Пътят към Омаха

„…вашият пътник се нарича Самюъл Девъро и двамата сте арестувани.“ — Арестувани ли? Той беше арестуван? Сам, разбира се, беше дочул смътно тези думи, докато се въргаляше по палубата, но тогава въобще не ги беше осъзнал. Арест! Поименен! О, Боже, мой, аз съм беглец! Те навярно го търсеха навсякъде в момента; вероятно имаше и хайка! Това можеше да означава единствено, че Аарон, Джени, Сайръс, Роман и двамата Деси са били заловени — заловени и пречупени, принудени да признаят всичко! А Мак — него сигурно ще го екзекутират!… И Джени, новата любов на живота му — те щяха да я наранят, а може би щяха да правят ужасни неща с нея. Отчаяните хора от Вашингтон не биха се спрели пред нищо!

Да, само че те не бяха взели под внимание Самюъл Лансинг Девъро, влиятелен адвокат, отмъстител за онеправданите и бич за корумпираните типове по целия свят! А той се беше учил от майстор — заблуден и с допотопен манталитет, — но независимо от това, майстор! На лъжите, кражбите и измамата — всичките тези хубави атрибути, които го бяха направили Воин на столетието! Сам щеше да се възползва от всички извратени прийоми, които беше научил от Ястреба, за да оповести истината и да освободи другарите си. И не само да освободи другарите си, но и да спаси страната си от хватката на коварните манипулатори. И не само да освободи другарите си и да спаси страната, но и да привлече великолепната Изгрев Дженифър Редуинг завинаги в живота си! Той щеше да постигне всичко това с един глас, записан на касетката, затворен на сигурно място в саморъчно залепената найлонова торбичка, която беше открил в кухнята и която в момента се намираше в най-вътрешния му джоб. Като кашляше и плюеше солена вода, Девъро започна да се бори с всичка сила с вълните, които ту го приближаваха, ту го отдалечаваха от плажа. Освен това трябваше да измисли още сега подходяща история, както му беше обяснявал Мак и да я подкрепи с фалшиви факти. Например: „Оо, колко се радвам, че отново съм на твърда земя! Лодката ми потъна!“

* * *

— Хей, насам, господине! — извика едно момиче във възрастта на пубертета, което беше изтичало от къщата, за да се опита да му помогне, ако има нужда — Мога да се обзаложа, че сте доволен, че сте се добрал дотук, искам да кажа, на суша. Да не би лодката ви да е потънала в бурята?

— Да… ами, да, потъва. Там вътре е доста неприятно.

— Но не и ако машината ви е била свястна. Ако сте някой чайник, просто е трябвало да се отправите към маркер седем.

— Млада лейди, нямам навика да пуша такива субстанции.

— Какво?

— Казано с една дума, аз не употребявам марихуана78, както й викате.

— Марихуана…? Имате предвид „трева“ ли? От моите приятели също никой не я употребява! Имах предвид чайник в смисъл на моряк-чайник. Нали знаете, мотори и петна от масло, които замърсяват водата.

— О, разбира се! Аз просто съм малко зашеметен от плуването — Сам се изправи, олюлявайки се и опипа с дясната си ръка джоба. Запечатаната касетка беше там. — Всъщност, аз страшно бързам…

— Обзалагам се — прекъсна го момичето, — искате да се обадите във вашия яхт-клуб или на патрула, или на застрахователната си компания. Можете да използвате нашия телефон.

— Вие не сте ли прекалено доверчива? — зададе Девъро въпрос, който адвокатът в него не можеше да не зададе. — Аз съм един чужденец, изхвърлен от вълните на вашия плаж.

— А по-големият ми брат е шампион по борба на Ню Ингланд. Ето го и него.

— О? — Сам вдигна поглед към къщата. По стълбите към плажа слизаше една приятна на вид късо подстригана бяла горила, чиито мускулести ръце бяха неимоверно дълги и стигаха до коленете. — Симпатичен младеж.

— Ами да, всички момичета са луди по него, но почакайте като разберат!

— Какво да разберат? — Девъро имаше чувството, че всеки момент пред него ще бъде разкрита някаква интимна семейна тайна. — Някои хора просто са различни, скъпа моя, но ние всички сме Божи чеда, както казват пророците. Бъдете толерантна.

— Защо? Той иска да стане адвокат! Това какво, крайно извратено ли е?

— Крайно — измърмори Сам, докато шампионът по борба на Ню Ингланд се приближаваше. — Съжалявам, че ви обезпокоих — каза Девъро. — Лодката ми не беше достатъчно свястна и потъна.

— Вероятно вятърът ви е отвял към скалите. Сигурно това е била първата ви лодка!

— Как разбрахте?

— Съвсем очевидно е. Дълъг панталон, фланелена риза, черни чорапи и една кафява мокасина — проклет да съм, ако знам защо и тя се е задържала.

Девъро погледна надолу към краката си. Борецът наистина беше прав — на краката му имаше само една обувка. — Предполагам, че е било глупаво от моя страна, трябваше да обуя кецове.

— Ботуши, господине — поправи го момичето.

— Естествено, забравих и все пак това наистина беше първата ми лодка.

— С платна ли? — попита младежът.

— Заповядайте, господине. Можете да се изсушите и да използвате телефона.

— Всъщност, аз страхотно бързам… Честно казано, трябва да стигна до властите по един много спешен случай и телефонът няма да ми свърши никаква работа. Трябва да отида лично.

— Вие да не сте трафикант? — попита рязко младежът. — Вие сто на сто не сте никакъв моряк.

— Не, не съм трафикант. Аз просто трябва много бързо да предам определена информация.

— Имате ли някакъв документ за самоличност?

— Необходимо ли е? Ще ви платя, за да ме откарате там, където ви помоля.

— Определено е необходимо. Аз съм ученик в подготвителния курс по право и това е „Основна процедура номер едно“. Кой сте вие?

— Добре де, добре! — Сам бръкна в подгизналия си закопчан ляв заден джоб и успя да измъкне мокрия си и измачкан портфейл. Нямаше голяма вероятност хайката срещу него вече да е станала обществено достояние, мръсните копелета от Вашингтон бяха прекалено предпазливи, за да го направят. — Ето ви шофьорската ми книжка — добави той, изкара пластмасовата карта от отделението и я подаде на бореца.

— Девъро! — извика младежът. — Вие сте Самюъл Девъро!

— Значи са го разпространили и по радиото, и по телевизията? — каза Сам и си пое дълбоко въздух, опитвайки се отчаяно да измисли някаква история в духа на Ястреба. — Значи ще трябва да ви обясня другата страна на случая и вие трябва да ме изслушате.

— Не съм чул нищо за радио и телевизия, сър, но ще слушам всичко, което ми кажете! Вие сте човекът, заради когото изгониха онези непочтени съдии. Вие сте легенда за всички нас, които навлизаме в правото. Искам да кажа, че обвиненията в непочтеност, които изградихте срещу онези съдебни влечуги бяха като по учебник! И всяко едно от тях се доказва до последното твърдение!

— Ами, аз тогава много се бях гипсирал…

— Сис, дръж тук фронта — прекъсна го бъдещият адвокат. — Като се върнат майка и татко, кажи им, че съм закарал по работа един човек, който някой ден ще бъде във Върховния съд.

— Може би фБР ще е най-добре — предложи бързо Сам. — Знаете ли къде е местната кантора?

— Има една в Кейп Ан. Доста често пишат за тях по вестниците — нали разбирате, трафикантските лодки.

— За колко време ще стигнем дотам?

— Не повече от десет — петнадесет минути.

— Да тръгваме!

— Убеден ли сте, че първо не искате да влезете в къщата и да облечете някакви сухи дрехи? Баща ми е