Мина един час, донесоха им напитки, а после и вечеря, подгрята на микровълнова печка. Разузнавачката от Кайро я изяде с апетит, но конгресменът почти не я докосна.
— Трябва да хапнеш нещо, приятелю — каза Калейла. — Храната тук е къде-къде по-добра, отколкото в гражданската авиация.
— Да ти е сладко.
— А ти? Само я разрови и залък не хапна.
— Ще пийна още нещо.
Отекна пронизителен звън, надвил рева на двигателите, и те се извърнаха. Евън вече го бе изживял — преди година след подобен звън го бяха повикали в кабината. Сега обаче ефрейторът, който вдигна слушалката на стената, се върна и се обърна към Калейла:
— Търсят ви по радиовръзката.
— Благодаря — рече тя, после се извърна към Кендрик и съгледа тревогата, изписана на лицето му. — Ако беше нещо важно, щяха да повикат теб. По-спокойно! — Калейла тръгна по пътеката, като се държеше за доста раздалечените седалки, и седна пред радиостанцията. — Тук е Молив две, Бахамските острови. Кой се обажда?
— Тия дни трябва да се откажем от подобни глупости — рече Мичъл Пейтън.
— Но вършат работа. Ако бях казала Банан две, какво щеше да отговориш?
— Щях да се обадя на баща ти и да му кажа, че си едно непослушно момиче.
— Ние не се броим. Познаваме се… Какво има?
— Не искам да говоря с Евън, много е разстроен и не мисли трезво. Но на теб ще ти се наложи да си поблъскаш главата.
— Ще опитам. Какво става?
— Искам да чуя мнението ти. Информацията, която получихте от онзи от „Оф Шор Инвестмънтс“ — нали заради него ходихте и Насау. Сигурна ли си, че може да се разчита на него?
— На информацията му — да, но не и на него, ако обаче е излъгал заради парите, няма как да се скрие. Съвсем се е пропил, но навремето умът му сто на сто е бил по-пъргав. Евън му показа две хиляди долара и брой и ако щеш вярвай, оня беше готов да изпее и майчиното си мляко.
— Помниш ли какво точно ви каза за тази Ардис Монтро?
— Разбира се. Каза, че не изпускал от очи тази богата пачавра, както я нарече, защото му била длъжница и някой ден щял да си прибере дълговете.
— Имах предвид брака й.
— Естествено, че помня, но нали Евън ти каза по телефона, чух го.
— Кажи ми и ти. Не бива да допускаме грешка.
— Добре. Развела се е с банкера Фрейзиър-Пайк и се е омъжила за богат калифорниец от Сан Франциско, казва се фон Линдъман.
— Категоричен ли беше за Сан Франциско?
— Не съвсем. Май каза „Сан Франциско или Лос Анджелис“. Но беше сигурен за Калифорния. Новият й съпруг е калифорниец и не си знае парите.
— А името — опитай се да си спомниш. Сигурна ли си, че е фон Линдъман?
— Ами… да. Срещата ни беше в едно сепаре и „Джънкану“, музиката беше оглушителна, но съм сигурна, че каза това име. Или нещо съвсем близко до него.
— Точно така! — извика Пейтън. — Съвсем близко, скъпа. Омъжила се е за някой си Ванвландерън. Андрю Ванвландерън от Палм Спрингс.
— Не съм виновна аз, а онзи пияница.
— Остави го пияницата, оперативна агентка Рашад. Андрю Ванвландерън е сред най-известните личности, финансирали предизборната кампания на Лангфорд Дженингс — нещо като златна мина за щаба на президента.
— Интересно.
— Повече от интересно. Ардисолда Вояк Монтро Фрейзиър-Пайк Ванвландерън, която според всички е надарена, талантлива ръководителка, сега е началничка на канцеларията на вицепрезидента Орсън Болинджър.
— Виж ти!
— Мисля, че положението налага неформално и въпреки това съвсем официално посещение на някой от близкоизточните ни специалисти — ти ще бъдеш в северозападните райони на щата Колорадо, само на час път. Изпращам теб.
— За Бога, Ем Джей, на какво основание?
— Срещу Болинджър били отправени заплахи и към него била прикрепена част на ФБР. Държаха всичко в тайна — никой не знаеше нищо, — а сега частта най-неочаквано е била отзована и извънредното положение — отменено.
— И всичко това съвпада по време с нападението срещу Феърфакс и Меса Верде? — рязко го прекъсна Калейла.
— Знам, звучи налудничаво, но е така. С нюха си на стар професионалист надушвам, че някакви аматьори се опитват да дърпат конците от Сан Диего.
— ФБР е замесено!
— Не… само са го използвали. Опитвам да се свържа с Бюрото. Ще разпитам всички от частта.
— Отговори ми! Защо точно аз ще ходя в Сан Диего? Това не е нашият район.
— По същата причина, заради която аз ще разпитвам агентите от ФБР. Разследваме възможността в заплахите срещу Болинджър да имат пръст терористите. Бог ни е свидетел, че ако се наложи да разкрием какво точно се е случило снощи, имаме пълно основание… Не знам как точно, скъпа, но в тази бъркотия е замесен и един рус мъж с европейски акцент.
Както държеше слушалката, Калейла огледа салона. Двамата стюарди бяха седнали и си говореха тихо, а Евън гледаше втренчено през прозореца.
— Ще го направя, разбира се, но няма да бъде лесно. По всичко личи, че моят човек е въртял любов с тази Ванвландерън — на мен ми е все тая, но не и на него.
— Защо? Странно разбиране за морал. Било е отдавна.
— Ти не си наясно, Ем Джей. Сексът няма нищо общо с морала. Бил е изигран, изнуден, насмалко да стане мошеник от международна класа и не може да го забрави, нито пък да си прости може би.
— Не бери грижа. При това положение не му казвай нищо за Сан Диего. Както се е вкиснал, не се знае какво ще направи, ако и за миг се досети, че съществува такава връзка. Защо да си хабим патроните! Излъжи го, че се налага веднага да заминеш в командировка и се постарай да бъдеш убедителна. Трябва да разпиташ тази странна дама. До сутринта ще съм готов с плана.
— Ще се справя.
— Рискуваме много. Добре, че никой от нашите не те познава, пък и ти не ги знаеш. Ако открия нещо, ще ти го съобщя някак чрез Уайнграс в Колорадо. Слагаме си главата в торбата.
— Дори Евън го съзнава.
— Мога ли да попитам как вървят нещата между вас двамата? Предупреждавам те, той страшно ми харесва.
— Как да ти кажа… В хотел „Кейбъл Бийч“ наехме чудесен апартамент с две спални и снощи го чух как се разхожда в хола пред вратата ми чак до сутринта. Едва се стърпях да не изляза и да го вкарам в стаята си.
— Защо не го направи?
— Защото всичко е толкова объркано, той е направо смазан, а от снощи и ужасен. Само това оставаше да си усложняваме личните отношения.
— Слава Богу, че не могат да ни подслушват. Следвай инстинктите си, оперативна агентке Рашад. В „Специални операции“ те винаги са ни вършели чудесна работа… Ще ти се обадя сутринта да ти дам инструкции. На слука, скъпа племеннице!
Калейла пак седна при Евън с неговия неспокоен поглед.
— Съществуват и други светове, не по-малко опасни от нашия — каза тя, както закопчаваше колана. — Обади се резидентът ни в Кайро. Двама наши агенти са изчезнали в Сиди Барани — има някаква връзка с
