там. Той проследи Холкрофт до Портсмът, а после му взе снимката.
— А, да снимката на Бомънт — каза Хелдън. — Той е от „Одесса“.
— Не, Волфсшанце — поправи я Литвак. — Sonnenkind. Един от хилядите, но и един от малцината, които са работили с Фон Тиболт.
Хелдън се надигна намръщена.
— Досието. Досието на Бомънт изглеждаше скалъпено.
Какво досие?
Тя разказа на лекаря за противоречивата и непълна информация от досието на Бомънт във флота. И за сходните с него данни за помощник-капитана му, Иън Леуелен.
Литвак си записа името му в едно тефтерче.
— Колко удобно — имали са двама от Волфсшанце в командния състав на електронен шпионски кораб. А колко са другите като тях? И на какви постове?
— Леуелен бе споменат във вестниците онзи ден. Когато Бомънт и Гретхен… — Тя не можа да довърши.
— Не мислете за това сега — каза лекарят. — Sonnenkinder имат свои собствени правила. Леуелен е един от хората, чиито имена фигурират в списъка на Женева. Герхарт е прав — първо трябва да се открие този списък. Това е толкова важно, колкото и да се спрат парите. Може би дори е много по-важно.
— Защо?
— С тези пари може да се изгради Четвъртият райх. Но хората са самият Райх, независимо от това дали парите ще бъдат разпределени помежду им или не. Трябва да разберем кои са те.
Хелдън се отпуска назад.
— Моят… Йохан фон Тиболт може да бъде убит, както и Кеслер и… ако е необходимо… дори и Ноъл. Тогава парите ще бъдат спрени. Но как можем да сме сигурни, че ще намерим списъка?
— Човекът от Хар Ша’Алав в Лондон ще измисли нещо. Той е много способен и находчив. — Литвак погледна за миг встрани. — Трябва да го знаете, защото ще се наложи да работите заедно. За него се говори, че е убиец и терорист. Макар да не е нито едното, нито другото, това е трудно да се опровергае, защото той често е нарушавал закона и е извършвал престъпления — лекарят погледна часовника си. — Девет и три е. Той живее на около един километър от „Хийтроу“. Ако успея да се свържа с него, той ще пристигне в Женева до полунощ. Знаете ли къде е отседнал Холкрофт?
— Да. В хотел „Д’Акор“. Той не знае нищо и е убеден, че това, което върши, е правилно.
— Разбирам. За съжаление заблудата може да му струва живота. Трябва незабавно да се свържем с него.
— Обещах му, че ще му се обадя тази вечер.
— Добре. Ще ви помогна да отидете до телефона. Внимавайте какво ще му кажете. Той е под наблюдение и разговорите му се подслушват. — Като се държеше за Литвак, тя стигна до масичката с телефона.
— Хотел „Д’Акор“. Bon soir74 — каза телефонистката.
— Добър вечер. Господин Ноъл Холкрофт, моля?
— Мосьо Холкрофт?… — явно се колебаеше. — Момент, мадам.
Последва пауза, после се чу прищракване и някакъв мъжки глас се обади:
— Госпожа Холкрофт?
— Моля?
— Вие сте госпожа Холкрофт, нали?
Хелдън бе изненадана. Имаше нещо нередно тук — от централата дори не се опитаха да се свържат със стаята на Ноъл.
— Значи ме очаквахте, така ли? — попита тя.
— Разбира се, мадам — отговори служителят на рецепцията с тона на човек, съобщаващ поверителна информация. — Синът ви бе много щедър и ми каза да ви предам в никакъв случай да не се появявате тук, а да оставите телефонен номер, на който той ще ви се обади.
— Разбирам. Момент, моля — Хелдън закри слушалката с ръце и се обърна към Литвак. — Взеха ме за госпожа Холкрофт. Той им е платил, за да му предадат номера, който тя може да му остави, за да се свържат.
Лекарят кимна и бързо отиде до бюрото си.
— Продължавайте да говорите. Кажете, че искате да сте сигурна, че друг няма да научи номера. Предложете пари, въобще баламосвайте ги — Литвак извади един измачкан тефтер с адреси.
— Преди да ви съобщя номера, бих искала да се уверя, че… — Хелдън направи пауза и служителят веднага започна да се кълне в гроба на майка си, че само Холкрофт и никой друг ще получи този телефонен номер. Лекарят пъхна в ръката й листче с цифри. Хелдън го продиктува на служителя и затвори. — Къде се намира адресът? — попита тя.
— Това е един празен апартамент на Рю де ла Пе, но адресът в телефонния указател е друг. Ето истинския — Литвак го записа под номера на телефона. — Запомнете го.
— Добре, ще го запомня.
— Сега ще опитам да се свържа с нашия човек в Лондон — каза лекарят и се запъти към стълбите. — Тук имам предавател, чрез който се свързвам с подвижна телефонна централа. — Той спря на първото стъпало. — Ще ви помогна да стигнете до Женева. Сега ви е трудно да се движите, но раната не е дълбока. От стегнатия бинт по-малко ще усещате болката и ще можете да се срещнете с Холкрофт. Дано успеете да го откриете и да му обясните. Ноъл Холкрофт трябва да стои настрана от Фон Тиболт и Кеслер. Ако той ви се противопостави или даже ако само доловите, че се колебае, ще трябва да го убием.
— Да, зная.
— Не е достатъчно само да го знаете. Страхувам се, че някой друг ще вземе решение за това.
— Кой? Вие ли?
— Аз не мога да напусна Нюшател. Всичко ще зависи от човека в Лондон.
— От онзи терорист? От убиеца, който натиска спусъка веднага щом чуе думата нацист?
— Решението му ще бъде обективно — увери я Литвак и продължи да се качва. — Никой няма да му повлияе. Ще се срещнете в онзи апартамент.
— Как ще стигна до Женева. Аз… — Хелдън замълча.
— Моля?
— Попитах ви как ще стигна до Женева. С влак ли?
— Нямате време да пътувате с влак. Ще се качите на самолет.
— Добре. — Мина й през ума, че така ще е и по-сигурно. Единственото нещо, което не бе казала на лекаря, бе последното предупреждение на Вернер Герхарт. Към нея.
Дете мое. Стой настрана от Женева… Волфсшанце са те видели.
— Кой ще ме закара?
— Има пилоти, които преминават нощем над езерата — отговори Литвак.
Алтийн се бе подразнила от условието, но се съгласи да го изпълни. Пилотът й бе задал само един въпрос.
— Знаете ли как изглеждат хората, които ви търсят?
Тя отговори отрицателно.
— Тази нощ може и да научите.
Ето защо сега тя стоеше до едно дърво в тъмната гора над пътя, откъдето можеше да вижда колата. Боровата гора бе израсла върху възвишение, покрай което минаваше магистралата и продължаваше към езерото. Пилотът нарочно бе избрал това удобно за наблюдение място.
— Ако синът ви е там, ще го изпратя при вас — каза той.
— Разбира се, че ще бъде там. Как иначе?
— Ще видим.
Съмненията му я разтревожиха.
— А ако не е, тогава какво?
— Тогава ще знаете кой ви преследва. — Той се обърна и тръгна към пътя.
