дясната му ръка, това щеше да е много неприятно. Лий се справяше съвсем добре, когато трябваше да стреля с лявата ръка, но не можеше да удря хубаво с нея. А това можеше да се окаже голям проблем.
Тод Фипс застана в центъра на кръга. Изглеждаше дяволски чист и спретнат в този вълнен жакет. Беше накарал някого да му донесе една бира отвътре и сега отпи от халбата и извика:
— Начало!
Лий скочи и отиде да пресрещне Ащън. Англичанинът го удари в лицето. Остра болка преряза главата му.
Лявото око на великана приличаше на разрязана слива, от която бликаше кръв и се стичаше по бузите му. Със сигурност не виждаше нищо от тази страна.
Лий се изтегли вляво от едрия си противник и, възползвайки се от това, че не можеше да бъде видян от тази страна, му нанесе мощен удар право в ухото. Ащън се заклати и се опита да се обърне към Лий, но той се завъртя заедно с него, без да влиза в обсега му на зрение. Англичанинът получи още два удара в слепоочието.
Ащън отново загуби равновесие, после се съвзе, извърна се бързо и здраво цапардоса Лий.
Докато се извърташе, Лий се опита да го уцели в дясното око, но първия път не успя, затова опита пак и сега вече попадна право в целта. Англичанинът из-сумтя от болка, пристъпи напред, заби юмруци в тялото на противника си и замахна към лицето му, но не можа да го удари. Сега вече и двамата пропускаха удари и Лий се чудеше дали ще му се удаде да цапардоса Ащън толкова силно, че да го извади от играта.
Той се престори, че смята да удари вляво, откъм сляпата страна на англичанина. Когато Ащън се извърна, за да се защити, Лий замахна с все сила към лицето му и го фрасна в окото.
— По дяволите… по дяволите! — каза един от каубоите. Останалите не промълвиха нито дума. Горе на балкона жените също мълчаха. Лий видя, че Ащън с мъка си поема дъх. Червената му брада бе просмукана с кръв. Сега вече и дясното му око бе почти напълно затворено.
„Ако успея да изкарам и това око извън строя, ще съм спечелил битката“, помисли си Лий. Вече дори не знаеше за каква битка мисли — толкова беше уморен.
Но все още се чувстваше добре.
Ащън плю, стисна зъби и удари Лий два пъти. Единият удар попадна в тялото му отстрани, другият, който по-скоро приличаше на побутване, го уцели в устата. Един от зъбите му се заби в устната.
„Време е вече да приключвам с всичко това, помисли си Лий, ако въобще мога.“
Той отстъпи назад и измери с поглед едрия фермер.
Ащън изръмжа и тръгна към него, размахвайки юмруци. Лий отново направи крачка назад. Англичанинът явно имаше повече сили от него да продължи битката.
Лий пое дълбоко въздух, пристъпи напред, изби нагоре ръката на противника си и го удари два пъти в дясното око.
Ащън направи две огромни крачки назад. Лий не го изпускаше. Вървеше след него. Когато великанът се опита да си възвърне равновесието, Лий го фрасна в лицето отново. Англичанинът се спъна и падна на едно коляно.
Лий го изчака да се изправи. Очите на едрия мъж бяха подути и тъмно сини; лицето му бе на петна от кръвта.
Никой от зрителите не издаваше звук.
Чуваше се единствено тежкото дишане на двамата противници.
Лий се чувстваше замаян, сякаш всеки момент щеше да се издигне над земята.
Той изтегли юмрука си толкова назад, колкото му бе възможно, и се засили. Изпъшка силно и заби ръката си в лицето на Ащън с цялата мощ и бързина, която му беше останала.
Ударът бе придружен от звук, който напомняше изпуснат чувал с жито. От лицето на англичанина бликна кръв. Той залитна към Лий. Опита се да сграбчи дрехите му, да се задържи, но не успя и се просна в прахта в цял ръст.
— Не ставайте — го посъветва Лий. — Не ставайте.
Не че му беше ясно какво щеше да прави, ако мъжът наистина се изправеше. Удоволствието от боя си бе отишло. Чувстваше се изцеден и уморен до смърт.
Найджъл Ащън за момент остана да лежи без да мърда, после сви крака и зарови ръце в прахта. Широкият му гръб се изви на дъга; целият трепереше, когато се напрегна, за да се опита да седне.
— Мили боже! — възкликна една от жените на балкона.
— Мама му стара! — изруга един от каубоите.
Грамадният англичанин силно изстена. Напрегна се и изтегли тялото си нагоре до седящо положение. Седеше и се взираше около себе си, търсеше Лий. Посегна да изтрие с ръце кръвта от очите си, за да може да вижда.
Преди да си даде сметка какво прави, Лий се наведе и сложи длан на рамото на мъжа.
— Боят приключи, Ащън, — каза той. Собственият му глас му звучеше странно. — Това беше една много хубава битка.
Англичанинът протегна треперещата си ръка, напипа китката на Лий и я хвана. Лий реши, че човекът се опитва да се изтегли нагоре, а не може. За момент мъжът задържа ръката му и я пусна.
— Боже милостиви! — каза един от каубоите.
Лий се обърна, мина през тълпата и влезе в „Аркадия“ през задния вход. Вътре бе хладно. Хладно и тъмно. За част от секундата Лий почувства, че му се гади.
Първото, което усети, когато се събуди, бе нещо хладно да докосва ръката му. След това започна да му пари.
Един груб глас каза:
— Хубаво го намажете навсякъде.
Лий отвори очи и разбра, че се намира в една тиха, хладна, тъмна стая. Над него се беше надвесил някакъв грозен, приличащ на жаба, дребосък. Изглеждаше му познат.
Беатрис Морган държеше дясната му ръка и я мажеше с парцал, напоен с нещо, което миришеше на конски цяр.
— Точно така — каза дребният мъж. — Няма полза от него, Беатрис, докато не попие хубаво — той погледна Лий. — Така, така, значи нашето палаво момче най-после се събуди? — мъжът поклати заканително пръст към него. — Много непослушно момче.
— Кой, по дяволите, сте вие? — успя някак си да изграчи Лий.
— Боже, звучите така, както изглеждам аз. Казвам се Бъд Мартин, собственик на дрогерия и магазин за шапки, смъртен враг на Грийди Кимбъл, Краля на търговците, и за ваш късмет — студент втора година в Тюлей Колидж, който по случайност е най-добрйят колеж по медицина в целия Юг.
Той се задъха и изпъчи горделиво.
— Наложи се да напусна колежа поради моите разбирания за тоталната любов.
— Припаднахте долу на стълбите — каза Беатрис на Лий и продължи да маже ръката му с разтвора. Китката му беше подута и яркочервена.
— Колко дълго…
— О, я се напънете да не бъдете толкова тривиален — каза дребосъкът. Лежите в хубавото легълце на тази кукличка от около три-четири часа. Мъжът потупа Лий по рамото. — Хубав е този, който върши хубави дела — и той се вторачи разсеяно в очите на ранения.
— Не се притеснявайте — каза дребосъкът. — Не съм някой сантиментален глупак. Просто проверявам доколко зле сте пострадали… Беатрис, запали тази лампа и я донеси тук!
Когато момичето изпълни нареждането му, той насочи светлината в лицето на Лий и започна да я движи насам-натам.
— Колко лампи виждате, калпазанино?
— Една — отговори Лий.
— Хм… — дребният мъж се извърна и подаде лампата на момичето. — Мисля, че ще се оправите, нищо че в момента не изглеждате много красив.
— Как е… — за секунда Лий не можа да се сети името на англичанина.
— Кой? — Мистър Мартин изглеждаше заинтригуван.
— Ащън.
