опасност да извърши нещо необмислено, което да й коства живота. Какво можеше да й каже така, че да звучи правдоподобно?
Продължаваше да върви, погледът му блуждаеше. Без да иска, се блъсна в един господин, който вървеше насреща му.
— Извинете. Pardon, monsieur31 — каза Ноъл.
Французинът бе разгърнал вестник пред себе си, той сви рамене и се усмихна приветливо.
— Rien32.
Ноъл спря. Французинът му приличаше на някого. Кръглото приятно лице, очилата.
Ернст Манфреди.
Майка му уважаваше Манфреди, а и не бе забравила колко много му дължи. Можеше да измисли така предупреждението към нея, сякаш й предава думи на банкера. Защо не? Нямаше опасност от противоречия — Манфреди бе мъртъв.
Точно той бе човекът, който се бе тревожил за старата си приятелка Алтийн Клаузен. Той се бе страхувал за нея. Бе изразил опасения, че през следващите седмици, когато предстои деблокирането на сметката в Женева, името Клаузен ще се появи на повърхността. Някои щяха да си спомнят независимата и решителна млада жена, която бе изоставила съпруга си, отвратена от постъпките му.
Тя бе станала причина за моралната метаморфоза на Хайнрих Клаузен, подтикнала го към отклоняването на милиони долари за плана. Отдавна забравената враждебност и желание за мъст към тази жена можеха отново да се възродят.
От това се страхуваше Манфреди и тя бе длъжна да прояви благоразумие. Възрастният банкер знаеше много повече от тях двамата и щом той преценеше, че е най-добре тя да изчезне от сцената, докато утихне шумът около деблокирането на сметката, Алтийн трябваше да се вслуша в съвета му. Един стар и болен човек не правеше случайни заключения на прага на смъртта.
Такова обяснение звучеше смислено и в духа на разговора им в Бедфърд Хилс преди три седмици. То би накарало майка му да се вслуша в съвета на Ернст Манфреди.
Ноъл погледна инстинктивно през рамо, за да види дали някой не го следи. Беше му станало навик. Страхът го правеше по-предпазлив, а гневът му вдъхваше сила. Очакваше с нетърпение да срещне врага. Бе започнал да свиква с непознатата гора.
Тръгна обратно към хотела. След разговора той се бе втурнал навън изплашен и не се обади на заместник-управителя — мислите му бяха толкова объркани, че само разходка навън, в студения вятър можеше да му помогне да дойде на себе си. Сега вече бе в състояние да приеме поканата за аперитив. Искаше да помоли за още един разговор с Щатите. Този път с майка си.
Вървеше бързо, на два пъти спря и се обърна рязко. Преследваше ли го някой?
Като че ли да. Тъмнозелен фиат бе намалил скоростта си една пресечка по-надолу. Ясно. Ноъл внезапно пресече улицата, влезе в едно кафене, мина през задния му вход и само след секунди се появи на авеню Жорж V. Продължи нагоре и спря, за да си купи вестник.
Видя как зеленият фиат зави и спря веднага след кафенето. Шофьорът паркира до бордюра и се наведе напред. Ноъл вече знаеше какво трябва да направи след аперитива и обаждането на майка си. Да се види с Хелдън. Нужно му беше оръжие.
На летището в Атина Фон Тиболт гледаше вцепенен слушалката на телефонния автомат.
— Би ли повторила? — попита той.
— Наистина, Йохан — каза Хелдън, с която той се бе свързал в Париж. — Британското разузнаване подозира, че ти си Тинаму!
— Колко странно… — След миг намери по-подходяща фраза и я произнесе бавно. — Долна лъжа! Това е нечувано!
— Такава беше и моята реакция. Казах на Холкрофт, че те преследват заради статиите ти… и заради произхода ти. Нашият произход.
— Да, това е единственото обяснение. — Фон Тиболт не можеше да се съсредоточи върху обясненията на сестра си. Той ядно стисна слушалката — някъде бе допусната грешка, която трябваше незабавно да се поправи. Кое бе насочило MI5 по следите му? Той ги бе прикривал така умело! Оставаше му само едно: да разкрие Тинаму и това да бъде последният му ход. Най-сигурният начин заподозреният да спечели доверие е сам да открие и предаде престъпника. Той бе предвидил такъв край на творението си, макар и не така скоро.
— Йохан, чуваш ли ме?
— Да, извинявай.
— Трябва да се срещнеш веднага с Холкрофт.
— Добре. След четири-пет дни се връщам в Париж…
— Чак тогава? — Хелдън губеше търпение. — Той много иска да те види колкото може по-скоро.
— Не може да стане по-рано.
— Имам да ти кажа още толкова неща… — Тя му разказа набързо за сметката в Женева, за агенцията в Цюрих, чиято задача е разпределянето на стотици милиони, за американеца, син на Хайнрих Клаузен, за Ерих Кеслер в Берлин, за Фон Тиболтови в Рио. Накрая повтори думите на сестра си. „Някакъв мъж ще дойде един ден и ще говори за странно споразумение“. — Казвал ли си такова нещо — попита тя.
— Да. Много неща не съм споделял с теб. Не знаех кога и как точно, но бях сигурен, че това ще стане. Преди време го споменах на Гретхен. Същият този Холкрофт е бил при нея онази вечер, но се страхувам, че разговорът не му е помогнал много. Това, което трябва да извършим, е сериозно и отговорно и няма аналог в новата ни история. Злото трябва да се поправи…
— Холкрофт каза същото — прекъсна го Хелдън.
— Така и предполагах.
— Изплашен е. Опитва се да го скрие, но му личи.
— Това е съвсем естествено. Отговорността е огромна. Трябва да ми каже всичко, което знае, за да мога да помогна.
— Тогава веднага тръгни за Париж.
— Не мога. След няколко дни ще се освободя.
— Притеснявам се. Ако Ноъл е този, за когото се представя, а аз нямам причина да се съмнявам в това…
— Ноъл? — Брат й изглеждаше изненадан.
— Той ми харесва, Йохан.
— Да, продължавай.
— Ако точно той трябва да ви представи пред директорите на банката, в Женева нищо не може да стане без неговото участие.
— Да, и?
— Има и други, които знаят за него и за сметката в Швейцария. Случили са му се ужасни неща. Опитали са да го спрат.
— Кой?
— Може би „Рахе“. Или „Одесса“.
— Едва ли — отвърна Джон Тенисън. — Нито едните, нито другите биха запазили в тайна такава изключителна информация. Повярвай ми, аз съм журналист…
— И „Рахе“, и „Одесса“ са убийци. Някой се е опитал да убие Ноъл.
Тенисън се усмихна — въпреки грешките стратегията като цяло бе разработена на ниво. Холкрофт бе подложен на натиск от всички страни. Докато се стигне до решителната среща в Женева, той щеше да е достатъчно изтощен, за да може да му въздейства.
— Значи трябва да бъде много предпазлив. Научи го на това, което знаеш, Хелдън. Направи каквото можеш, покажи му триковете, които учим един от друг.
— Той вече видя някои — сестра му се засмя съчувствено, — но му е ужасно неприятно да ги използва.
— Ще му се наложи да прибегне до тях, ако иска да остане жив. — Замълча за миг. Следващите му думи трябваше да прозвучат напълно непринудено. — Гретхен ми спомена за някаква снимка на Бомънт. Каза ми,
