— Така е, но не и в нейния случай. Винаги би ме предупредила.
— Може да са я задържали.
— Помислих си го. Това като че ли е най-добрият вариант. Тя пътува с фалшив паспорт. Да се надяваме, че някъде са я арестували и са я прибрали за ден-два. Хелдън също ли не е звъняла?
— Не, никой не се е обаждал — отвърна немецът и прикова погледа си върху Ноъл.
Холкрофт се протегна, в едната ръка държеше несесера с принадлежностите за бръснене.
— Неизвестността ме побърква. — Той посочи към вратата на банята. — Ще ида да се измия.
— Добра идея. Защо не си починеш малко след това? Сигурно си изтощен. Остават ни по-малко от пет часа, а аз вярвам, че Йохан е много способен човек и ще се справи.
— И аз на това се надявам.
Той съблече ризата си и пусна топлата вода до края. Парата запълзя нагоре, замъгли огледалото и пространството над умивалника. Той се хвана за края му, надвеси глава в горещата пара и остана така, докато от челото му потече пот. Беше научил тази процедура преди няколко години от Сам Буоновентура. Тя не можеше да замени сауната, но действаше много добре.
Сам? Сам! Защо за Бога не се бе сетил за него? Ако майка му бе променила плановете си или нещо се бе случило, бе напълно възможно да се е обадила на Сам. Особено ако й бяха казали, че Ноъл Холкрофт не е сред гостите на хотела.
Погледна часовника си. Беше 3.35 женевско време, значи 10.35 карибско. Ако Сам имаше новини за него, щеше да стои на телефона.
Ноъл спря кранчето и чу гласа на Кеслер от спалнята, а освен него нямаше друг в апартамента. С кого разговаряше и защо шепнешком?
Холкрофт открехна вратата. Кеслер говореше по телефона с гръб към банята. Ноъл пристъпи в стаята и го чу да казва:
— Нали ти казвам — това е причината. Тя пътува с фалшив паспорт. Провери в паспортната служба…
— Ерих?!
Яков Бен-Гадиз затвори аптечката, застана до леглото и огледа превръзката, която бе направил. Раната на Хелдън бе възпалена, но инфекция нямаше. Той я бе превързал отново.
— Добре — каза той, — ще свърши работа. След около час-два възпалението ще премине, но не бива да стоите права. Дръжте крака си повдигнат върху нещо.
— Само не ми казвайте, че сте и лекар — каза Хелдън.
— Не е нужно човек да е лекар, за да може да превърже рана от куршум. Просто трябва да си свикнал с тях. — Евреинът тръгна към вратата. — Останете тук. Искам да говоря с госпожа Холкрофт.
— Не!
Бен-Гадиз спря.
— Какво казахте?
— Не я изпращайте сама. Измъчва я чувство за вина и е толкова изплашена за сина си, че не може да мисли трезво и няма да оцелее. Не го правете.
— Опитвате се да ме спрете?
— Не, предлагам ви по-сигурен начин. След като искате да хванете брат ми, използвайте мен.
— Първо искам списъка на Sonnenkinder. Имаме три дни да убием Фон Тиболт.
— Три дни?
— Банките няма да работят утре и в неделя. Най-рано в понеделник ще могат да се срещнат с директорите на Голямата Женевска банка. Списъкът е по-важен. Съгласен съм с Литвак, че той е от първостепенно значение.
— След като е така, не може да не е у него.
— Съмнявам се. Хора като брат ви не поемат подобни рискове. Нещастен случай, нападение от крадец на улицата… или от някой като мен. Не, определено не би го носил със себе си. Нито пък го е оставил в сейфа на хотела. Предполагам, че е в неговата стая, в много по-надежден сейф. Искам да вляза в нея и затова ми трябва някой, който да го примами навън.
— Това е още по-основателна причина да отида аз! — настоя Хелдън. — Той мисли, че съм мъртва. Не ме видя на пристанището, въпреки че там търсеше нея, а не мен. Появата ми ще го шокира и обърка. Той ще е готов да дойде където му кажа, за да ме хване. Достатъчно е да спомена думата Нахрихтендинст. Сигурна съм.
— Надявам се да е така — отвърна Яков. — Но това ще стане утре, не тази вечер. Тази вечер той иска майката на Холкрофт, а не вас.
— Ще му кажа, че тя е при мен! Идеално!
— И мислите, че ще ви повярва? След като сте срещнали с Вернер Герхарт, а след това сте успели да избягате? За него срещата с вас означава капан.
— Тогава нека поне отидем двете — помоли го Хелдън. — Кажете ми мястото на срещата, аз ще я придружа, но ще стоя скрита. Не я оставяйте така, без никаква защита. Аз имам пистолет.
Бен-Гадиз помисли малко, после й отговори:
— Възхищавам се от предложението, но не искам да рискувам живота и на двете. Разбирате ли, имам нужда от нея тази вечер, а от вас — утре. Тя ще го примами тази вечер, а вие утре. Така трябва да стане.
— Още тази вечер можем да постигнем и едното, и другото! — не се предаваше Хелдън. — Вие ще вземете списъка. Аз ще го убия. Кълна се!
— Вярвам ви, но вие не разбирате нещо много важно и подценявате брат си повече от мен. Както и да планираме, той ще държи нещата в ръцете си по време на срещата с госпожа Холкрофт. Фон Тиболт знае сумите, методите, а ние — не.
Хелдън се вгледа в евреина.
— Вие не само я използвате — вие сте готов да я жертвате.
— Готов съм да жертвам всеки един от нас, за да постигнем желаната цел. Ако ми пречите, ще ви убия. — Яков се обърна и излезе от спалнята.
В другата стая Алтийн бе седнала зад бюрото в отдалечения й край. Малката лампа върху него бе единственият източник на светлина. Старата жена бе облечена в широка винена хавлия, която бе намерила в килера. Мокрите й дрехи и тези на Хелдън съхнеха провесени на радиаторите. Тя пишеше нещо върху лист хартия. Щом чу стъпките на Яков, се обърна към него.
— Взех един лист от бюрото ви — каза тя.
— Хартията не е моя, бюрото — също. Писмо ли пишете?
— Да. До сина ми.
— Защо? Ако имаме късмет, ще го открием и вие ще говорите с него.
Алтийн се облегна назад, без да сваля поглед от Бен-Гадиз.
— И двамата знаем, че почти няма вероятност да го видя отново.
— Така ли мислите?
— Разбира се. Няма смисъл да се заблуждавам, нито пък вие да се опитвате да ме заблуждавате. Фон Тиболт ще иска да се срещне с мен, но няма да ме остави да си тръгна жива. А и защо да ме оставя жива?
— Ще взема най-сигурните предпазни мерки, които мога.
— Благодаря ви, но предпочитам да взема пистолет със себе си. Не възнамерявам да застана пред него и да го подканям да стреля.
— Много по-добре ще е, ако седите.
Те се засмяха.
— И двамата сме практични, нали? Като всички оцелели.
Яков сви рамене.
— Така е по-лесно.
— Кажете ми… списъкът, който толкова искате да откриете, на Sonnenkinder, сигурно е огромен, щом съдържа имена на хора и цели семейства от всички страни?
