едната ключалка, после към другата. Те бяха различни и очевидно задействаха различни защитни системи.
Той извади тънък шперц от джоба си и го пъхна в дясната ключалка, стараейки се да държи ръката си възможно най-далеч.
Усети как излиза силна струя въздух, а едновременно с това вляво от ключалката се показа дълга игла. От върха й потече някаква течност и закапа по килима. Яков извади носна кърпа, избърса иглата и с помощта на шперца бавно и внимателно я върна в малкия отвор.
Оставаше му лявата ключалка. Застана от другата страна и повтори операцията с шперца. Ключалката щракна и отново изпусна въздушна струя. Този път вместо игла се изстреля нещо друго и се заби в тапицерията на креслото в другия край на стаята. Бен-Гадиз се втурна към него и освети мястото, където се бе забил върхът. Около него върху плата имаше мокро петно. С тънкото острие на шперца успя да извади върха.
Това бе желатинова капсула със стоманен връх. Така лесно, както се бе забила в креслото, можеше да проникне и в човешко тяло. Бе пълна с някакво силно упойващо средство.
Доволен от успеха си, Бен-Гадиз пъхна капсулата в джоба си, върна се при куфара и го отвори. Вътре имаше метална кутия, прикрепена за стоманата на стената. Бе се добрал до ценната кутия, пазена от алармените системи на няколко смъртоносни трезора и тя вече бе в ръцете му.
Погледна часовника си. Цялата операция бе протекла за осемнайсет минути.
Вдигна металния капак и взе документите. Това бяха единайсет страници, на всяка имаше шест колонки с имена и адреси за свръзка. Всяка съдържаше данни за около сто и петдесет човека, общо това правеше около хиляда шестстотин и петдесет имена.
Елитът на Sonnenkinder. Лидерите на Волфсшанце.
Яков Бен-Гадиз се наведе над куфара и извади оттам камера.
— Vous etes tres aimable. Nous vous telephonons dans une demi-heure. Merci.79 — Кеслер затвори слушалката и поклати глава към Ноъл, който стоеше до прозореца в апартамента си в „Екселсиор“. — Нищо. Майка ти не се е обаждала в „Д’Акор“.
— Сигурен ли си?
— Няма никакви обаждания за господин Холкрофт. Позвъних и в централата, в случай че служителят на рецепцията не е стоял там през цялото време. Всъщност ти ме чу какво казах.
— Не я разбирам. Къде може да е? Още преди няколко часа трябваше да се е обадила. Хелдън също. Обеща да се обади в петък вечерта, а вече е събота сутрин, по дяволите!
— Наближава четири — каза Ерих. — Ти наистина трябва малко да си починеш. Йохан прави всичко възможно да открие майка ти. Най-добрите в тази област в Женева му съдействат.
— Не мога да си почивам — отвърна Ноъл. — Ти забравяш, че преди малко убих човек в Кюрасао. Престъплението му се състоеше в това, че ми помагаше и аз го убих.
— Не си виновен ти, а Нахрихтендинст.
— Тогава да направим нещо! — извика Холкрофт. — Фон Тиболт има високопоставени приятели. Кажете им за това! Британското разузнаване има към него огромен дълг — той им намери Тинаму! Поискайте от тях да изплатят този дълг! Веднага! Нека целият проклет свят научи за тия копелета! Какво чакаме още?
Кеслер се приближи към Ноъл, погледът му бе състрадателен и прям.
— Чакаме най-важното събитие. Срещата в банката. Първата част от плана. Щом тя мине благополучно, нищо няма да ни спре. Тогава „целият проклет свят“, както ти се изрази, ще трябва да ни изслуша. Гледай плана, Ноъл. Той съдържа отговорите на толкова много въпроси. За теб, майка ти, Хелдън… и още много други. Мисля, че сам знаеш това.
Холкрофт бавно кимна, чувстваше се изтощен:
— Да, знам. Но пълната неизвестност, в която се намирам, ме влудява.
— Разбирам колко ти е трудно. Но скоро всичко ще свърши. Всичко ще се оправи. — Ерих се усмихна. — Ще ида да се измия.
Ноъл отиде до прозореца. Женева, както и преди Париж, Берлин, Лондон и Рио, спеше. Колко пъти напоследък бе наблюдавал през прозорците нощните улици на спящите градове? Прекалено много.
За тебе вече нищо няма да е като преди…
Нищо.
Холкрофт се намръщи. Нищо. Дори и името му. Името му. Той бе регистриран като Фреска. Не Холкрофт, а Фреска! Така щеше да го търси Хелдън!
Фреска.
Той се завъртя рязко и грабна телефона. Нямаше смисъл да кара Ерих да се обажда. Телефонистката в „Д’Акор“ знаеше английски, а той имаше номера на централата.
— Hotel d’Accord. Bonsoir.
— Обажда се Холкрофт. Преди няколко минути ви се обади доктор Кеслер и ви попита дали са оставени съобщения за мен.
— Извинете, мосьо. Доктор Кеслер? Доктор Кеслер ли търсите?
— Не, не ме разбрахте. Доктор Кеслер ви се обади преди малко за съобщения, оставени за мен. Бих искал да проверите на друго име. Фреска. Н.Фреска. Оставено ли е съобщение за Н.Фреска?
Телефонистката направи справка в книгата.
— Никой от посетителите в хотела не се казва така, мосьо. Искате ли да ви свържа със стаята на доктор Кеслер?
— Но той е тук и преди малко ви се обади! — По дяволите, помисли си Ноъл, жената говореше английски, но не можеше да го разбере. Тогава той си спомни името на служителя на рецепцията и го каза на телефонистката. — Бихте ли ме свързали с него, моля?
— Съжалявам, мосьо. Той си тръгна преди три часа. В полунощ дежурството му свършва.
Холкрофт затаи дъх и погледна към вратата на банята. Водата шуртеше — значи Ерих не би могъл да го чуе. А телефонистката владееше английски.
— Изчакайте малко, мис. Искам само да изясним нещо. Не говорихте ли с доктор Кеслер преди няколко минути?
— Не, мосьо.
— Има ли други дежурни телефонистки в централата?
— Не. По това време рядко се обажда някой.
— И служителят на рецепцията си е тръгнал в полунощ?
— Да, вече ви казах.
— И никой не е търсил господин Холкрофт?
Отново последва пауза. Когато телефонистката заговори, в гласа й се долавяше колебание, сякаш не бе сигурна дали правилно е запомнила.
— Струва ми се, че имаше, мосьо. Малко след като поех дежурството си, се обади някаква жена. Трябваше да предам съобщението на главния служител на рецепцията.
— Благодаря ви — отвърна Ноъл и тихо затвори.
Водата спря и Кеслер излезе от банята. Той видя ръката на Холкрофт върху слушалката и погледът му проблесна ядно.
— Какво по дяволите става тук? — попита Ноъл. — Ти не си говорил нито със служителя, нито с централата. Майка ми се е обадила още преди няколко часа. А ти не си ми казал. Ти ме излъга.
— Не се нервирай, Ноъл.
— Ти си ме лъгал! — изрева Холкрофт, грабна сакото си от стола и се втурна към леглото, където бе оставил шлифера си. В джоба му бе револверът. — Тя ми се е обадила, кучи сине!
Кеслер запречи вратата с тялото си.
— Тя не дойде там, където ни каза. Това ни разтревожи. Опитваме се да я намерим, да я спасим. И тебе да предпазим. Фон Тиболт знае как трябва да се действа — той има голям опит. Остави го той да взима решения.
— Решения? Какви решения? Никакви решения няма да взима вместо мен! Нито пък ти. Махни се от
