либийците. Казах му какво и кого да търси… Как си?
— Добре — отвърна той, вторачен в лицето й.
— Драги пътници, членове на прекрасния екипаж — раздаде се плътният глас на генерала по вътрешната уредба от кабината на пилотите. — Изглежда, ни е писано нещата при нас да се повтарят, д-р Акселрод. Помните ли онзи „Южен остров“? — После пилотът обясни, че за да се избегнат вълнението и шумотевицата, които ще предизвика кацането на военен самолет на летищата в Дуранго или Кортез, са получили инструкции да се отправят директно към Меса Верде. Пистата отговаряла на изискванията. — Но приземяването може да ни създаде главоболия, затова, щом ви дам сигнал, затегнете здраво коланите. Започваме спускането си от звездите, ще кацнем след около четирийсет и пет минути — стига да открия това проклето място… Помните ли, докторе?
Горе-долу както бе предвидил генералът, докато се приземяваше, самолетът се тресеше целият, а когато той спусна колесникът, салонът бе огласен от неравномерния тътен на двигателите. Щом кацнаха, се сбогуваха с благодарности, и бригадният генерал предаде специалните си пътници на един офицер от Централното разузнавателно управление. Калейла и Евън бързо се качиха на пристигнал за целта от Денвър брониран автомобил, ескортиран от въоръжен моторизиран патрул от щатската полиция, където никой не бе наясно защо от канцеларията на губернатора ги пращат на това затънтено „летище на милионерите“ край Националния парк „Меса Верде“.
— Нека ви докладвам, конгресмен — каза офицерът от ЦРУ, който, както и колегата му на Бахамските острови, седна на предната седалка до шофьора. — Тук съм с петима свои колеги, но двама ще се върнат във Вирджиния със задържания и трите трупа… Разяснявам ви всичко това, защото ми казаха, че мога да говоря пред дамата, която също работела за правителството.
— Благодаря за доверието — рече агентката от „Специални операции“, без да се представя.
— Мобилизирахме петима-шестима пазачи от парка „Меса Верде“ да охраняват дома и имението ви през нощта, всички са проверени, всички са офицери от запаса. Утре от ЦРУ ще пристигне част, която ще поеме от тях охраната ви.
— Ами ако се повтори историята с Феърфакс? — прошепна Евън.
Калейла го сръга с лакът и се закашля.
— Моля?
— А, нищо. Извинявайте. Продължавайте.
— Имам да ви казвам само още две-три неща. Онзи стар евреин заслужава да попадне в някой музей на славата, ако преди това други не го пратят в лудницата — но и двамата трябва да знаете фактите, както и официалната версия. Уайнграс се бе погрижил за нея още преди да се появим. Бива си го тоя старец!
— Това е ясно — каза Кендрик. — Какви са фактите?
— Медицинските сестри знаят съвсем малко, мислят, че е имало само един терорист, и то ненормален. Полицията също не е видяла трите трупа, те са били скрити в гората, после вашият приятел, мексиканецът Гонзалес, ги пренесъл в гаража, без да го видят сестрите. Те са били в другия край на къщата, на верандата с Мани. Божичко, как толкова бързо успя да ме накара да му викам „Мани“? Както и да е, Гонзалес заключил вратата на гаража и се върнал в ресторанта си. Уайнграс се обзалага, че щял да мълчи.
— Така си е — потвърди Евън.
— На нас това не ни харесва особено, но вие тримата сигурно се знаете отдавна.
— Да — каза Кендрик.
— Така че конгресменът не бива да издава колко сериозно е било нападението — прекъсна ги Калейла. — Това ли имахте предвид?
— Да. Всичко трябва да се запази в тайна, господин Кендрик, така наредиха шефовете от ЦРУ. Колкото до нас, ние сме просто държавни служители, няма ЦРУ, няма ФБР, никой не ни иска да се легитимираме, пък и не бихме го направили. Всички са си изкарали ангелите и както обикновено в такива случаи, гледат да стоят настрана. Към три часа сутринта ще пристигне самолет. Задържаният и мъртвите му съучастници ще бъдат закарани във Вирджиния. Той ще бъде разпитан, а труповете ще бъдат пратени в лабораторията по съдебна медицина. Мани, извинете, господин Уайнграс каза, че трябва да ви уведомя за всичко.
— Вече ми е ясно.
— Благодаря, сър. Ох, тоя Мани! Знаете ли, че ме сръга в корема, когато му казах, че поемам командването. Направо ми удари едно кроше!
— Съвсем в негов стил — отбеляза Кендрик и погледна през тъмното стъкло пътя.
Оставаше им да пътуват десет минути до къщата. До Мани.
Прегърнаха се на вратата, Евън стисна много по-здраво стареца, отколкото той него. После Уайнграс му подръпна ухото и му каза:
— Майка ти и баща ти не са ли те учили на обноски? Зад теб стои дама, с която много искам да се запозная.
— О, извинявай — отвърна Евън и се дръпна. — Мани, това е Калейла… Калейла Рашад.
Старият Уайнграс пристъпи напред и пое ръката на Калейла.
— Ние с вас произхождаме от една злочеста земя. Вие сте арабка, а аз евреин, но в тази къща не съществуват такива различия, нито пък предубеждения и трябва да ви кажа, че много ви обичам, задето доставяте такава радост на сина ми.
— О, Боже, вие сте страхотен.
— Да — съгласи се Мани и кимна два пъти.
— Аз също ви обичам, Евън толкова държи на вас. — Калейла прегърна архитекта и притисна лице до неговото. — Имам чувството, че съм ви познавала цял живот.
— Понякога създавам такова впечатление у хората. А понякога обратното, сякаш им почерням живота.
— Не и на мен — каза Калейла и се дръпна, но без да пуска раменете му. — Срещам се с човека-легенда и той се оказва страхотен — добави тя със сърдечна усмивка.
— Не хвърляйте прах в очите на хората, госпожице Тайна агентка. Ще ми развалите реномето… А сега да поговорим по работа, преди да ви представя на останалите. — Уайнграс се обърна в антрето и надникна зад арката. — Чудесно. Момичетата са на верандата, така че имаме на разположение няколко минути.
— Офицерът от ЦРУ вече ни каза всичко — вметна Кендрик. — Дойде да ни посрещне на летището.
— А, Джо ли?
— Джо?
— Те всичките са Джо, Джон, Джим — правило ли ви е впечатление, няма нито един Ървинг и Милтън, но както и да е… Пейтън ми каза, че знаете за семейство Хасан.
— Той знае — прекъсна го Калейла и несъзнателно се пресегна да хване ръката на Евън. Жестът не убягна на Мани и очевидно го трогна. — Какъв ужас…
— Всичко е ужасно, скъпо дете. Добичета, които се избиват помежду си! Каши и Сабри говореха с такава любов за вас, Ейдриън Калейла Рашад, и е излишно да ви казвам какво мислеха за сина ми… Ще скърбим за тях, ще си припомняме какво означаваха те за нас. Но това ще стане по-късно, не сега.
— Мани — прекъсна го Кендрик. — Трябва да уредя…
— Вече съм се погрижил. Ще има тайна мохамеданска служба и останките им ще бъдат прекарани в Дубай, за да бъдат погребани в Аш Шарига. Ковчезите, разбира се, ще бъдат запечатани.
— Господин Уайнграс…
— Не търпеше отлагане. И ако ме наричате „господин“, няма да ви обичам толкова.
— Добре… Мани. Ем Джей говореше със заобикалки. Ем Джей — това е Пейтън.
— Знам, знам — прекъсна я Уайнграс. — Казах му, че ако уреди да ни оправят телефона, ще го смятам за приятел, и той май видя сметката на някого, защото телефонът проработи. Вече сме на Еманюел и Мичъл, той непрекъснато ми се обажда. Извинявайте, искахте да ме питате нещо.
— Аз като каква съм тук? Идиотско е, но не знам. Оперативният агент в колата каза, че съм работела за правителството, но като каква? За коя ме мислят тези хора?
— Мичъл предложи да се представяте за служителка от Държавния департамент, която придружава конгресмена.
— На Държавния департамент!
— Може би иска да прехвърли вината на някого, ако ударим на камък. Доколкото разбрах, го правят —
