Пътят към Омаха

Желаете ли случайно да разговаряте с лейди Кавендиш?

— Това Джини ли е?

— Това е лейди Кавендиш71. Мога ли да попитам кой я търси?

— „Ястреба“ е достатъчно.

— „Ястреба“? За злобната и граблива птица ли става въпрос, сър?

— Много злобна и много граблива. А сега кажете на лейди Кавиар72, или както й е името, че аз съм на телефона.

— Ще й кажа, но не ви гарантирам нищо.

Внезапната тишина, означаваща „почакайте“, бе прекратена от силния радостен глас на първата съпруга на Мак:

— Съкровище, как си?

— Бях доста по-добре, преди да разговарям с тоя палячо, който трябва да отиде да му извадят сливиците. Кой е тоя, да го вземат дяволите?

— А, той дойде заедно с Чанси; бил е иконом на фамилията от години.

— Чанси ли?… Кавендиш?

— Лорд Кавендиш, съкровище, фрашкан с пари и всеки иска да се запознае с него.

— А какво стана с Ма ни?

— На него му доскуча с такава стара жена като мен и аз му дадох свободата срещу известна сума.

— Да му се не види, Джини, ти не си стара!

— В очите на Мани дори и шестнадесетгодишните прехвърлят хълма… Но стига за мен, скъпи, ти си важен. Толкова се гордея с теб, Ястреб — Воин на столетието! Всички момичета сме много горди с теб!

— Да-a, задръж празненствата по този случай, момиче, това може да се окаже шашма.

— Какво? Няма да го понеса — ние няма да го понесем!

— Джини — прекъсна я Макензи, — нямам време. Лайняните копелета от Вашингтон отново са взели задника ми на мушка и ми е нужна помощ.

— Ще извикам момичетата още днес следобед. Какво можем да направим и на кого можем да го направим?… Разбира се, няма да мога да се свържа с Ани, тя е пак там, в една от онези колонии за прокажени. Мисля, че Мадж е някъде на Източния бряг — Ню Йорк или Кънектикът, или нещо такова. Но ще я извикам, нея и Лилиан, и ще измислим нещо.

— Аз всъщност се обаждам на теб, Джини, защото мисля, че ти си тази, която може да ми помогне.

— Аз ли, Ястреб? Виж, аз дълбоко оценявам кавалерството ти, но аз наистина съм най-старата. Не съм особено въодушевена да си го призная, но Миджи и Лил вероятно по-добре ще подхождат на нуждите ти. Те все още изглеждат прекрасно. Разбира се, Ани си остава първенец в това отношение, но ми се струва, че облеклото, което предпочита напоследък, ще изкара ангелите на всеки мъж с панталони.

— Ти си чудесна и великодушна жена, Джини, но изобщо не става въпрос за нещо такова… Ти говориш ли си още с Мани?

— Само чрез адвокати. Той иска някои от картините, които сме купували заедно, но проклета да съм, ако позволя този малък рогат негодник да се докопа дори и до тази с най-евтината рамка.

— По дяволите, това беше ударът, на който се надявах!

— Кажи го, Ястреб. Какво е това, което ти трябва?

— Трябва ми един от тези сценаристи, на които плащаше той от студиото, за да напише нещо за мен.

— Да не би да правят още един филм за теб?

— O не, никога!

— Радвам се да го чуя. За какво тогава ти трябва писател?

— За един невероятен материал. Всичко е истина. Искам да го размахам пред физиономиите на ония приятелчета от Холивуд, само че трябва да изглежда добре и ми е нужен много бързо. Може би за един ден.

— Един ден.

— Мама му стара, като се обработи, няма да е повече от пет-десет страници, но те трябва да са чист динамит, Джини. Имам го на няколко касети. Мани сигурно познава някой, който би могъл да го направи…

— И ти познаваш такъв човек, съкровище! Какво ще кажеш за Мадж?

— Кой?

— Твоята номер три, mon general.

— Миджи? Какво тя?

— Ти не четеш ли вестници? „Холивудски репортер“ и „Дейли варайъти“, тези библии на пропитата с портокалов сок земя.

— Не си падам даже и по истинската Библия. И какво пише в тях?

— Маджи е една от най-четените писателки в града! Толкова е страхотна, че дори може да излезе извън града и да отиде да пише в Ню Йорк или Кънектикът. Последният й сценарий „Мутиралите кръвожадни червеи лесбийки“ бе одобрен!

— Проклет да съм! Винаги съм знаел, че Маджи има литературни наклонности, но…

— Ето, ще ти дам телефона й, но ти ще ми дадеш няколко минути първо аз да се свържа с нея и да й кажа да те чака. Тя толкова ще се зарадва!

— Джини, аз в момента съм в Ню Йорк.

— Обади й се след пет минути, съкровище. И когато всичко това свърши, каквото и да е то, трябва да дойдеш тук и да се запознаеш с Чанси. На него наистина ще му бъде много приятно, защото е голям твой почитател — той е бил в Пета гренадирска, Пета или Петнадесета, или Петдесета, така и не разбрах.

— Гренадирите бяха едни от най-добрите, Джини! Ти наистина си поработила върху себе си и залагам на сутиена ти, че ще намина някой ден да ви видя и двамата!

Късметът отново беше огрял Макензи, докато той затваряше телефона във фоайето на „Уолдорф“, след като беше надраскал телефона на третата си жена върху мраморния плот с върха на писалката си. Той беше толкова доволен от развитието на събитията, че бръкна в джоба си, извади една пура, поомачка я и я запали с полеви кибрит, който също драсна върху мраморния плот. Някаква достолепна дама с ярка лятна рокля на цветя, застанала до телефона вляво от него започна демонстративно да кашля. Тя погледна накриво Ястреба и успя да изсъска:

— Такъв прилично облечен човек като вас, а с такъв отвратителен навик!

— Не е по-лош от вашия, мадам. Управата на хотела ми се оплака, че е настояла да не използвате повече асансьорите, защото били предвидени за хора с по-младежко тегло.

— Мили Боже, вие ли ми говорите за младежи…? Достолепната дама пребледня и се втурна да бяга в паника, когато телефонът на Мак иззвъня.

— Командир Y? — каза тихо Хоукинс.

— Генерале, време е да се срещнем.

— Оптимум, сър! Но как да стане това, ако още сте мъртъв?

— Имам такава дегизировка, че и майка ми няма да ме познае, мир на праха й.

— Съжалявам за тази ужасна загуба, приятел. Много е тежко да изгубиш майка си.

— Да-a, тя е в Лодърдейл… Слушай, много работи са ми на главата, така че трябва да говорим бързо и най-вече за това как смяташ да стигнеш до онова изслушване след два дни. Имаш ли някакъв план?

— Оформил ми се е донякъде един, Командире, и точно затова искам да се видим. Много съм впечатлен от подкрепленията, които ни изпратихте…

— А, да, бях забравил. И какъв е планът ви?

— Първо, бих желал от вас разрешение да включа и подкреплението.

— Включвайте каквото пожелаете — за каквито и подкрепления да се отнася.