момчето.
— Добре Оул — каза Лий. — Сега отиди и доведи конете. Ние ще се погрижим за всичко тук — той хвана Сандбърг за ръката и леко го побутна. — Върви ти казвам!
Сандбърг се обърна и навел глава като дълбоко замислен човек, се отправи да изпълни нареждането.
„Знам за какво си мислиш, бедни ми приятелю“, каза си наум Лий, докато го гледаше как се отдалечава. Същото си бе мислил и Лий, когато убиха Розали, както вероятно и Том Кук след смъртта на майка си. Сега вече те бяха сами, съвсем сами на този свят.
Лий и Том Кук запълниха с пръст гроба, после донесоха камъни от брега, за да го покрият така, че койотите и вълците да не могат да изровят момчето. Натрупаха хубава купчина.
— А какво ще правим с тях? — попита Том и посочи в другия край на реката.
— Нищо. Нека изгният така — Лий се обърна и тръгна към поляната, където Оул Сандбърг ги чакаше с конете. Бе освободил жребеца и сега Шокан се разхождаше напред-назад по тревата, като от време на време побутваше с муцуна кобилите. При всяко движение петнистата му кожа играеше върху мускулестото тяло.
„Каква хубава гледка, помисли си Лий. Ето поне едно същество в тези планини, което не се чувства нещастно.“
— Да яхваме конете и да тръгваме — каза той. — Искам да съм вкъщи, преди да се мръкне.
Беше приятна привечер.
Лий яздеше малко напред, следван от Том Кук и Сандбърг, които се оправяха с товарните коне.
Лий се обърна да провери кончетата — конекрадците сигурно ги бяха преуморили от бързане. Но те бяха съвсем жизнени, пълни с енергия като майски бръмбари. Втурваха се напред във весела гонитба, после се връщаха назад при кобилите, за да наврат муцунки в коремите им, и после отново препускаха пред тях, улисани в играта си.
Лий видя, как една малка кобилка догони жребче, родено само месец преди нея. Толкова бе бърза и хубава. Реши да я кръсти Светулка.
Когато стигнаха до основата на източния хълм, вече бе почти напълно тъмно. Сандбърг и Том Кук развързаха конете и ги оставиха да се разпръснат по поляните пред сградите на ранчото.
Сандбърг мълчаливо препусна към къщата, а Том Кук отиде при Лий, за да види дали има други заповеди.
— За днес свършихме — каза Лий. — Върви и яж нещо. Опитай се да накараш и Сандбърг да хапне нещо.
Том Кук кимна и се обърна, за да препусне към къщата. Лий извика след него:
— Как се казваше стария каубой?
— Чарли.
— Чарли кой?
Младият индианец сви рамене и си тръгна.
— Е — каза сърдито Лий, — както и да е, бих убил всеки, който посегне на моя собственост.
ОСМА ГЛАВА
През следващата седмица правиха огради около пасищата. Работиха от тъмно до тъмно. Тежкият труд им помогна да понесат болката от смъртта на Джейк.
В началото на седмицата Оул Сандбърг не говореше с никого. Но дървата трябваше да бъдат нацепе-ни и отнесени до поляните, коловете — здраво забити в земята, а напречните греди — заковани хоризонтално на равно разстояние една от друга, така че накрая Оул започна да се отпуска, мъката му се поуталожи и той отново заговори с Лий и Том. В края на седмицата вече можеше да споменава името на Джейк и да разказва на другите какво смело момче е бил синът му, как още петгодишен е можел да язди и колко умело е вкарвал животните в оградените за тях пасища.
Тази седмица се бе оказала добра за тях. Нямаха проблеми с провизиите. В деня след престрелката Том Кук отиде да докара каруцата. Намери я там, където я бяха оставили. Конете си бяха също на мястото. Доста неспокойни от дългото чакане, те се дърпаха напред в пряга си, за да достигнат свежата трева.
Оказа се обаче, че закупените пирони не са достатъчни, и когато в края на седмицата Лий изпрати Оул до града за още, той му даде и една бележка за помощник-шерифа.
В няколко реда Лий обясняваше на Фибс какво се бе случило, като не пропусна да спомене двете имена, които знаеше — Чарли и Том Смол.
Лий бе мислил доста за Джордж Смол през тази седмица. Ако каубоят говореше истината, то това трябва да беше по-големият брат на Том. Вече трябва да бе доста стар. Доколкото Лий си спомняше, Джордж Смол се бе подвизавал по мисурската граница в годините преди войната, което означаваше, че сега той трябва да бе прехвърлил петдесетте. Навремето всяваше ужас с бързината си, но сега сигурно вече не бе толкова добър. Но вероятно компенсираше с хитростта на големия си опит.
Имаше вероятност изобщо да не му пука какво е станало с малкото му братче. Но можеше и да го вземе навътре.
Ащън със сигурност щеше да се погрижи да го информира за случилото се, когато разбере от Фибс, че хората му са мъртви.
В деня, когато Оул Сандбърг отиде до града, Лий реши да се разходи до източния хълм, за да разгледа границата си с Фишхук.
Ако Ащън си търсеше белята до такава степен, че да изпрати хора да откраднат конете му, добре бе Лии да познава граничните земи между двете имения.
На тръгване Лий взе малко еленско месо и напълни джоба си с бисквити. Скоро трябваше да си набавят още месо. След като прехвърли хълма и препусна надолу през горичката, Лий спря коня си под няколко брези, скочи от седлото, завърза поводите и седна на земята с гръб, опрян в дънера на едно дърво, за да похапне от скромния си обяд.
Еленското бе жилаво, но вкусно, с особения суров и остър вкус на дивото месо. Лий бе взел само една щипка сол, но пък бисквитите бяха достатъчно солени. Не трябваше да забрави да купи сирене при следващото си ходене до Крий. По дяволите, защо да не вземе цяла десетпаундова пита кашкавал от онези, дето залепват за небцето, преди да ги глътнеш.
Устата му бе пълна с бисквитите, когато, обхождайки с поглед неравния терен на ширналата се пред него земя, Лий забеляза конника.
Мъжът бе облечен в карирана риза и яздеше хубава дребна червенокафява кобила, фигурата му ту се показваше, ту се скриваше в шубрака долу по пътеката, водеща към мястото, където седеше Лий. Дори и да познаваше съседите си, от такова голямо разстояние той не би могъл да каже кой е неканеният гостенин.
Ездачът явно бе тръгнал към земите на ранчото Ривър. При това внимаваше да не го забележат.
Лий отпи голяма глътка вода от павурчето си, после се изправи и изтупа трохите от панталоните си. В момента мъжът не се виждаше, бе се загубил сред гъстите ели.
Лий развърза коня си, метна се на седлото и провери дайи пушката е на мястото си. Препусна надясно, за да посрещне непознатия в края на гората.
Отпусна поводите до лек тръс — нямаше защо да бърза. Мъжът трябваше да измине още доста път. Мина му през ума, че това може да е Джордж Смол, но бързо отхвърли тази мисъл. Непознатият трябва да бе млад човек — яздеше много леко и пъргаво.
Лий стигна в подножието на хълма. Не смяташе, че е бил забелязан досега, а и трябваше да си остане скрит от погледа на нахалника. Ами ако не беше решил да огледа мястото точно този ден? Тогава ездачът щеше да стигне до къщата и да ги нападне, без те да подозират каквото и да било, докато не чуят стрелбата. Не беше лесно да се грижиш за ранчото само с трима помощници. Всъщност двама, като се има предвид смъртта на Джейк и не се броеше Тим Бап. Нямаше достатъчно хора, за да осигури кръгова отбрана на земите си.
Когато навлезе в гората, Лий се приведе напред, за да се предпази от клоните. Излезе на малка полянка, после отново се запромушва сред дърветата. Тук те растяха по-нарядко, така че Лий ускори хода
