраздявания на всеки зъб в разгледания от него череп със стоматологичния картон на Миси Д’Амиен.
След час и четирийсет и една минути, изпълнени с тези невероятно отегчителни подробности, той най- сетне попита:
— Доктор Ямаширу, какво беше съответствието между зъбите, които разгледахте в моргата, и тези на жената, чийто стоматологичен картон е в съда?
— Сто процента.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Благодаря ми, докторе. — Роузън се обърна към Харди и каза: — Свидетелят е ваш.
Харди примигна, сякаш за да дойде малко на себе си, и се изправи:
— Ваша Чест, нямам въпроси към този свидетел.
Със зле прикрито облекчение Браун се обърна към Ямаширу:
— Благодаря ви, докторе, свободен сте. — След това вдигна поглед, огледа съдебните заседатели и извиси глас: — Мисля, че за днес беше достатъчно. Съдът се оттегля до утре сутринта в девет и половина.
В килията непосредствено зад съдебната зала Катрин се разхождаше като затворена в клетка пантера.
Харди, който бе търпял оплакванията й — много от които, трябва да се признае, основателни — за
