— Какво има? — Алтийн грабна ключовете и бързо отиде при Хелдън.
— Вижте тук! Лъжа е!
На пода бе надраскано набързо с едри букви:
Хелдън коленичи и започна трескаво да трие надписа. По страните й се стичаха сълзи.
— Лъжа! Лъжа! Те бяха велики мъже!
Алтийн докосна рамото на изпадналата в истерия жена, после я хвана за ръката и я вдигна от пода.
— Нямаме време за това! Нали сама каза, че трябва да се махнем оттук!
Внимателно, но твърдо старицата поведе Хелдън навън. Една лампа светеше на вратата и разпръскваше донякъде мрака. Отпред бяха паркирани две коли — тази, с която Алтийн бе дошла и сив автомобил с привързан към бронята номер. Тя поведе Хелдън към нея.
Изведнъж замръзна на място. Хладнокръвието, което до този момент си бе налагала, се сломи.
Върху чакъла беше проснато тялото на червенокосия пилот. Ръцете му бяха вързани на гърба. Цялото му лице бе покрито с рани от нож. Беше мъртъв. Бяха го измъчвали и после го бяха разстреляли.
Пътуваха мълчаливо, отдадени на мъчителните си мисли.
— Отиваме в един апартамент — каза накрая Хелдън. — Такива инструкции получих. Там ще сме в безопасност. От Лондон със самолет е пристигнал човек, който ще ни помогне, той трябва да е вече в него.
— Кой е той?
— Евреин от кибуца Хар Ша’Алав.
Алтийн се вгледа в лицето й, по което препускаха сенки.
— При мен също дойде евреин от Хар Ша’Алав. И затова съм тук.
— Зная.
Вратата им отвори мургав черноок мъж. Не бе нито нисък, нито висок, но беше строен и излъчваше физическа сила. Това впечатление се създаваше от широките му рамене, подчертани от опънатата по тялото разкопчана бяла риза и мускулестите ръце с навити ръкави. Черната му коса бе късо подстригана, лицето му бе с остри черти и впечатляваше със строгостта, която излъчваше.
Той погледна двете жени, после кимна и им направи знак да влязат. Забеляза, че Хелдън накуцва и че дрехите им са подгизнали, но не направи никакъв коментар.
— Казвам се Яков Бен-Гадиз — каза той. — За да се разбираме, трябва да сте наясно, че тук решенията взимам аз.
— На какво основание? — попита Алтийн.
— Вие ли сте майката?
— Да.
— Не ви очаквах.
— И аз не съм очаквала, че ще се озова тук. Ако не беше това момиче, сега щях да съм мъртва.
— Значи сте й задължена.
— Попитах ви нещо. С какво право ще взимате решения вместо мен? На никого не предоставям тази възможност.
— Обадиха ми се от Нюшател. Тази вечер трябва да изпълним една задача.
— Аз имам една-единствена задача. Да намеря сина си.
— По-късно — каза Яков Бен-Гадиз. — Сега другото е по-важно. Трябва да се намери един списък. Предполагаме, че е в хотел „Д’Акор“.
— Изключително важно е — намеси се Хелдън и хвана ръката на Алтийн.
— Така, както е за вас да намерите сина си — продължи Яков, впил поглед в майката на Холкрофт. — Трябва ми примамка за капана, който ще заложа.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
В едната си ръка Фон Тиболт държеше слушалката, а в другата — бележката, оставена за Кеслер. Човекът, с когото разговаряше, бе първият заместник-управител на кантон Женева.
— Казвам ви, че адресът е друг. Този е на стара необитаема къща и в нея няма телефонни кабели и жици. Бих казал, че Нахрихтендинст доста успешно са се вмъкнали в държавната ви телефонна служба. Искам да ми намерите истинския адрес!
Русият млъкна в очакване на отговор, но само след секунди избухна:
— Идиот! Аз не мога да позвъня на този номер! Служителят се е заклел, че няма да го дава на никой друг, освен на Холкрофт. Какъвто и претекст да измисля, ще я изплаша. Затова ти ще ми намериш адреса! Не ме интересува дали ще трябва да събудиш председателя на Федералния съвет, за да го намерим. До един час очаквам да ми се обадиш. — Той трясна слушалката и отново погледна към бележката на Кеслер.
Ерих бе излязъл да се срещне с Холкрофт. Те сигурно вече бяха отишли в „Екселсиор“ и американецът се бе регистрирал под името Фреска. Реши да не се обажда, за да провери — това можеше да създаде усложнения. Американецът сигурно вече бе на границата на лудостта. Приятелят му от Лондон бе убит зверски, майка му не се появяваше; възможно бе да е научил и за смъртта на Хелдън в Нюшател. Всеки момент щеше да рухне и може би щеше да поиска да се срещнат.
Йохан още не бе готов да се срещне с него. Минаваше три часът сутринта, а майка му не бе открита. Той трябваше да я намери и да я убие. До срещата в банката оставаха шест часа. Тя можеше всеки миг да се появи в тълпата, на стълбите, иззад някой ъгъл или да слезе от такси на улицата и да извика на сина си: Измяна! Спри! Откажи се от Женева!
Това не биваше да се допуска! Трябваше да запушат устата й, за да може синът й да изпълни докрай отредената му роля. Тя трябваше да умре още тази нощ, за да се избегне всякакъв риск. Скоро след нея, внезапно и тихо щеше да настъпи още една смърт. Синът на Хайнрих Клаузен нямаше да им е нужен вече.
Но първо майката. Още преди да се съмне. Вбесяваше го фактът, че тя седи на другия край на телефонната линия, чийто точен адрес е забутан из папките на някой бюрократ.
Русият мъж седна и извади дълга кама от пришита в хастара на палтото си ножница. Трябваше да я измие от кръвта на рижия пилот.
Ноъл отвори куфара си на поставката за багаж и погледна набутаните в него дрехи, после огледа белите релефни тапети по стените, френските врати и малкия натруфен полилей на тавана. Всички хотелски стаи бяха започнали да си приличат и той с умиление си спомни за мизерната стая в Берлин. При тези обстоятелства споменът го изненада. Той бе заживял в този маниакален нов свят, а психиката му се бе съхранила невредима. Не знаеше дали това бе хубаво или лошо, а само че е така.
Ерих се опитваше да се обади на фон Тиболт в „Д’Акор“. Къде по дяволите бе отишъл Йохан? Беше 3.30 сутринта. Кеслер затвори телефона и се обърна към Ноъл.
— Оставил е съобщение да не се безпокоим за него. Той е при първия заместник-управител. Правят всичко възможно да открият майка ти.
— Значи тя не се е обаждала?
— Не.
— Не може да бъде. Служителят още ли е на рецепцията?
— Да. Ти си му платил колкото получава за две седмици. Най-малкото, което може да направи, е да остане там цялата нощ — Кеслер се замисли. — Може просто да се е забавила някъде, нали знаеш, на човек му се случва да изпусне самолета или да има проблеми с паспортните служби. Може да не са спазили разписанието заради мъгла.
