свети в очите.
— Желая късмет — лицемерно му каза Фипс.
Когато влезе в кръга, Лий чу женски гласове над себе си. Погледна нагоре и видя, че няколко проститутки бяха излезли на балкона на втория етаж, за да гледат. Хилеха се нервно и не изпускаха от поглед тълпата от мъже на улицата и най-вече двете, облени от слънчева светлина, фигури на застаналите един срещу друг Ащън и Лий.
— Предполагам, че знаете правилата на маркиза та от Куинсбъри? — попита Ащън.
Лоша работа. Лий трябваше да предвиди, че Ащън ще се бие по джентълменски, което означаваше без ритници и непозволени удари.
Това не беше добре за Лий. Сега трябваше или да пледира за бой, в който всичко бе разрешено, или да се остави да бъде пребит по правилата. Нямаше нужда да се обръща, за да види, че Фипс се е захилил тържествуващо зад гърба му.
Нямаше път за отстъпление. Бе желал собствена земя и почтен живот — сега бе моментът да ги заслужи.
Лий кимна:
— Ще се бием по правилата на Куинсбъри.
Почти веднага той чу Фипс да крещи „Начало“. Ащън веднага го атакува с прав и след него десен удар. За толкова едър мъж бе много бърз.
Уцели Лий в устата и го просна на земята.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Лий не беше ударен зле, но не се опита да скочи веднага от земята и така да покаже на Ащън, че почти не го е засегнал. Вместо това той тръсна глава и бавно се надигна. Каубоите ревяха като индианци и тропаха с крака в прахта.
— Довърши го, Ащън! Дай му да се разбере! — крещяха те.
Лий забеляза, че Ащън много внимателно проследи начина, по който се изправи — явно искаше да разбере как е понесъл удара. Горе на балкона проститутките си шепнеха, шумейки като птички в клетка.
Лий се престори на ядосан и се хвърли към англичанина диво размахал юмруци. Едрият мъж бързо блокира ударите, подскачайки и навеждайки се със страхотна бързина. Беше все едно да се биеш с подвижно дърво. Дори когато един от юмруците на Лий попадна в целта, англичанинът не даде никакви признаци, че го е усетил.
В цялата тази бъркотия Ащън успя да нанесе един много силен удар в корема на Лий горе, вдясно, който щеше да го накара да се привие на две и да се признае за победен, ако го бе уцелил малко по към средата.
Лий отстъпи назад, като все още се правеше на слаб и нестабилен.
Англичанинът изглеждаше доволен. Той се усмихва на себе си и тръгна към Лий, масивен като скала. Лий продължи да отстъпва назад, оставяйки мьжът с червената брада да го следва.
Англичанинът се движеше много леко, но най-голямото му предимство бе бързината на нападението. Лий се правеше на смутен и отстъпваше ли отстъпваше. През цялото време внимателно бе наблюдавал стила на едрия мъж. Без съмнение Ащън бе тренирал с професионалист. Това си личеше не по силата на удара му — много хора, които никога не бяха учили как да се боксират, можеха да удрят силно като конски ритник, — а по начина, по който се прикриваше и движеше наоколо: с брадичка, притисната към рамото, и вдигната лява ръка.
Каубоите крещяха на Лий да се стегне и покаже малко повече нападателност — явно бяха решили, че се е уплашил при последния нокдаун. Лий се надяваше, че и Ащън мисли така.
Направи още една крачка назад, без да сменя уплашеното си изражение. С ъгълчето на окото си мерна Тод Фипс, който изглеждаше доволен от развоя на битката.
В момента, в който Лий доближи наредените в кръг каубои, Ащън се изстъпи към Лий, като с все сила замахна да го удари с дясната си ръка. Бе достатъчно близо до главата на Лий, за да може той да чуе свистенето на въздуха покрай ушите си — все едно че към него летеше стрела.
Лий бързо се наведе, за да избегне удара, изви тялото си така, сякаш хвърляше бейзболна топка и цапардоса Ащън с левия си юмрук право в носа.
Този път го заболя.
Главата на великана отхвърча назад; малките му сини очи се разшириха от болка. Каубоите нададоха изненадан вик. Но който и да е учителят на Ащън, явно си знаеше работата. Беше го научил какво да прави, когато го ударят с такава сила.
Ащън не отстъпи назад. Не бързаше. Просто стоеше на мястото си и събираше сили. След това отново атакува Лий, като този път серията от два удара включваше аперкут, последван веднага от дълбоко врязване право в ребрата.
Лий се измъкна настрани, леко се дръпна назад, за да възвърне равновесието си, и цапардоса Ащън два пъти право в лявото око. За момент се изкуши да използва палеца си, за да му бръкне в окото, но се възпря навреме — трябваше да играе чисто.
Колебанието му го забави за секунда и Ащън се възползува, за да го удари в слепоочието с един бърз въртелив удар, който накара ушите му да запищят.
Лий отново се дръпна. Още един такъв удар можеше да сложи край на борбата.
Той пак започна да обикаля в кръга, като с всички сили мислеше как да неутрализира Ащън. Едрият англичанин бе успял да го изненада и нарани, но не бе успял да го повали на земята.
Ащън отново вървеше след него. От носа му течеше кръв, но очите му гледаха настървено; левият му клепач бе вече доста подут.
Той се опита да удари Лий отдалече. Този път не беше толкова бърз. Юмрукът му се стовари върху рамото на Лий; заболя го така, сякаш някой го удари с тежък прът. Лий отвърна с десния юмрук. Ръката му потъна в стомаха на Ащън, като в чувал със сено. Англичанинът само изсумтя и продължи да настъпва.
В този момент Тод Фипс обяви края на рунда.
Един от каубоите, младо момче на не повече от шестнадесет години, подложи коляно, за да може Лий да седне да си почине.
— Господине — каза хлапакът, — справяте се-много добре, щом сте още жив.
Лий беше съгласен с него. Седеше приведен напред и дишаше възможно най-дълбоко. Забеляза, че Тод Фипс разговаря с Ащън и се смее — бе избрал победителя. Докато изтичаха последните секунди от почивката, Лий погледна нагоре към балкона, за да види дали момичетата се забавляват, и срещна погледа на Беатрис Морган. Слабичкото момиче беше облечено и гримирано като проститутка, но лицето му бе много бледо под ружа и сенките. Лий забеляза, че е много притеснена, но щом очите им се срещнаха, Беатрис се насили да се усмихне ведро и победоносно вдигна юмрук за поздрав, сякаш не англичанинът, а Лий бе излязъл победител от първата схватка.
Това накара Лий да се почувства доста странно.
Тод Фибс извика: „Начало“, с глас на особено щастлив човек.
Лий скочи от коляното на момчето, хвърли се към Ащън и го прасна право в челюстта. В отговор англичанинът го удари с все сила, хвана го за врата и го повлече към наредените в кръг викащи мъже. Вдигна го във въздуха и заби мощния си юмрук в тялото му.
Лий едва устоя на желанието да забие коляното си между краката на великана, след което да се измъкне от лапите му и да пробие кръга от хора. Но нямаше сили да направи това: страхотният удар на Ащън го бе уцелил право в ребрата. Чувстваше се така, сякаш бе прерязан на две — толкова силна бе болката му, когато успя да си поеме въздух.
А и англичанинът още не бе приключил.
Лий го пресрещна с един бърз удар в лицето, последван от друг в слепоочието.
Нещата стояха така: Лий още не бе успял да намери начин да нарани Ащън, докато англичанинът се справяше с тези задачи отлично. Още съвсем малко подобна обработка и Лий щеше да бъде повален. Веднъж паднал, бе въпрос на издръжливост, докога ще може да остане в съзнание под ударите на
