— Няма време да ти се издаде фалшив паспорт — това отнема дни. Имаш пари, купи си билет за още едно място в самолета. Бъди внимателен през цялото време, не допускай някой да седне до теб — пътят ти винаги трябва да е свободен. Не пий и не яж нищо, което не си донесъл със себе си.
За секунди пред него изникна споменът за инцидента от британския Боинг 747 с флакона стрихнин.
— Този съвет няма да го забравя за нищо на света.
— Човек се разсейва, приисква му се да пийне едно кафе или чаша вода. В никакъв случай не го прави.
— Добре, няма. А когато пристигна в Берлин.
— Във всеки голям град — поправи го тя. — Намери си малък хотел в оживен квартал, в който порнографията, проституцията и търговията с наркотици са основната индустрия. На рецепцията няма да се интересуват от истинското ти име. Един мой познат може да ни даде името на такъв хотел в Берлин…
Тя продължи да му описва различни тактики и методи; даваше му идеи как да измисля свои варианти…
Да се регистрира под чуждо име, да сменя стаята си всеки ден, да остава най-много две седмици в един и същи хотел. Да се обажда от уличен телефон, никога от хотела или от нечие жилище. В багажника да има поне три вида връхни дрехи, различни шапки и очила. Обувките му да бъдат винаги с каучукови подметки, с тях се тича най-бързо и безшумно. Да спира и тръгва внезапно. Ако му се задават въпроси, да лъже невъзмутимо, но не и арогантно и без да повишава тон. Покаже ли, че се ядосва, може да предизвика подозрителност и да го забавят с допълнителни въпроси. По време на полета пистолетът му да бъде разглобен, цевта да бъде свалена от дръжката, а ударникът махнат. Европейските митничари обикновено не се интересуват от разглобено на части оръжие, а от това, което се пренася контрабандно. Ако все пак решат да конфискуват пистолета, да им го остави, без да вдига шум, защото е за предпочитане да си потърси друг, вместо да се излага на риск. В случай че не възникнат усложнения, незабавно да го сглоби в мъжката тоалетна на летището.
На улицата… Каза на Хелдън, че знае как да се справи на улицата и в тълпата, а тя му отвърна, че човек винаги може да научи нещо. Обясни му, че трябва да върви възможно най-близо до бордюра, за да може да прекоси платното веднага щом забележи, че някой го следи или иска да му направи нещо.
— Запомни — наставляваше го тя. — Ти си аматьорът, а те професионалистите. Превърни неизгодната си позиция в преимущество. Аматьорът действа непредсказуемо не защото е хитър или опитен, а защото е неподготвен. Променяй решенията си бързо и неочаквано, сякаш наистина си объркан. После спирай и изчаквай. Преследвачът ти не би желал да се срещне лице в лице с теб. Но ако усетиш, че се стреми към пряк конфликт, стреляй. Трябва ти заглушител, утре сутринта ще го имаш. Знам къде да намеря.
Той се обърна, всичко толкова го бе впечатлило, че не можа да продума. Тя прочете изумлението в погледа му.
— Съжалявам — каза тя, усмихна се тъжно, наведе се и го целуна.
Почти цялата нощ си говореха — Хелдън посвещаваше своя любим в тайните на оцеляването. Тя се бе вживяла напълно в ролята си на негов учител. Измисляше хипотетични ситуации и го питаше как би постъпил в тях.
— Пътуваш с влак, вървиш по тесния коридор, носиш важни документи. Някакъв мъж тръгва срещу теб: ти не знаеш, че това е врагът. Зад теб има хора и не можеш да се върнеш. Какво ще направиш?
— Този човек да ме убие ли цели?
— Не знаеш. Какво ще направиш? Бързо кажи!
— Сигурно ще продължа напред. Ще бъда нащрек и ще очаквам от него най-лошото.
— Не, скъпи! Документите — трябва да ги опазиш! Спъваш се и падаш на земята.
— Но защо?
— Хората ще те забележат, някой ще ти помогне да се изправиш. Преследвачът ти не може да направи нищо при това положение. В момента трябва да измислиш как да му се изплъзнеш.
— Привличайки вниманието върху себе си — схвана мисълта й Ноъл.
— Точно така.
Разговорът им продължи с часове, докато накрая и двамата се почувстваха изтощени от него. Любиха се нежно. Светът им се струваше безкрайно далечен. Накрая Хелдън заспа на гърдите му, лицето й почти не се виждаше от разпиляната коса.
Известно време той лежа буден, обгърнал с ръка раменете й. Мислеше си как момичето, влюбено в „Магьосникът от Оз“ бе пораснало и бе усвоило така добре умението да се изплъзва. Тя обитаваше друг свят. Светът, в който той навлизаше с опасна скорост.
Събудиха се късно и Хелдън реши да не ходи на работа.
— Толкова по-добре — каза тя и се пресегна към телефона. — Бездруго трябва да направим някои покупки. Ще кажа на шефката си, че и днес не се чувствам добре. Мисля, че тя е влюбена в мен.
— Струва ми се, че аз също съм влюбен в теб — рече Ноъл и погали извивката на шията й. — Къде живееш?
Тя каза вътрешния номер на телефонистката, погледна го и се усмихна. После постави ръката си върху слушалката.
— Не се надявай да изкопчиш толкова ценна информация от мен, като събуждаш най-ниските ми инстинкти. Аз съм обучена, нали знаеш? — Отново се усмихна.
Отговорът й го ядоса.
— Сериозно те питам. Къде живееш?
Усмивката й се стопи.
— Не мога да ти кажа. — Тя махна ръката си от слушалката и започна да обяснява нещо на френски на някого в издателство „Галимар“.
Един час по-късно те потеглиха с колата към Париж. Първо спряха при хотела и той си прибра нещата, след това отидоха на една улица, където на всяка крачка имаше магазини за облекло втора употреба. Неговата учителка отново прояви вещина при избора на дрехи. Те не биеха на очи и с тях можеше да се движи в тълпата възможно най-незабелязано.
Освен с шлифер, той вече разполагаше с мушама и кафяво палто плюс стар туристически каскет, тъмна мека шапка със смачкано дъно и кепе с подвижна козирка. Всичко, което си купи, беше износено с изключение на двата чифта обувки. Едните бяха с дебела каучукова подметка, а другите занесоха на обущар на същата улица, за да залепи гумен пласт върху кожените им подметки.
Хелдън влезе в неугледния вход на един магазин четири пресечки по надолу от обущарницата и му каза да я изчака отвън. Появи се след десетина минути с перфориран цилиндър в ръка — заглушител за пистолета му.
Сега той имаше необходимите дрехи и оръжие. Готвеше се да се изправи срещу врага си след съвсем кратък период на обучение. Веднъж вече се бе сблъскал с него в уличките на френското село Монтрьо фо Йон; бе го видял как умира. Къде се спотайваше той сега?
Хелдън бе сигурна, че врагът временно е изгубил дирите им, че още на летището ще се лепне за Ноъл, но той не можеше да му се изплъзне в Берлин.
А трябваше да успее — на всяка цена. Тя искаше той да се върне и щеше да го чака.
Отбиха се в малко кафене, където обядваха и пиха вино. Хелдън пак телефонира и се върна при него с името на хотела в Берлин. Намираше се в Хюренвертел — онази част на града, където сексът беше леснодостъпна стока.
Тя държеше ръката му, опряла лицето си в неговото. Само след няколко минути трябваше да се разделят и той да вземе такси до „Орли“.
— Пази се, скъпи.
— Не се притеснявай за мен.
— Не забравяй това, което ти казах. Ще ти бъде от полза.
— Няма.
— Най-трудно е да възприемеш действителността такава, каквато е. Ще започнеш да се питаш: „Защо точно аз? Защо точно на мен се случва?“ Не мисли за това, просто го приеми като съдбовна предопределеност.
