Пътят към Омаха

— Отчайващо малко, скъпа, но достатъчно, за да накара мен, възрастният адвокат, да се чуди какво става с правото и закона в тази страна… Но после се почудих защо изобщо се изненадвам още. И все пак, ако перифразирам нашият многолик боец, враждебната акция срещу нас — която по същността си е акция срещу правото на гражданите на открит публичен иск — се ръководи от човек с много висок правителствен пост, който е прикрил следите към себе си така, че те практически не съществуват. Не можем да се конфронтираме с него, защото няма на каква основа…

— По дяволите! — избухна Девъро.

— При всичко, което се случи, все трябва да има нещо останало! — извика Дженифър. — Чакайте малко… Онзи гангстер от Бруклин, когото Хоукинс просна на пода в хотела, Цезар не-знам-кой-си. Той беше задържан в ареста!

— И приписан на починалия директор на ЦРУ — каза Пинкъс.

— Това ми изглежда много познато — отбеляза Сам.

— Онези голи мъже в „Риц“…?

— Вашингтон отрече да е имал каквато и да било връзка с тях. Впоследствие някакъв тип, който заявил, че е член на една нудистка секта в Калифорния, платил гаранцията им и изчезнал.

— По дяволите — каза Джени, влагайки едновременно и разочарование и гняв в изплъзналото се от устата й проклятие. — Изобщо не трябваше да позволяваме на Хоукинс да изпраща тези четирима въоръжени психопати обратно. Ние ги заловихме при умишлено проникване в частна собственост с цел нападение, въоръжени с какви ли не смъртоносни оръжия. В случая се проявихме като пълни кретени и позволихме на тоя Гърмящата пура да ни подведе!

— Скъпа моя, те не знаеха абсолютно нищо, разпитвахме ги надълго и нашироко — всичко беше съвсем несвързано. Самите те бяха психопати, точно както и нудистите. А да ги предадем на полицията, би означавало да разкрием местоположението си… Или по-лошо, неудобно ми е да го казвам, но тъй като хижата е притежание на моята фирма, щеше да има значителен интерес от страна на медиите.

— Още нещо — добави Девъро, — аз нямам навика да хвърлям букети по Мак, но той беше прав. Като ги изпратихме обратно, ние изплашихме до смърт техните работодатели и те използваха последната си възможност — откачената „Самоубийствена шесторка“, която веднага долетя в Бостън.

— И стигнахме до генерал Етълред Броукмайкъл — усмихна се Аарон толкова злобно, колкото беше възможно да го направи.

— Какво имате предвид, господин Пинкъс? Вчера вие заявихте, че Броукмайкъл несъмнено ще бъде поставен извън обсега ни — спомням си, понеже се съгласих с вас.

— И бяхме прави и двамата, Дженифър, но не отчетохме проклетията на генерала, както ми се стори, че се изрази Сам. Този превъзходен военен тактик е имал на колана си през цялото време на интервюто с генерал Броукмайкъл магнетофон, активиращ се от човешки глас. Пентагонът не би могъл да изпрати „Броуки Втори“ чак толкова надалече, че да бъде извън обсега му… Трябва да ви кажа, обаче, че генерал Хоукинс иска да се знае, че нашият наемник-химик, полковник Сайръс е бил този, който е предложил да бъде използван въпросния уред.

— Предполагам, че името на високопоставения правителствен служител го има на касетата — каза Сам, спокоен, но с отчаяна надежда на лицето.

— Съвсем определено. Дори и фактът, че той е влязъл в базата без да бъде разпознат.

— Кой е той, по дяволите? — настоя Девъро.

— В настоящия момент генералът отказва да разкрие името му.

— Не може да постъпва така — възкликна Редуинг. — Ние всичките сме вътре, трябва да знаем!

— Той казва, че ако Сам узнае, ще започне да изпуша пара и искри, ще развее знамената, ще пришпори бойния си кон и ще се впусне в битка без много да му мисли, което ще навреди на следващите тактически ходове на Хоукинс. Сравнението на генерала за пришпорването на бойния кон е съвсем точно и напълно вярно. Знам го, защото съм присъствал на делата на Сам, когато той отправя гневни критики към съда.

— Изобщо не изпущам пара и искри — възпротиви се Девъро.

— Трябва ли да ти припомням многото пъти, когато си критикувал съда на висок глас?

— Винаги съм го правил абсолютно мотивирано!

— Никога не съм казвал, че не е така, защото, ако не беше, ти щеше да работиш в друга фирма. В твоя полза ще кажа, че ти причини преждевременното пенсиониране на поне четирима съдии от областта на Бостън.

— Ето, виждаш ли?

— Генералът също го вижда. Той твърди, че така си се измъкнал — подкупвал си бил пилоти и си отмъквал хеликоптери от някакво място в Швейцария до Рим — и не държи да види повторение на това представление.

— Бях длъжен да го направя!

— Защо, Сам? — попита тихо Дженифър. — Защо си бил длъжен?

— Защото не беше справедливо. И в морално, и в етично отношение, против законите на цивилизования човек.

— О, Господи, Девъро, престани! Ти наистина можеш да ме разчувстваш — забрави го.

— Какво?

— Нищо!… Значи Гърмящата глава няма да ни каже, господин Пинкъс. Какво ще правим сега?

— Ще чакаме. Той е презаписал касетата и Пади ще ни я донесе тази вечер. След това, ако генералът не ни се обади в следващите двадесет и четири часа, аз ще трябва да употребя всичкото си възможно влияние и да се свържа с Президента на Съединените щати, за да му пусна касетата по телефона.

* * *

Въпреки че пътешествието от Хуксет до Ню Йорк в лимузината на Аарон Пинкъс не беше от най- комфортните, особено в задната част на колата — актьорите седяха трима по трима, а Ястреба се возеше отпред — бяха свършени доста неща. В Лоулъл, Масачузетс, генералът купи от супермаркета два записващи касетофона, няколко едночасови касетки и един кабел за презаписване, чрез който щеше да прехвърли материала от една касетка на друга, като по този начин щеше да притежава две копия от записаните разговори.

След това в лимузината Мак се обърна към хората на Броукмайкъл в задната част на колата:

— Джентълмени — започна той, — тъй като връзката между вас и хората от киното, с които ще се срещате, ще бъда аз, вашият командир и мой приятел Броуки предложи вие да ми представите пълно описание на приключенията си. Това ще ми бъде от полза при предстоящите разговори с тези големи продуценти… И не се притеснявайте от присъстващия тук господин Лафърти — артилерийски сержант Лафърти. Ние с него сме другари от войната.

— Сега вече мога да умра съвсем спокойно и душата ми ще е благословена! — промърмори си тихичко Пади.

— Какво беше това, Арти?

— Нищо, генерале. Ще ви откарам със скоростта на светкавица.

Докато огромният автомобил се носеше с пълна скорост, Ястреба изслуша вълнуващата история на групата, наречена „Самоубийствената шесторка“. Разказът продължи цели четири часа, като членовете на шесторката често се прекъсваха един друг. В момента, когато стигнаха до булевард „Брукнър“, Ястреба вдигна лявата си ръка и изключи касетофона. — Това е напълно достатъчно, джентълмени — каза той, като в ушите му все още звучаха виковете и мелодраматичните реплики от задните седалки. — Сега разполагам с цялостната картина и ние двамата, аз и вашият командир, ви благодарим.

— Небеса — извика сър Лари — Току-що си спомних! Дрехите ни, багажът, който вашите адютанти взеха от хотела вместо нас миналата нощ, всичко е страхотно измачкано. Едва ли ще е много прилично да се разхождаме из „Уолдорф“, като излезли от възглавница.

— Добре, че ми казахте — това беше проблем, с който Хоукинс не се беше съобразил и той нямаше