Планът Икар

— Разбира се, Дейвид — какво хубаво име! Реката е само на няколко километра. Ще хванем китове, обещавам ви!

— Мани, моля те — възразяваше някоя от майките, — ами домашните?

— Домашните са за у дома, както личи от думата. А китовете са в реката.

Ето кое беше постоянно за Евън Кендрик. И изведнъж всичко отиде по дяволите, превърна се в хиляди парченца натрошено огледало на слънчевата светлина, които, облени в кръв, отразяваха прекрасната действителност и големите им надежди. Всички огледала бяха потъмнели и не отразяваха нищо. Смърт.

— Не го прави — извика Еманюел Уайнграс. — И мен ме боли не по-малко от теб. Но толкова ли не разбираш, че те искат и очакват от теб точно това. Не им доставяй, не му доставяй това удоволствие! Бори се с тях! С него! Аз ще се боря заедно с теб. Стегни се, малкият!

— В името на кого, Мани? Срещу кого?

— Знаеш много добре. Ние сме първите: след нас ще има други. Други нещастни случаи, други убити хора, които сме обичали, други изоставени проекти. Нима ще го допуснеш?

— Не ме интересува!

— Значи ще го оставиш да победи?

— Кого?

— Махди.

— Стига с тия пиянски брътвежи!

— Той стои зад всичко! Той ги уби, сигурен съм!

— Нищо не ме свързва с тези места, мой човек. За какво да гоня михаля! Вече я няма насладата. Откажи се, Мани, ще те направя богат.

— Притрябвали са ми парите ти! Пъзльо такъв!

— Няма ли да ги вземеш?

— Разбира се, че ще ги взема. Само дето вече не те обичам.

И после четири години, изпълнени с тревоги, тъпчене на едно място и скука в очакване топлият вятър на любовта или студеният вятър на омразата да разпали тлеещите въглени в душата му. Многократно си беше повтарял, че ако отново нещо в него се пробуди — каквото и да е, той ще бъде готов. Сега вече наистина бе готов и никой не можеше да го спре. Омразата.

Махди.

„Ти отне живота на най-добрите ми приятели, въпреки че оная дефектна тръба не бе сложена от теб. Бях принуден да идентифицирам толкова много трупове — разкъсаните, осакатени, окървавени трупове на хора, които обичах. Тази омраза ми остана и тя е толкова дълбока и вледеняваща, че няма да се отърва от нея, докато съм жив. Длъжен съм да се върна, да събера парчетата, да стана отново същият, да довърша започнатото. Мани беше прав. Аз избягах. Простих си заради изживяната болка, забравих мечтите ни. Сега ще се върна и ще довърша нещата. Мисли му, Махди, който и да си, където и да си! И никой няма да разбере, че съм бил там.“

— Сър! Пристигнахме.

— Моля?

— У вас сме — каза шофьорът от военноморските сили. — Май бяхте задрямали, но имаме график, който трябва да спазваме.

— Не дремех, ефрейтор, но вие сте прав. — Кендрик стисна дръжката и отвори вратата. — Ще се забавя само двайсетина минути… Защо не влезете? Докато ме чакате, прислужницата ще ви даде нещо да хапнете.

— Забранено ми е да слизам от колата, сър.

— Защо?

— Работите за „Охайо“. Може да ме застрелят.

Стреснат, вече стъпил с единия крак на паважа, Евън обърна и погледна назад. До тротоара в дъното на безлюдната улица с дървета от двете страни, по която не се виждаше нито една къща, бе спряла кола. На предната седалка имаше двама души.

„През следващите дванайсет часа сте на подчинение на правителството и ще правите каквото ви наредим.“

Мъжът нахълта в голото помещение без прозорци, затвори вратата и в тъмното отиде при бюрото с малката месингова лампа. Запали я и се запъти към компютъра, който покриваше дясната стена. Седна пред него, докосна клавиатурата и написа кода върху светещия екран:

ПЪЛНА ОСИГУРЕНОСТ

ПРИХВАЩАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО

ЗАПОЧВАЙТЕ

Той продължи да пише своя дневник с пръсти, разтреперани от вълнение.

Вече всичко е задвижено. Обектът тръгна, пътуването започна. Аз, разбира се, не мога да предрека опасностите, които го дебнат, нито пък дали ще успее или ще се провали. Знам само, и то от съвременното си „оборудване“, че има квалификация, каквато не притежава никой друг. Един ден ще сме в състояние да преценяваме по-точно капацитета на хората, но този ден засега е далеч. И все пак, ако той оживее — ще се вдигне шум до небето, такива са всичките ми прогнози. Малцината посветени държавници бяха известени начаса по свръхмодерните системи за свързване. Детска игра за моя компютър.

3

Полетът от „Андрюс“ до базата на американските военновъздушни сили в Сицилия щеше да трае малко повече от седем часа. Бе предвидено да пристигнат в пет сутринта римско време, или в осем сутринта в Оман, докъдето се стигаше за четири-пет часа в зависимост от посоката на вятъра над Средиземноморието и от това кои безопасни въздушни маршрути бяха свободни. Излетяха бързо в мрака, спуснал се над Атлантическия океан, с реактивния военен самолет „Ф–106 Делта“ със салон с две седалки в задната част и масички, които служеха и за миниатюрни бюра, и за хранене. Подвижните лампи на таблото отгоре можеха да бъдат нагласяни под ъгъл, така че пътникът да насочва лъча към онова, което гледа, било то написан на ръка документ, снимки или карти. Кендрик четеше „Охайо–40“, човекът отляво му подаваше доклада страница по страница, след като конгресменът върнеше предишната. След два часа и двайсет минути Евън бе прегледал цялото досие.

Тъкмо се канеше да го прочете отново, когато мъжът отляво — красив тъмноок член на групата „Охайо–40“, който се беше представил простичко като служител в Държавния департамент, вдигна ръка.

— Няма ли да похапнем, сър? — попита той.

— А, да! — Кендрик се протегна. — Честно казано, в досието няма почти нищо, което да ми е от полза.

— Така си и знаех — каза гладко избръснатият младеж. Евън го погледна изучаващо.

— Дано не ви засегна, но знам, че операцията е свръхсекретна и ми се струвате прекалено млад за нея. Имате ли двайсет години?

— Скоро ще ги навърша — отговори сътрудникът. — Но минавам за добър специалист.

— В какво?

— Извинете, сър, но не мога да ви кажа — рече младокът. — А сега дали да не похапнем? Полетът е дълъг.

— А нещо за пиене?

— Имаме специално снабдяване за цивилните. — Младежът с тъмна коса и вежди се усмихна и махна на стюарда от военновъздушните сили, ефрейтор, седнал до телефонната връзка с гръб към пилотската кабина. Той стана и се приближи. — Чаша бяло вино и едно канадско уиски с лед, ако обичате.