Пътят към Омаха

— Ти трябва да си онова приятелче, Дъсти.

— Грешиш, молец такъв! — каза заплашително Слай. — Стоиш там като някакво жалко подобие на Розенкранц в Елсинор, но защо и как си дошъл и защо трябва да ти вярваме ние, а, а? Защо не ни се обади саммият той?

— Той, т.е. ние — пробвахме непрекъснато от форт Бенинг. Тук телефоните не работят.

— Как стана така, бебчо?

— Бурята ли?

— Каква ти буря, скъпо момче? Аз не си спомням да съм чул нито вятър, нито гръмотевици.

— Сър Лари…?

— Недейте да ни правите на такива глупаци. И без това си имаме достатъчно проблеми!

— Марлон…?

— Точно така, пътник. Няма причина, поради която би трябвало да ти вярваме. Индианците често са използвали тази тактика. Бойните барабани спират да думкат и ти си мислиш, че имаш почивка и тогава кръвожадните аборигени атакуват. Точно така се отива на заколение.

— Трябва още да поработиш върху това, Херцог. Аз се запознах с истинския, когато правиха онзи филм за мен, и знаеш ли какво, той не изпитваше и частица враждебност към никого на света.

— Ти си познавал Херцога…?

— Просто ме чуйте! — изрева Ястреба, за да накара разбъбрилите се актьори от „Самоубийствената шесторка“ да замълчат. — Генерал Броукмайкъл и аз не само стигнахме до едно почтено примирие, но и до едно и също заключение. Накратко, джентълмени, установихме, че и двамата сме били измамени и подведени от корумпирани политици, които са се възползвали от вашите уникални способности, за да осъществят собствените си амбиции. Както и сами знаете, не съществуват изобщо никакви писмени доказателства, засягащи строго секретните ви операции, указанията са ви били давани само устно и аз бях упълномощен от моя добър приятел и колега, Броуки Втори, да ви кажа, че тази мисия се отменя. Като награда за превъзходната ви трудова автобиография през последните пет години, той е уредил всички вие да се преместите в апартаменти в хотел „Уолдорф-Астория“ в Ню Йорк.

— Какво има там? — попита Марлон без да фъфли.

— Защо? — каза Дъсти без да повтаря думите.

— Това дали е една приятна изненада — добави Сър Лари.

— Много е просто — каза Ястреба, — трудовите ви договори изтичат след шест месеца и отчитайки изключителния ви принос към армията и намаляването на напрежението в света, генерал Броукмайкъл е уредил за всички ви беседи с шефовете на няколко филмови студии, които ще долетят от Холивуд. Те имат огромно желание да превърнат историята ви във филм.

— Ами аз? — попита пренебрегнатият сър Хенри.

— Подозирам, че на вас ще дадат ролята на генерал Броукмайкъл.

— Така става.

— По дяволите, аз нямам думи, пътници — каза Херцогът.

— Та това е всичко, което някога сме искали — каза Марлон на перфектен английски, — . Всичко, за което сме мечтали!

— Сензационно…!

— Възхитително…!

— Ще играем самите себе си…!

— И ще бъдем заедно…!

— Ур-ра за Хол-ливу-уд…!

Триумфиращи викове изпълниха стаята, а Деси-Едно отиде до стълбата при генерала и му заговори.

— Ти си наистина велик човек, генерале! Виж ги колко са щастливи — ти ги накара да се чувстват толкоз прекрасно!

— Да, ама виж какво ще ти кажа, Д-Едно — каза Макензи, измъквайки от джоба си намачкана пура. — Аз самият не се чувствам толкова прекрасно. Чувствам се малък като помиен плъх и десет пъти по- мръсен.

За пръв път от първоначалния им сблъсък в мъжката тоалетна на летище „Логън“, Деси-Едно погледна Ястреба с неодобрение. Дълго и твърдо.

* * *

Уорън Пийс по пижама се втурна надолу по стълбите на елегантната си къща в предградието „Феърфакс“. Притича през дневната, осветена от лампите в антрето, не уцели вратата на кабинета си, блъсна се в стената, паникьосано разтърси глава и се втурна вътре към премигващия телефон. Натисна първо три бутона по погрешка, докато намери верния, започна да опипва трескаво за настолната си лампа, преобърна я и се стовари върху стола с писък.

— Къде ходиш, по дяволите? Четири часа сутринта е и никой не може да те намери цял ден и цяла нощ! С всеки час се приближаваме до катастрофата, а ти изчезващ. Настоявам за обяснение!

— Всичко започна с коремни болки, сър.

— Какво? — изкряска Пийс.

— Стомашни неприятности. Газове, господин Секретар.

— Не вярвам! Страната е в беда, а ти имаш газове?

— Това не е нещо, което може да се контролира…

— Къде беше? Къде е проклетата ти група? Какво става?

— Ами, отговорът на първия ви въпрос е свързан директно с втория и третия.

— Какво каза?

— Вижте сега, киселините ми — газовете ми — се породиха от невъзможността да се свържа с групата в Бостън, така че аз минах в нелегалност, за да ги открия.

— В нелегалност къде?

— В Бостън, разбира се. Пристигнах там към три часа вчера следобед. Естествено, незабавно отидох в хотела — той никак не е лош.

— Много се радвам да го чуя. А след това?

— Ами трябваше да бъда много предпазлив, разбира се, защото не бихме искали никакви подозрения за официална връзка. Мисля, че ще се съгласите с мен.

— С всеки съсипан нерв на тялото ми! — изръмжа Държавният секретар. — За Бога, надявам се, че не сте бил в униформа?

— Моля ви се, господин Секретар, аз излязох в нелегалност. Бях в цивилен костюм и просто в случай, че се натъкна на някого от пенсионирания персонал на Пентагона, ми хрумна прекрасна идея. Прерових реквизита на групата ми и намерих една перука, която чудесно ми подхождаше. Малко по-червена е, отколкото го изисква вкуса ми, но е също така леко прошарена…

— Добре, добре! — прекъсна го Пийс — Какво откри?

— Някакъв странен малък човек в единия от апартаментите — естествено, знаех номерата на стаите. Моментално разпознах гласа му, понеже преди това бях разговарял с него много пъти от Бенинг. Той е едно безобидно старче, което момчетата се наели да приема съобщения, а това е много хитро от тяхна страна. Не е разбрал почти нищо и това е плюс; той просто приема съобщения.

— Какво каза той, за Бога?

— Повтори това, което ми беше казал вече по телефона. Временните му работодатели са излезли по работа; не знаел нищо повече от това.

— Те това е. Значи те просто са се изпарили?

— Трябва да предположа, че те обграждат мишената, господин Секретар. Както ви обясних, те притежават широки пълномощия, що се отнася до мисията, защото много неща зависят от