полетът, тъй като ако разстоянието е голямо, ще трябва да помислим за допълнителни резервоари за гориво. Повярвайте — интересуват ме само техническите подробности. Останалото не е моя работа. Когато сте готови, трябва само да ми съобщите колко мили трябва да прелетим, а другото оставете на мен.
14
Знаейки, че Марк е намерил необходимите хора, през следващите шест месеца Брадли не губеше напразно времето си. Второто пътуване из Тексас за набиране на средства даде по-добри резултати от първото. Той се обърна за помощ към такива хора, чиято дискретност съперничеше на богатството им, и успя да прехвърли четвърт милион долара в една банка в Трухильо Сити, откъдето Марк бе упълномощен да тегли. „Нужен ни е самолет с далечина на полета до хиляда и петстотин мили — писа той на Марк. — И то такъв, в който да могат да се поставят допълнителни резервоари за гориво.“ Марк уреди покупката на двумоторен „Бийчкрофт“ и Морган, извън себе си от радост, че отново е на щурвала, скоро започна да удивява жителите на Доминиканската република със смелите си акробатически номера в небето.
Марк се завърна в Солсбъри, обяви за продан къщата си на „Шамплейн“ авеню и се настани в един хотел в центъра на града. За бъдещето хранеше предпазливи надежди. Сдържано вежливите писъмца, с които Тереза отначало му съобщаваше, че е получила парите за издръжката на децата, бяха последвани от писма, в които имаше поне някакви вести, както и грижливо прибавени послеписи от Мартин и Луси. Марк се опитваше да сложи ред в работите си в Солсбъри, тъй като възнамеряваше, щом изчезне опасността, да го депортират, да замине — вероятно за Калифорния, където имаше връзки с италианците, производители на вино. Надяваше се, че накрая упорството на Тереза ще бъде сломено и тя ще се върне при него и ще заживеят в нова среда, където никой няма да ги познава.
Очаквайки делото си в затвора на Луисбърг, известен като „пандиз за мафиоти“, Виктор трупаше килограми от първокачествени бифтеци. Тъй като стана ясно, че има влиятелни познати, към него се отнасяха със страхопочитание както затворниците, така и пазачите, а оправдаването му, ако изобщо се стигнеше до съд, се смяташе за несъмнено. Той бе наследил семейната мания по домашни животни и държеше в килията си една клетка с бели плъхове и една мина, която говореше със силен бруклински акцент. Понеже разполагаше със свободно време, пишеше на Марк и Спина почтителни многословни писма, изпълнени с подробности за затворническия живот.
Спина, който чакаше в Антигуа — с все по-слаба надежда — да си възвърне влиянието в Куба, неочаквано бе посетен от Брадли. Двамата се отправиха към брега, където нямаше жива душа.
— Ти си човек на действието — каза Брадли. — Как понасяш такъв живот?
— Нямам друг избор — отвърна Спина. — Късметът ми ме изостави.
— Все още ли мислиш, че някой ден ще се върнеш?
— Не — докато онзи, който се намърда на топлото местенце, стои в Белия дом.
— Точно затова дойдох да си поговорим — каза Брадли. — Сега се подготвя една операция. Можеш да се измъкнеш от всичко това и отново да заживееш истински живот.
— Я да чуем?
Брадли изясни плана, който щеше да промени съдбините на Америка и да открие пътя за златния век на справедливостта и просвещението.
— И какво накара Ричардс да се включи в играта? — попита Спина.
— Аз му помогнах в аферата с Коболд, пък и успях да направя нещичко за Виктор ди Стефано. Той много обича това момче. Може би по този начин иска да изрази благодарността си.
Устните на Спина се разтеглиха в усмивка, която разкри порцелановата белота на зъбите му.
— Знаеш ли какво ще ти кажа, Брадли? Харесваш ми — винаги си ми харесвал. Де аз да можех да уреждам нещата като теб. А с какво ще ми се отплатиш?
— Като начало ще отменя заповедта за депортирането ти.
— Кажи ми аз какво трябва да направя за теб.
— Да се заемеш с
— С какво? Господи, нима все още се говори за
— Исках да кажа с прочистването, което ще последва. Винаги съм смятал, че в това ти си истински специалист, особено откакто мистър Масерия се прости с белия свят.
— Но какво мога да направя аз, след като съм забутан в тази дупка?
Брадли се спря изведнъж и двамата застанаха един срещу друг — Спина, усмихнато, издокарано джудже със сбръчкана загоряла кожа, които хармонираше с плавеите, изхвърлени от водата на брега; Брадли, тръпнещ от възбуда, сякаш по тялото му течеше електрически ток.
— Посветих няколко години на изучаването на твоята житейска история — каза Брадли. — Вероятно съм открил само върха на айсберга и все пак, струва ми се, научих достатъчно.
— Продължавай — отвърна Спина. — Какво научи?
— Научих как се манипулира с хора — каза Брадли. — Ти беше цар в това отношение. По власт ти съперничеше на президента на Съединените щати.
Споменът за миналото засенчи ироничната усмивка на Спина.
— Да, май наистина имах доста приятели — отвърна той.
— Какво значи „имах“? Ти все още имаш. Във всеки град на Щатите, и сам го знаеш. Хиляди членове на твоята прословута организация ще бъдат много доволни ако могат да ти услужат. И това знаеш, нали? Само пръста си да помръднеш, и те ще дотичат. Каквото и разчистване да е необходимо, те с радост ще го направят за теб.
— Може би, може би. На времето помогнах на някои и сега все ще се намерят двама-трима, които биха ми направили услуга.
Брадли усети, че е на прага на успеха.
— Не мисля, че държиш да живееш в Щатите — каза той, — и все пак не би било зле да знаеш, че стига да поискаш, можеш да се върнеш.
— Наистина ще ми е приятно да се видя отново с някои от момчетата — каза Спина. — Да си призная, старите приятели ми липсват.
В едно приятно есенно утро в Сицилия, на път за дом за безпризорни деца в Палермо, натоварен със сладкиши и играчки, дон К. усети остра болка в гърдите, последвана от силен световъртеж. Спря колата, покатери се на ниския крайпътен насип и приседна там; на фона на притъмнялото небе пред погледа му се поклащаха червените гроздове. Когато шофьорът му се наведе над него и долепи ухо до устните му, Дон К. успя да промълви: „Колко прекрасен е животът!“. Това бяха последните думи на този възрастен човек, който цяло десетилетие бе тайният управник на Сицилия. Погребението му бе най-внушителното след погребението на Гарибалди, а за да се поддържа редът на движението, от Палермо трябваше да бъде извикана моторизирана полиция.
Новината за смъртта на дон К. бе съобщена на Марк от дон Винченте.
— Това променя всичко. Ето защо те повиках. На погребението пискюла е поел дон Джузепе.
— Извинете, Дон Винченте, но какво значение има това?
— Огромно значение: всички мислеха, че ще бъде избран Роко Джентиле, но не стана така. Джентиле би те пречукал само носа си да покажеш, но Джузепе е мой стар приятел. Като деца играехме заедно. Ако все още искаш да се върнеш, мога да го уредя. Трябва да разбереш, Марко, че тук никога няма да бъдеш щастлив, а за Куба вече и дума не може да става. Не е ли по-добре да се върнеш с Тереза и децата и да се заловиш, да речем, със свиневъдство?
— Мислите ли, че тя ще се съгласи?
— Разбира се, че ще се съгласи: вече говорих с нея. Бостън като че ли не й харесва толкова, колкото очакваше, пък и кръвта вода не става. Ако искаш, ще поговоря с Джузепе, а той може да се срещне с хората на Джентиле и да оправи работата. Е, сигурно ще трябва да се поохарчиш за danaro di sangue29. Родът на Джентиле има внуци. Джузепе може да сватоса Амадео или Лучия за някой от тях.
— Моите съселяни се отвърнаха от мен, защото не поех пискюла, когато Паоло бе убит.
— Раздай им befana30 за децата. Купи на всички момичета
