За тебе вече нищо няма да е същото. Нищо няма да е като преди.
— Приел съм го. Освен това тези събития ме срещнаха с теб.
Тя погледна встрани, после отново към него.
— Когато намериш хотела в Берлин, вземи си някоя проститутка от улицата. Добро прикритие е. Дръж я до срещата с Кеслер.
Самолет 707 на „Ер Франс“ приближи берлинското летище „Темпелхоф“. Ноъл седеше вдясно от пътеката, мястото до него бе свободно.
„Имаш пари, купи билет за още едно място… не допускай някой да седне до теб — пътят ти трябва да е винаги свободен.“
Жена, оцеляла след толкова изпитания, го бе учила, за да оцелее, помисли си Холкрофт. Когато каза на майка си колко й се възхищава, тя му отговори, че единственото й постижение е, че е оцеляла. Гласът й идваше от около четири хиляди мили, но той усети, че тя произнесе тази дума с гордост.
Беше му казала, че малко ще попътува, което означаваше, че ще изчезне за няколко седмици. Още преди тридесет години тя бе усвоила безценното умение да се изплъзва и да се крие. Господи, тази жена наистина бе невероятна! Ноъл се чудеше какво ли ще предприеме. След няколко дни той щеше да се обади на Сам Буоновентура и се надяваше дотогава Сам да е получил новини от нея.
Митническите процедури на летище „Темпелхоф“ протекоха експедитивно. Холкрофт влезе в чакалнята, намери мъжката тоалетна и сглоби пистолета си.
Взе такси до „Тиргартен парк“, както бе инструктиран. В колата отвори куфара, извади износеното кафяво палто и туристическия каскет и си ги сложи. Таксито спря, той плати сметката, слезе и като внимаваше да не се блъсне в някой минувач, тръгна към парка. Седна на една свободна пейка и се огледа. Никой не му се стори подозрителен. Той стана бързо и напусна парка. Наблизо имаше стоянка за таксита и той се нареди на опашката. Беше нащрек: очакваше преследвачът му да се появи всеки момент. Денят преваляше, сенките ставаха все по-плътни и удължени и му бе все по-трудно да забележи каквото и да било.
Дойде редът му и той каза на шофьора имената на две улици, които бяха на три пресечки северно и четири пресечки западно от хотела му. Шофьорът се ухили и заговори със силен немски акцент, но съвсем правилно:
— Господинът иска да се забавлява? Имам приятели, Herr Amerikaner. Никакви рискове от френска болест.
— Погрешно сте ме разбрали. Правя социологическо проучване. Имам среща с жена си.
Продължиха мълчаливо по берлинските улици. На всеки завой Ноъл се обръщаше да провери дали не ги преследват. Колите зад тях се сменяха и никоя не му правеше впечатление. Спомни си думите на Хелдън: „Обикновено си служат с предаватели. Съвсем проста промяна в облеклото ти, например ако си сложиш това палто и някоя шапка, ще ги обърка. Получават инструкции, че преследваният обект е само по сако и без шапка, а той вече е изчезнал“.
Дали някъде се бяха спотаили хора да гледат за такси, в което пътникът отговаря на точно определено описание? Все още не можеше да каже. Знаеше само, че засега не вижда „опашка“.
Когато след около половин час пристигнаха, навън вече бе тъмно. По улиците ритмично просветваха неонови надписи в крещящи цветове, навсякъде бяха разлепени плакати с недвусмислени предложения: до руси каубои бяха застанали проститутки с цепнати къси поли и дълбоко изрязани блузки. Просто друг вид карнавал, помисли си Холкрофт. След три пресечки в южна посока трябваше да завие наляво.
До един вход видя проститутка, която обилно червеше дебелите си устни. Беше в онази неопределена възраст, някъде между тридесет и пет и четиридесет и осем, когато всяка проститутка и добре поддържана домакиня от предградията особено старателно крие годините си, защото вече очевидно е губещата страна в неравностойната борба с тях. Беше с гарвановочерна коса, кожата на лицето й беше бледа, гримът бе безсилен да заличи сенките под очите й. Една пресечка по-надолу се виждаше входът на долнопробен хотел; една от буквите в неоновия му надпис не светеше.
Той се приближи към жената, чудейки се как да я заговори. Това, че не знаеше немски, не беше единственият му проблем. Никога преди това не си беше взимал проститутка от улицата.
Той се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Добър вечер, Fraulein! Говорите ли английски?
Отначало тя го изгледа хладно — износеното му палто не й направи особено впечатление. После забеляза багажа в дясната му ръка и дипломатическото куфарче в лявата. Мигом широка усмивка оголи жълтите й зъби.
— Ja, mein американски приятелю. Добре говори. Ще те забавлява добре.
— Чудесно. Колко?
— Двадесет и пет марки.
— Значи се споразумяхме. Идваш ли с мен? — Холкрофт извади портфейла от джоба си, отброи три банкноти и й ги подаде. — Тридесет марки. Отиваме в най-близкия хотел.
— Wohin?47
Ноъл посочи към хотела на същата улица.
— Ето там — каза той.
— Gut48 — съгласи се жената и го хвана под ръка.
Типична стая за евтин хотел в голям град. Ако трябва да се спомене поне едно безспорно нейно предимство, това беше голата крушка на тавана, чиято мъждива светлина не позволяваше на петносаната и ощърбена мебелировка да изпъкне в цялата си грозота.
— Drei?ig Minuten49 — обяви проститутката, съблече палтото си и го метна на стола като изпълнен с боен ентусиазъм войник. — Имам само половин час и нито секунда повече. Аз съм, както казвате вие, американците, делови човек. Времето ми е ценно.
— Да, сигурно е така — отвърна Холкрофт. — Почини си или си чети нещо. След петнайсет-двайсет минути ще излезем и ти ще ми помогнеш да се обадя по телефона. — Той отвори куфарчето си и взе листа с данните за Кеслер. Седна на един стол до стената и се завзира на слабата светлина.
— Ein Telephonanruf?50 — попита изумено жената. — Давате тридесет марки на мен и искате само да ви помогна mit dem Telephon51?
— Да.
— Да не си… verruckt!52
— Не разбирам немски. Може би ще се затрудня да се свържа с един човек, на когото трябва да се обадя.
— Тогава защо стоим тук? Има телефон на ъгъла.
— Бих направил странно впечатление, ако те наема, а не те заведа в някоя стая.
Проститутката се усмихна.
— Използвате ме за Deckung.53
— Какво?
— Качвате се с мен тук, никой не задава въпроси.
— Е, не е точно така — смути се Ноъл.
— Това не е моя работа, майн хер. — Тя се приближи до стола му. — След като така или иначе сме тук… защо не се позабавляваме? Платили сте си. Аз не съм толкова лоша. Наистина преди изглеждах много по- добре, но и сега не съм за изхвърляне.
Холкрофт й се усмихна в отговор.
— Никак не си лоша. Но аз не мога. Имам много неща да свърша.
— Тогава ги вършете — тросна се проститутката.
Ноъл прочете листа, който Ернст Манфреди му бе дал в Женева преди стотина години.
Ерих Кеслер, професор по история в Свободния Берлински университет, Дален. Говори свободно английски. Връзка с него — служебен телефон: 731–426, домашен телефон: 824–114. Брат му се казва Ханс, по професия е лекар. Живее в Мюнхен…
